Тайните владетели на Уолстрийт

С едно кимване анализаторите от ISS могат да дадат зелена светлина на сливането на HP с Compaq. Евентуално неблагосклонно решение на Moody's не е изключено да предизвика фалита на някоя компания. Шепа почти неизвестни фирми все повече определят съдбата на предприятията.

Акционерите на Hewlett-Packard ще гласуват на 19 март въпроса за сливането с Compaq. Решението ще се вземе обаче още в началото на март. Тогава Рам Кумар ще каже мнението си за сделката. 32-годишният юрист наистина не притежава нито една акция на HP, а и сам признава, че нищо не разбира от технологични компании. Препоръката му обаче може да осуети сватбата на стойност 20 млрд. долара.

Кумар работи за Institutional Shareholder Services (ISS). Фирмата съществува едва от 1985 г. и все пак бързо се превърна в институция на Уолстрийт. ISS анализира плановете за сливания на големи предприятия, като ги преценява от гледна точка на ползата им за акционерите. Ако съмненията са повече, фирмата съветва вложителите да не гласуват за проекта. Последиците съвсем не са за пренебрегване. По принцип много институционални инвеститори се съобразяват с препоръките на ISS. "Който реши да гласува противно на препоръките на ISS, задължително има сериозни причини за това", е мнението на Ричард Копис, бивш мениджър на най-големия пенсионен фонд в САЩ CaIPERS.

Шефката на HP Карли Фиорина и противникът ѝ Уолтър Хюлет, син на основателя на фирмата и член на надзорния ѝ съвет, са наясно за влиянието на ISS. Затова и неотдавна заминаха за Роквил, щата Мериленд, за да направят посещение на добра воля на Кумар. Той от своя страна ще обсъди аргументите на двете страни със своя екип от "интелигентни аматьори" и ще напише доклад от 20 страници. 20% от акционерите на HP ще го вземат под внимание.

Теоретично може да се окажат и много повече, защото 57% от акциите на HP се намират в ръцете на институционални инвеститори.

Кой всъщност облича една фирма с толкова власт? Никой, просто нещата се сложиха така. ISS бе създадена от Робърт Монкс, известен с това, че брани интересите на инвеститорите, и си спечели името на независима фирма. Влиянието растеше право пропорционално на влиянието на институционалните инвеститори върху предприятията.

След като се сля с най-големия си съперник Proxy Monitor през миналата година, ISS стана безспорният номер едно в отрасъла. За нея е добре дошло недоверието, което сега цари на фондовите борси. След краха на Enron инвеститорите наблюдават все по-скептично мениджърите на предприятията и се допитват до мнението на независими институции.

По същата причина расте и влиянието на рейтинговите агенции. Не че и по-рано голямата тройка, Moody's, Standard and Poor's и Fitch, не определяше до голяма степен съдбата на предприятия и на цели държави. След краха на Enron обаче и инвеститори и мениджъри направо изпадат в паника, когато предстои промяна в рейтинга на някое предприятие. Ако дадени ценни книжа попаднат в рубриката "боклук облигации" или junk bonds, все едно им издават смъртна присъда. Неотдавна софтуерната компания Computer Associates отказа в последната минута да пусне облигации на стойност 1 млрд. долара, като посочи аргумента, че Moody's е заплашила да понижи рейтинга ѝ.

Рейтинговите агенции контролират достъпа на една компания или дори държава до пазара за облигации. За да си осигуриш кредит, най-напред трябва да имаш рейтинг. Точно той информира потенциалните инвеститори доколко е рисковано да ти предоставят капитал. Рейтинговата система бе въведена от Джон Мууди през 1909 г. , скалата варира от ААА (минимален риск) до C или D (забавяне на плащанията). С BBB се отбелязва преминаването от категорията подходяща инвестиция в категорията "боклук облигации". При понижаване на рейтинга предприятията се принуждават да заплащат по-високи лихви върху дълговете си.

С течение на времето рейтинговите агенции се превръщат във влиятелен фактор. Първоначално ги създават като източници на финансова информация. Девизът на Standard and Poor's "Инвеститорът има право да знае" си остава валиден и днес. Междувременно обаче само с едно свое решение рейтинговите агенции могат да подтикнат фирмите да раздвижат милиарди долари.

Защото много институционални вложители са се задължили да инвестират само във фирмени облигации с определено качество. Ако рейтингът им се понижи, налага се да изтеглят парите си. Евентуално понижение на рейтинга може да изолира една страна от капиталовия пазар, какъвто е случаят с Аржентина.

Понижаването може да се окаже особено жестоко, ако облигациите включват клаузата "Trigger". Тя задължава предприятието веднага да изплати определена част от дълга или да предостави допълнителни гаранции. В подобен случай на фирмата не ѝ остава нищо друго, освен да обяви фалит. Така например, след като бе понижен рейтингът ѝ през ноември, Enron трябваше да плати 690 млн. долара. Компанията не разполагаше с парите и затова поиска защита от кредиторите.

Агенциите бяха силно критикувани заради това, че късно реагираха в случая с Enron. До 29 октомври, когато отдавна вече бе станало ясно, че компанията има затруднения, нито Standard and Poor's, нито Moody's бяха понижили рейтинга на Enron. Междувременно агенциите оповестиха, че в бъдеще по-бързо ще коригират рейтинга и ще следят особено внимателно колебанията на пазара за облигации. Рейтинговата политика стана още по-безмилостна. На едно повишаване на рейтинга от страна на Standard and Poor's вече се падат шест понижения.

Тенденцията не е по-вкуса на фирмените шефове. Според тях прибързаните преценки могат много да навредят на компаниите. Агенциите от своя страна отхвърлят упрека, че действат прибързано, и твърдят, че се е променило състоянието на кредитираните предприятия, докато рейтинговите стандарти си остават същите. "Върху много фирми се упражнява натиск", обяснява Клифърд Грип от Standard and Poor's.

На фирмите не им остава друго, освен да отстъпят и да намалят своя дълг, в края на краищата рейтинговите агенции диктуват нещата. Така например енергийната фирма Mirant оповести неотдавна икономии от 3 млрд. долара през тази година. Подобни вести галят слуха на Moody's.