Ако на пазара се появи екзотичен плод от Южна Америка, продукт от изсушени щурци или изцяло ново пресовано масло, за което никога не сте чували, те автоматично попадат под лупата на европейските регулатори. Контролът върху непознатите продукти се упражнява по силата на Регламент (ЕС) 2015/2283 относно новите храни. Основната му цел е да не допуска до пазара продукти, които не са преминали необходимата процедура за разрешаване и за които не е установено, че отговарят на изискванията за безопасност. Той обхваща не само екзотични продукти, но и определени концентрирани екстракти, изолирани вещества и съставки, произведени чрез нови технологии.

Съгласно регламента "нова храна" (Novel Food) е такава, която не е била консумирана в значителна степен от хората в ЕС преди 15 май 1997 г. и попада в някоя от определените в законодателството категории:

• Нови или модифицирани вещества – например съставки с нова или целенасочено променена молекулярна структура.
• Екстракти и изолати – вещества от растения, гъби, водорасли или други източници, когато конкретната съставка и употреба попадат в обхвата на регламента.
• Нови източници на хранителни вещества – определени форми на витамини, липиди, протеини и други съставки, включително когато са получени чрез нов производствен процес.
• Храни от микроорганизми, гъби и водорасли – включително някои продукти, получени чрез ферментация или други производствени процеси.
• Храни, произведени чрез нови технологии – например определени продукти, получени чрез нови производствени методи или клетъчни култури.
• Традиционни храни от държави извън ЕС – продукти с дългогодишна история на безопасна употреба извън Съюза, за които се прилага специална процедура, ако не са били консумирани в значителна степен в ЕС преди 1997 г.

Регламентът се прилага от 1 януари 2018 г., като списъкът с разрешените в ЕС храни не е статичен документ и постоянно се актуализира.

Важно е да се отбележи, че новите храни не са "забранени" поради вредност, а са подложени на предварителен разрешителен режим. Основният принцип на европейското законодателство е "принципът на предпазливостта".

Основните причини, поради които не можете да пуснете несертифицирана нова храна на пазара, са три:

1. Риск за здравето: Тъй като за тези продукти няма масови данни в ЕС, следва да бъде установена безопасността на продукта при предложените условия на употреба – дали няма да предизвикат алергии, токсични натрупвания и др.
2. Заблуда на потребителя: Опаковката и маркетингът не трябва да подвеждат купувача относно същността и хранителните качества на продукта.
3. Хранителен дефицит: Ако новата храна е предназначена да замени традиционна такава (например алтернативно мляко или месо), тя не трябва да бъде хранително по-бедна или неизгодна за потребителя спрямо оригинала.

Три етапа за получаване на разрешение

Както вече стана ясно, за да се продава законно нова храна в Европа, тя трябва да бъде включена в официалния Списък на Съюза на новите храни, който Европейската комисия редовно актуализира. Самият процес по одобрение изисква сериозни усилия от страна на бизнеса и преминава през три основни етапа: подаване на електронно заявление с пълно научно досие до Европейската комисия, строга и независима оценка на безопасността от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и впоследствие официално вписване в списъка чрез регламент, ако становището е положително. В този регламент изрично се описват условията за употреба на продукта, неговият състав и специфичните изисквания за етикетиране.

За да се улесни процесът обаче, регламентът предвижда по-бърза и опростена процедура за нотификация на традиционни храни от трети държави. Ако даден продукт няма история на консумация в ЕС, но е доказано безопасен в продължение на поне 25 години в традиционната кухня на страна извън Съюза, вносителят е освободен от пълни клинични изследвания и е нужно само да докаже тази дългогодишна история на безопасна употреба.

Когато дадено заявление бъде прекратено или отхвърлено поради липса на достатъчно научни данни за безопасност, продуктът не се добавя към списъка на Съюза с разрешените нови храни.

През 2025 г. и 2026 г. Европейската комисия засили контрола и отхвърли редица пазарни заявления за следните категории храни и съставки:

CBD, конопени екстракти и масла

Европейският съюз продължава изключително строгата си политика спрямо екстрактите от коноп. През 2025 и 2026 г. бяха прекратени и отхвърлени множество процедури за: CBD изолати и дестилати (както естествени, така и синтетични форми), конопени масла и тинктури, предназначени за влагане в храни и хранителни добавки, поради липса на категорични доказателства от производителите, че не оказват неблагоприятно влияние върху човешкото здраве.

Канабидиолът (CBD) е съединение от растението Cannabis sativa L., което не предизвиква характерния психоактивен ефект на тетрахидроканабинола (THC). CBD се предлага в масла, капсули и други продукти, рекламирани за различни здравни и уелнес цели.

В зависимост от начина на производство продуктите могат да съдържат пречистен CBD, дестилати или екстракти с различни съставки на растението. Тези форми не са автоматично равностойни от регулаторна гледна точка.

Европейската комисия продължава да прекратява процедури за разрешаване на конкретни продукти с CBD и други съставки от коноп като нови храни. Това не означава, че всички продукти от коноп са забранени или че всяко прекратено заявление е резултат от доказана токсичност.

Специфични насекоми или прахове от тях

Насекомите са сред най-видимите примери за нови храни в ЕС. Вече са разрешени определени форми на домашен щурец (Acheta domesticus), жълт брашнен червей (Tenebrio molitor) и мигриращ скакалец (Locusta migratoria). Това обаче не означава, че всяко насекомо, всяка негова форма или всяка нова употреба е автоматично разрешена.

