Руският президент Владимир Путин заяви, че се надява да не му се налага да изпраща руски войски в Украйна. В пряко телевизионно предаване в четвъртък Путин изрази надежда украинската криза да може да бъде уредена с политически и дипломатически средства.

Той отрече твърденията на Украйна и Запада, че руски специални части всяват безредици в Източна Украйна. Президентът обаче призна за пръв път, че войниците, които носеха униформи без опознавателни знаци в Крим миналия месец, са руски военни. Той даде да се разбере, че Русия няма да признае за легитимни насрочените за 25 май президентски избори в Украйна.

Руският президент разговаря в четвъртък 3 часа и 56 минути с руснаците в пряк ефир в рамките на традиционната годишна телевизионната програма "Открита линия". Той не успя да бие рекорда от 4 часа и 48 минути, поставен при предишната му подобна поява на живо миналата година. Путин обаче подобри рекорда за интензивност на отговорите, като успя да отговори на 85 въпроса и обръщения към него. Приемането на въпроси започна още в началото на седмицата. Към Путин бяха отправени над 2,5 милиона въпроси – над 1,8 млн. по телефона и 350 хиляди чрез есемеси. Запитвания постъпваха и по интернет и чрез видеосъобщения.

Основна тема – Украйна

Путин заяви, че компромис по украинския въпрос трябва да бъде намерен не между Русия и САЩ, а между политическите сили в Украйна. Според руския президент сега въпросът не е кое ще стане първо в Украйна – дали референдумът за конституцията, а после изборите, или първо избори, а после референдум. "Въпросът е да се гарантират законните права и интересите на руските и рускоговорящите граждани в Югоизточна Украйна", заяви той.

Но последвал въпрос, зададен по телефона от жител на село в далечната сибирска Иркутска област, дали в Украйна ще бъде вкаран "ограничен контингент за защита на интересите на рускоезичното население", Путин отговори многозначително: "Не трябва да изпадаме в някаква еуфория и винаги трябва да изхождаме от реалностите. Национално-етническият състав на Крим се отличава от юго-изтока на Украйна. Там етническият състав е примерно 50 на 50. Ние трябва да направим всичко, за да помогнем на тези хора да защитят своите права. Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент – бел. ред.) предостави на президента на Русия (това стана преди анексията на полуостров Крим – бел. ред.) правото да използва въоръжени сили в Украйна. Много се надявам, че няма да ми се наложи да се възползвам от това право".

"Глупости, в Източна Украйна няма никакви руски военнослужещи"

Путин категорично отхвърли твърденията за участие на руски военнослужещи в събитията в Източна Украйна. "Глупости са това. Никакви руски подразделения няма в Източна Украйна", заяви той. По думите му, в Източна Украйна няма "нито специални служби, нито инструктори". "Всички са местни граждани – подчерта руският лидер. – И най-доброто доказателство е, че хората, дето се казва, в прекия смисъл на думата си свалиха маските."

Руският президент разчита световната общност да разбере колко сериозно престъпление са извършили киевските власти, използвайки сила срещу мирното население в Източна и Югоизточна Украйна. "Хвърлили танкове и авиация срещу гражданското население", киевските власти "вървят към пропаст и влачат след себе си страната", каза той.

Според него е изключително важно е възможно по-скоро да започне диалог между днешните власти в Украйна и отделните региони от страната. Необходим е "не показен диалог със самите себе си, а реално търсене на компромис", заяви руският президент.

Първо признание, че в Крим е имало руски военни

Руският президент призна за първи път, че в Крим е имало руски военни по време на мартенския референдум, който даде възможност украинският полуостров да бъде присъединен към с Русия.

"Зад гърба на силите за самоотбрана, разбира се, застанаха ваши военнослужещи и действаха много коректно, но решително и професионално", каза той.

"В разговори със свои чуждестранни колеги аз не криех, че нашата задача се състоеше в това да осигурим условия за свободно волеизявление на кримчани. Затова бяхме длъжни да предприемем необходимите мерки събитията там да не се развият така, както се развиват днес в Югоизточна Украйна, за да няма танкове, бойни отряди на националисти и хора с крайни възгледи, добре въоръжени с автоматично оръжие", каза руският държавен глава.

По думите му Русия никога не е планирала военни действия в Крим. Готова бе да гради отношения въз основа на геополитическите реалности, но бе принудена да действа поради "конкретните и осезаеми заплахи" за рускоезичното население, каза Путин.

"Винаги сме смятали и сме се надявали нашите хора, рускоезичните, да живеят в комфортни за тях условия, в комфортна обстановка, без изобщо да са притеснени, нито заплашвани по какъвто и да било начин", каза той. По думите на Путин, едва след "заплахите и притесненията, когато народът на Крим започна да говори, че се стреми към самоопределение, тогава се замислихме какво да правим".

Освен това решенията за Крим отчасти били свързани със заплахата от влизане на Украйна в НАТО.

Президентските избори в Украйна ще бъдат нелегитимни

Президентските избори в Украйна, които трябва да бъдат произведени на 25 май, ще са нелегитимни, тъй като има действащ президент, а в такъв случай трябва да се промени конституцията, заяви Путин. "Ако искат изборите да са легитимни, то навярно трябва да се промени конституцията и да се говори за децентрализация, федерализъм. Просто здравият разум го подсказва", подчерта президентът на Русия.

Той заяви, че ако всичко продължи по този начин, "ние не можем, разбира се, да признаем всичко, което ще се случи (в Украйна) след 25 май за легитимно".

Все пак държавният глава заяви, че Русия е готова да работи с всички участници в изборния процес в страната.

"Дори в рамките на междудържавните отношения съм убеден, че ще постигнем взаимно разбирателство с Украйна", каза той и добави, че щом руснаците и украинците се обичат и уважават взаимно, "трябва да намерят начин и да се разбират".

Същевременно обаче той отново подчерта, че днешните власти според него са нелегитимни, без общонационален мандат за управление. В Киев бе извършен антидържавен преврат "в пълния, класическия смисъл на думата", каза Путин.

"Искаме добри отношения със Запада, но не можем повече да отстъпваме"

"Ние сме част от общата християнска цивилизация. Искаме добри отношения, но не можем да си позволим някой да спекулира с това, че за това добро отношение трябва постоянно да отстъпваме от своите интереси", каза руският президент. За да може просто да поседим един до друг, "ние трябва да отстъпваме там, да отстъпваме тук, там да премълчим, тук нищо да не направим и изобщо да си кротуваме, сякаш нищо не забелязваме. Такава политика ни доведе до чертата, зад която повече не можем да отстъпваме, отбеляза Путин.

"Ние не се стремим да развалим отношенията на Русия с Европа. Надявам се, че това не влиза в плановете и на нашите европейски партньори. Трябва да се стремим да създаваме Европа от Лисабон до Владивосток ", каза руският лидер. Попитан дали е съгласен да остане президент пожизнено?", той отвърна лаконично: "Не".