Повече от половината проблемни кредити в балансите на руските банки не са обезпечени с нищо, пише изданието The Bell, позовавайки се на статистически данни на Централната банка на Руската федерация.

Според данните на регулатора към 1 септември проблемни са станали кредити, отпуснати от финансовите институции, на обща стойност 13,3 трилиона рубли, или 13,3% от кредитния портфейл на корпоративния сектор.

Това означава, че съответната компания се намира в тежко финансово положение, изпитва затруднения при обслужването на дълга си или е поискала преструктуриране на кредита чрез отсрочване на плащанията или намаляване на лихвените проценти.

В същото време кредити на стойност 7,2 трилиона рубли не са обезпечени нито с отложени парични средства, нито със залог, който банката би могла да продаде, посочва The Bell.

Потенциалните загуби на банките от тези активи възлизат на 70% от свободния капитал на цялата банкова система, тоест от собствените средства на банките над задължителния минимален капиталов норматив, определен от Централната банка.

Според данните на Централната банка банковата система продължава да отчита печалба. За периода януари–септември тя е спечелила 3,6 трилиона рубли – със 100 милиарда повече в сравнение със същия период на предходната година.

Значителна част от тази печалба обаче съществува само на хартия, отбелязва The Bell.

Например банките отчитат като приходи лихвите по преструктурирани кредити, които компаниите в действителност не изплащат. Обемът на тези кредити от началото на годината е нараснал от 3,4 на 4,6 трилиона рубли.

Загубите от поевтиняването на ценните книжа, по-специално на държавните облигации, чрез които Министерството на финансите финансира бюджетния дефицит, също не са отразени в отчетите.

Банките продължават да записват в балансите си първоначалната покупна цена на тези активи, а загубите от преоценката им – около 600–700 милиарда рубли – остават непризнати.

"Така загубите вече присъстват в банковите баланси, но счетоводните правила са устроени по начин, при който приходите се признават предварително, а загубите – със закъснение", пише Александра Прокопенко, научен сътрудник в берлинския Център "Карнеги" за изследване на Русия и Евразия.

По данни на Централната банка само през август обемът на проблемните кредити в банковите баланси се е увеличил с 600 милиарда рубли.

"Това се дължеше основно на влошаването на финансовото състояние на някои компании от въгледобивната и електроенергийната промишленост", посочва Централната банка.

Реалният сектор на руската икономика изпитва "финансов стрес", а компаниите разполагат с все по-малко средства и източници на финансиране за скъпите кредити и заеми. Това констатират анализаторите на рейтинговата агенция "Експерт РА".

Печалбите на компаниите са намалели с 8% спрямо миналата година и с 13% в сравнение с 2024 г., а делът на губещите предприятия за две години се е увеличил от 28% на 34%.

"Високите лихвени проценти, съчетани със спада на БВП и намаляването на промишленото производство, създадоха взаимно усилващ се негативен ефект", посочват от "Експерт РА".

Според данните на агенцията към 1 август 2026 г. 28% от всички кредитополучатели на руските банки са изпитвали затруднения с погасяването на заемите си.

Това са около 200 000 юридически лица и индивидуални предприемачи. Броят им през годината на войната е нараснал почти четири пъти – с около 140 000 компании.

"Кредитните рискове ще продължат да нарастват", предупреждават от "Експерт РА".

Дори хронично оптимистично настроеното руско Министерство на икономическото развитие не очаква икономиката да се върне към предишните темпове на растеж.

Според прогнозите му през следващата година БВП ще нарасне с 1,2%, а инвестициите ще стагнират, като увеличението им ще бъде едва 0,2%.