Президентът на Русия Владимир Путин защити срещите на руски официални представители с членове на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия", която беше заподозряна в десен екстремизъм от германските спецслужби, предаде ДПА.

"Ще си сътрудничим с всички, които искат да си сътрудничат с Русия", заяви Путин на пресконференция с ръководители на световни информационни агенции в Санкт Петербург. Според думите му Русия не вижда признаци на неонацизъм в действията на "Алтернатива за Германия" (АзГ).

Въпреки че Русия и "Алтернатива за Германия" не поддържат "системни връзки", Москва ще подкрепи всеки, който е за нормални отношения с Русия, каза Путин.

Регионалните организации на "Алтернатива за Германия" в източната германска провинция Тюрингия, както и в съседните провинции Саксония и Саксония-Анхалт са обявени за крайнодесни екстремистки групи, а на национално ниво партията е класифицирана като предполагаема дясноекстремистка партия от германската агенция за вътрешно разузнаване, а съдът подкрепи решението на спецслужбите.

През последните седмици АзГ беше разтърсена от скандали, след като на водещия кандидат на партията за европейските избори – Максимилиан Кра, беше забранено да прави публични изявления, след като заяви, че не всички членове на нацистките паравоенни сили СС са били престъпници.

Това доведе и до изключването на групата на крайната десница в Европейския парламент "Идентичност и демокрация". Лидерът на френската десница Марин Льо Пен също се дистанцира от партията, считайки я за твърде токсичен партньор.

Вторият кандидат на партията за европейските избори, Петер Бистрон, също се оттегли от кампанията, след като домът му в Берлин беше претърсен от полицията. Срещу Бистрон се води разследване за пране на пари и подкуп, а за него се твърди, че има връзки с проруски мрежи.

Същевременно обаче българската проруска партия "Възраждане", която вероятно трудно ще си намери европейско семейство в бъдещия европарламент, видя в това възможност за създаване на нова група в Европейския парламент.

За да се случи това са нужни най-малко 23-ма евродепутати от най-малко една четвърт от държавите членки, т.е поне 7 от всички 27 държави в ЕС.