Сянката на Филчев витае из ВСС

"Сега остава Цеко Йорданов и Спартак Дочев да излязат от някъде и да ни кажат: "Ей, мушмуроци, внимавайте!". С тези думи членът на ВСС Вельо Велев характеризира ситуацията в съдебната ни система след скандала с лобистките кадрувания на "черничкия Красьо с ланците".

И има известно право: битието на българската магистратура отдавна вече е перманентен скандал, но сегашният преминава всички граници и наистина ни отпраща към славните Филчеви времена.

Случаят е безпрецедентен, защото се оказа, че правените от ВСС назначения на шефове на съдилища и прокуратури често се осъществяват с посредничеството на въпросния лобист: 27 годишния Красимир Георгиев от Плевен, който бил обещавал на кандидатите за постове да ги "уреди" срещу скромната сума от 200 000 евро.

Скандалът започна през юли тази година – след изказването на Иван Колев, който на заседание на ВСС посочи човека с ланците като посредник, който обещава назначения срещу споменатата сума.

Беше проведено разследване при ползване на СРС – и се оказа, че казаното е истина: че трима члена на ВСС и неясно още число магистрати, кандидатирали се за ръководни постове в системата (смята се, че общо контрагентите на плевенското цигане са четиринадесет, но тази цифра вероятно не е окончателна – освен всичко още тридесет други магистрати са си имали вземане-даване с Красьо през трите месеца на проверката), са имали активни контакти с "черничкия" Красьо през първите шест месеца от настоящата година; като част от тях не само са говорили по мобилните си телефони, но и са се виждали директно с него.

Към това трябва да добавим и дребната подробност, че "черничкият с ланците" е декларирал нищожни доходи, а води ВИП начин на живот, като разликата между декларираните доходи и движимата му и недвижима собственост е драматична и необяснима. Въз основа на направеното пред следствените органи твърдение, че не познава никакви магистрати, човекът с ланците е подведен под съдебна отговорност за лъжесвидетелство – и засега с това се приключват съдебните санкции.

Как стои въпроса с моралните такива? След като специално излъчена комисия разгледа случая, ВСС излезе с безпрецедентна декларация, в която се визират конкретни негови членове – и се посочва, че същите са уронили престижа на съдебната власт.

В декларацията се призовава също всичките 30 магистрати, за които е установено, че са поддържали контакти с Красимир Георгиев, да подадат оставки. Паралено с това за оставки призоваха и Съюзът на съдиите, и Асоциацията на прокурорите, и правосъдният министър Маргарита Петкова.

В отговор: разбира се, мераклии да подават оставки няма. Нещо повече: единият от двамата членове на ВСС, които бяха заявили подобно намерение във връзка със скандала, заяви в открито писмо до съвета, че няма да подава оставка – и обвини членовете му в двойни стандарти.

Това е Иван Димов, провел общо 33 разговора с плевенския лобист, като такива е водил – по един или по няколко – и в пет от дните, в които ВСС е правил назначания на висши магистрати. Основният аргумент за неговият отказ да подаде оставка е свързан с "двойните стандарти" на ВСС, като се посочва, че докато той е контактувал само с един български гражданин, чието име към този момент е било "безупречно", други върховни съдии са контактували с политици, депутати и министри.

Истина е, че телефонните списъци на човека с ланците фигирират и доста такива номера – и че той е контактувал активно с тях. С Милен Велчев например. Или с Касим Дал – който не се поколеба да заяви, че били приятели от години.

Истина е и това, че Иван Димов не е рекордьор по броя на тези контакти сред членовете на ВСС – рекордьорът е Стойко Стоев, който е сварил да разговаря 213 пъти с Красьо, като в девет от дните, в които ВСС е извършвал назначения, е разговарял с него – по следния график: на 22 април е имал три разговора, на 29 - 11 обаждания и 3 есемеса, на 20 май - 6 обаждания и един есемес, на 27 май - 9 позвънявания, на 3 юни - 3, на 10 - 5, на 17 и 18 юни - общо 9.

Само че Стойко Стоев все пак се вслуша в апела на своите колеги и не оттегли оставката си, а Иван Димов с този си акт направи съдебната система за резил – и наистина остава вече само от някой ъгъл да цъфне Спартак Дочев и да почне да раздава правосъдие по Филчевски.

Асоциацията впрочем не е случайна. Преди да попадне във ВСС от квотата на ДПС, Иван Димов беше депутат от ОДС. (Впрочем такъв скок е обичайната кариера за политическите измекяри – като Христо Бисеров, като Данчо Ментата и куп още подобни.) Димов обаче не беше просто редови депутат: той беше ядрото на тъй наречената "съдебна реформа", чиято основна цел беше да даде повече власт на фамозния главен прокурор, избран с директната протекция и лобиране от страна на сините.

В неговия актив се числят цял ред срамни законопроекти – като се почне от прословутия член "Антикуцкова" и се стигне до законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ, в който се предполагше следствието да мине на подчинение към прокуратурата, премахваше се и съдебният контрол над решенията на ВСС за назначаване, повишаване и понижаване на магистрати.

Този законопроект, разширяващ неимоверно правомощията и властовия ресурс на главния прокурор, бе обсъждан буквално до последния ден от работата на 38-то НС, но пропадна поради разколебаването на част от самите вносители.

Да не говорим за другите скандали, свързани с битността на Иван Димов като съдия в Сливен - където се прочу, след като регистрира доста спорна промяна на акционерите в местното предприятие "Декотекс", чрез която "АКБ Форест" успя да превземе предприятието и да измести оттам американски инвеститор. Заради случая съдът в града си спечели прозвището "първи частен съд", а американски сенатори искаха обяснение от българския посланик във Вашингтон.

Подобен тип хора не си подават оставката току-така. Очевидно и централата на ДПС е направила нужното, за да коригира първоначалните намерения на "своя човек" във ВСС. Това, че случаят влезе в полезрението на ЕС и говорителят на Европейската комисия Марк Грей поиска в прав текст скандалът да бъде разследван, няма естествено никакво значение.

Няма значение и безпрецедентното предложение на главния прокурор Борис Велчев – ВСС да преустанови кадруването в съдебната власт, тъй като е изгубил доверието и на обществото, и на магистратите. Върховните съдии възразиха, че в такъв случай дейността им се обезмисляла – и нямало да има какво да правят. Горките те – колко само са загрижени да се използва техния потенциал и родолюбива деятелност!

Изводът, който очевидно се налага – и който отдавна беше направен от правосъдния министър Маргарита Попова, е следният: този ВСС е непоправим. И е непоправим, защото е избиран с презумпцията, че чрез него се разпределя баницата на съдебната власт между участващите в тройната коалиция политически сили. Затова: колкото по-бързо бъде направено нужното изменение в ЗСВ, за да бъде разпуснат съвета и да бъде избран нов, толкова по-добре.

И накрая още един въпрос, на който като че ли никой не обърна внимание: сумата, която се изисква като подкуп, за да бъде назначен някой магистрат за шеф или зам.шеф на окръжно или районно съдилище: 200 000 евро. Можете сами да пресметнете колко подкупа трябва да вземе, за да покрие вложената първоначална инвестиция. Само дето трябва да пресметнете и колко подкупа трябва вече да е взел, за да я има в наличност.

Публикувано в www.svobodata.com