"Мисля, че войната няма да завърши с капитулация на нито една от двете страни. Ще завърши с някакъв тип споразумение, в което и двете страни ще трябва да приемат отстъпки. Мирният план на Зеленски е именно това – какво би могла да отстъпи и едната, и другата страна", заяви пред БНР зам.-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева.

По думите ѝ основният въпрос е как да бъде накаран Путин да участва в такъв тип споразумение и затова е била и операцията в Курск – "да даде територии на Украйна, които да замени срещу окупираните от Русия украински територии, за да имат разменна монета". 

"Въпросът е дали Курск може да бъде тази разменна монета. При такъв тип споразумение и двете страни ще се опитат да се представят като победители. В международните преговори трайно споразумение най-често се постига, когато и двете страни направят отстъпки, но имат достатъно основания да поддържат такова", поясни Чернева.

Според нея опит за преговори между Украйна и Русия може да има най-ранно през пролетта на 2025 година, най-вече заради трудната зима и за двете страни.

"Зимата ще е трудна за украинците – над 70% около енергийната инфраструктура на Украйна е разрушена. Първата стъпка ще е да се стигне до точка на баланс през пролетта. Тази зима няма да е лесна и за руската армия, която търпи много жерти – около 1500  жертви на ден. Вероятно тази изтощителна война може би ще накара руското ръководство да пожелае да започне разговори за споразумение", прогнозира експертът.

По думите ѝ вероятно ще се стигне и до използването на западни оръжия в руските територии, за да бъде накаран Путин да започне да мисли за някакъв тип преговори.

"Резултатът трябва да бъде траен"

Според Весела Чернева е важно освен Путин да бъде накаран да седне на масата за преговори да се открие и как резултатът от преговорите да бъде траен и да даде сигурност, че след 2 или 3 години Русия няма да предприема нова атака срещу Украйна или друга съседна страна.

"Този, който не иска да седне на масата за преговорите, e Путин и затова германците и други европейци подкрепят идеята за разговори с него за някакъв тип мирни преговори, така че да се стигне до решение в настоящата ситуация. Проучване на "Левада" показва, че 72% от руснаците биха подкрепили прекратяване на войната чрез преговори", коментира зам.-директорът на ЕСВП.

По думите за пробив в посока преговори може да се говори, когато направим стъпка по посока структуриран диалог.

"Как да направим така, че да има път към изтегляне на Русия от Украйна, защото е ясно, че докато окупира територии и продължават военните действия, такъв тип диалог не може да има. И второ – как да има демаркационна линия, която да може да бъде удържана с достатъчно гаранции за сигурността на Украйна, които да дадат здрава основа на този диалог", поясни Чернева.

"Победа на Тръмп може да промени наратива за войната"

По думите ѝ победа на Тръмп на президентските избори в Съединените щати през ноември може да промени наратива за войната в Украйна и много страни се готвят за това, най-вече заради непредвидимостта на бившия американски президент.

"Действията на САЩ, които са основен ориентир в международната система за сигурност изгубват своята предвидимост при Тръмп. В момента за повечето страни членки, особено от европейския стълб на НАТО, въпросът е какво бихме правили, ако изобщо не можем да разчитаме на американска военна подкрепа. Затова говорим за система на европейска отбрана, все повече ще говорим за европейски щит за противовъздушна програма. Все повече ще говорим за европейска отбранителна индустрия и изборите в Щатите могат да бъдат катализатор за това", коментира Чернева.

Според нея системата на въздържане от края на световната война се е разпаднала при оттеглянето на Русия от ядрените споразумения и в момента няма протокол, по който сдържането да се осъществява.

"Същевременно страните с ядрено оръжие се отнасят сериозно към това и никой не се е възползвал. Русия е най-несигурната от всички ядрени страни, но изглежда, че много голяма е сдържащата роля на Китай. Мисля, че те са основната причина режимът в Кремъл да не може да си позволи подобен ход", поясни тя.

"Пренареждане на средните сили"

Според Весела Чернева наблюдаваме пренареждането на средните сили – страните от различни краища на света, които са водещи регионални сили и затова държави като Турция и Саудитска Арабия проявяват интерес към БРИКС, "който е икономически съюз между страни с различни и разнопосочни интереси".

"Те търсят по-влиятелни позиции в различни международни организации. Имайки предвид, че Европа е заета със своите вътрешни процеси и войната в Украйна. И средните сили предприемат опити, за да намерят по-голямо влияние и тези процеси на пренареждане тепърва започват и най-рано след година-две ще видим как ще изглежда новата световна архитектура, в която не е сигурно, че страните победителки от Втората световна война ще бъдат единствените, които да казват накъде да върви светът", изтъкна тя.