През 2026 г. Европейската комисия прекрати няколко процедури, свързани с насекоми:

• Цели замразени и цели сушени домашни щурци – процедурата за разрешаването им като традиционна храна от трета държава е прекратена.
• Мигриращ скакалец – прекратена е процедура за промяна на условията за употреба на замразени, сушени и прахообразни форми.
• Жълт брашнен червей – прекратена е процедура за промяна на условията за употреба на замразени, сушени и прахообразни форми.
• Домашен щурец – прекратена е процедура за промяна на условията за употреба на замразени, сушени и прахообразни форми.
• Мравка от вида Lasius fuliginosus – прекратена е процедура за разрешаването ѝ като нова храна.
  
  

Тези случаи показват, че регулаторният режим обхваща не само вида на насекомото, но и неговата форма, обработка и предложени условия за употреба. Прекратяването на процедура за ново приложение или промяна на условията не отменя автоматично вече съществуващо разрешение за други форми и употреби.

Екзотични растения и екстракти

Сред продуктите, за които Европейската комисия е прекратила процедури през 2026 г., има растения, традиционно използвани в различни кухни, билкови продукти и съставки, предлагани за хранителни добавки.

Листа от годжи бери Плодовете на годжи бери са познати като сушена храна, използвана в чайове, мюсли и други продукти. Листата обаче са различна растителна част и имат отделен регулаторен статут. През юни 2026 г. Комисията прекрати процедурата за разрешаване на листа от Lycium chinense като традиционна храна от трета държава. Това решение се отнася до конкретната растителна част, а не автоматично до плодовете на годжи бери.

Синя клитория Цветовете на Clitoria ternatea, известна и като синя клитория или butterfly pea, се използват в части от Азия за приготвяне на яркосини чайове и оцветяване на храни и напитки. Цветът се дължи на растителни пигменти, сред които антоцианини. През февруари 2026 г. Европейската комисия прекрати процедурата за разрешаване на изсушените цветове като нова храна. Това не бива да се представя като доказателство, че растението е опасно във всички възможни приложения, а като регулаторен резултат за конкретното заявление.

Минерални съединения

Оротатите са соли на оротовата киселина. Някои от тях се предлагат или изследват като източници на минерали в хранителни добавки. Сред веществата, за които ЕК прекрати процедури през 2026 г., са магнезиев оротат дихидрат, калиев оротат, калциев оротат дихидрат и цинков оротат дихидрат. Тези съединения не бива да се смесват с обикновените минерални соли, използвани в храните и добавките: химичната форма, предназначението и регулаторният статут на конкретното вещество имат значение.

Водорасли и морски продукти

Пепел от кафяво водорасло Laminaria digitata е вид кафяво морско водорасло. От него могат да се получават различни продукти, включително пепел след обработка. Кафявите водорасли могат да съдържат значителни количества йод, но концентрациите зависят от вида, произхода и производствения процес. През февруари 2026 г. Европейската комисия прекрати процедурата за разрешаване на пепел от Laminaria digitata като нова храна. Това е решение за конкретен продукт, а не обща забрана за водораслите или за всички храни, произведени от тях.

Солена вода, обогатена с кислород През юли 2026 г. Европейската комисия прекрати процедурата за разрешаване като нова храна на солена вода, обогатена с кислород. Производителите не успяха да докажат какъв е реалният ефект и безопасността на прекомерното оксигениране на течности за пиене, поради което процедурата по оценка беше прекратена.

Ашваганда: разрешението зависи от формата и държавата

Статутът на популярната аюрведична билка ашваганда (Withania somnifera) в Европейския съюз изисква особено внимание, защото трябва да се разграничават различните части на растението, екстрактите и предназначението на продукта.

Коренът от ашваганда се използва в редица хранителни добавки. Това обаче не означава, че всяка форма, концентрация или екстракт от корен е автоматично разрешен във всички държави и за всяка употреба. Статутът по Регламента за новите храни трябва да се проверява за конкретния продукт, като се има предвид и националното законодателство.

Според информацията в Каталога на ЕС за новите храни, за листата и стеблата на ашваганда (Withania somnifera) няма установена история на значителна консумация в Съюза преди 15 май 1997 г. Поради това употребата им в храни и хранителни добавки попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2015/2283 и изисква предварителна научна оценка и разрешение за пускане на пазара.

Отделно в редица държави има национални забрани и ограничения за продажбата на продукти с ашваганда. В Дания продажбата на ашваганда като храна, включително в хранителни добавки, е забранена. Датската агенция по храните посочва потенциални ефекти върху половите хормони и репродуктивната функция, метаболизма, имунната и централната нервна система.

През март 2024 г. Националният институт за обществено здраве и околна среда (RIVM) на Нидерландия препоръча на потребителите да не използват продукти с ашваганда заради възможни неблагоприятни ефекти, включително чернодробни увреждания. Във Франция са публикувани предупреждения и препоръки за определени рискови групи. Германският федерален институт за оценка на риска (BfR) също е изразявал опасения за безопасността на ашвагандата, но това не е равнозначно на обща забрана за продажба в Германия. В Полша са наложени строги максимални дози за дневен прием.

През 2024 г. работната група по хранителните добавки към обединението на ръководителите на европейските агенции по безопасност на храните (HoA) препоръча ашвагандата да бъде сред приоритетните вещества за процедура по член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006. Тази процедура предвижда оценка на безопасността на веществото на европейско ниво и може да доведе до забрана, ограничения или други регулаторни мерки за употребата му в храни и хранителни добавки.