Тази година направете по-малко, но по-добре

История за полярни открития опреди век показва какво ще е полезно за вашата работа

Тази година направете по-малко, но по-добре

Обикновено хората започват новата година с амбицията да постигнат повече от предходната. Но как? Някои се заричат да практикуват принципа "Казвай "да" на всичко", което за мен честно казано е малко странно. Други – напротив, решават да правят тъкмо обратното и водещото да е "не". В действителност всяка от тези крайности може да доведе до лоши резултати.

Поемете ангажимента да бъдете зает, зает и зает през цялото време. Работохолизмът привлича тези, които не могат да отхвърлят изисквания и ангажименти. Да си погълнат от задачите може да смекчи най-крайните ефекти на работохолизма, сочи изследване на Academy of Management Discoveries, публикувано миналата година, но все пак превъзбудата и прекалената амбиция са път към здравословни проблеми.

Натрупването на множество ангажименти води и други рискове. Ако се опитате да вършите повече от едно нещо, няма да бъдете толкова ефективни, колкото ако се съсредоточите върху една задача. Доклад от 2001 г. установява, че хората, които прескачат между задачите, се нуждаят от повече време за решаване на сложни математически проблеми, за разлика от тези, които са се съсредоточили върху една работа. Друго проучване при съдиите от Милано, проведено през 2015 г., установява, че онези, които са разглеждали няколко случая едновременно са имали нужда от повече време, отколкото за същите дела поотделно.

Въпреки това култът към заетостта е мощен. Ако сте започнали годината с идеята да свършите по-малко, вие бързо ще започнете да се чувствате виновни заради отказаните задачи и вероятно пропуснатите възможности. Винаги се сещам за ситком героя Фрейзър, когато брат му Нилс напомня, че "По-малко е повече". "Да, но ако малкото е много, представяш ли си колко много ще е многото!", отговаря той.

Професор Мортен Хансен, чиято книга "Велики в работата" (Great at Work) излезе този месец, е норвежец. За да илюстрира значението на приоритизирането, той цитира своя сънародник Роалд Амундсен, който спечели надпреварата за Южния полюс през 1911 г.

Във Великобритания това е история за героичен провал: изследователят Робърт Скот и екипът му пристигат на полюса, само за да открият там забито знамето на Норвегия. На връщане те са застигнати от свирепа полярна буря и падат изтощени само на няколко мили от спасението. Те загиват в антарктическите снегове.

Професорът смята, че успехът на Амундсен се дължи на идеята му да използва само кучешки впрягове за целите на експедицията. За разлика от него, Скот е имал по-голям екип, разполагал е с повече ресурси и дори с моторни шейни, понита и кучета. Но именно сложността на организацията при Скот, се оказва фатална. Самият той я сравнява с дезорганизирана флота. Различните видове транспорт от британската експедиция тръгват по различно време и трябва да координират скоростта си. За разлика от тях, Амундсен избира най-добрите кучета, шейни, навигатори и най-тренираните хора от експедицията. Това се оказва много по-ефективно и бързо. "Когато Амундсен стига полюса, той е с повече от 300 мили напред", пише проф. Хансен – "Амундсен избира метод, който развива до съвършенство – той прави по-малко, но се отдава напълно."

Това е антитеза на предположението, че ако просто кажеш "не", това ще доведе до по-добър резултат. Да правиш по-малко "идва с твърдото изискване да си напълно обсебен от това, което си избрал да правиш", каза ми проф. Хансен. "Защото ако не сте обсебен, нямате предимство пред хората, които се заемат с повече неща."

Проф. Хансен изследва представянето на 5 000 души в тяхната работа и открива, че онези, които прилагат стратегия "по-малко, но по-отдаден", постигат 25% по-високи резултати. Той и екипът му установиха също, че е опасно да се приеме, че "страстта" непременно е ключ към успеха. Всъщност, страстта може да доведе хората до погрешен път, до провал или прегаряне. Най-добре представилите се в изследването са придали на страстта си смислена цел, която, макар и проста, да допринася конкретна полза за организацията.

Важно е да отчитате опасността от твърде малко или напротив – твърде много сътрудничество. Докато споделянето на важна информация може да бъде от основно значение, то "разбиването на силози" може да стигне твърде далеч. Екипът може да бъде разконцентриран от наглед "нужно" външно въздействие, от което реално няма нужда. "Мислете като за истински силози с царевица. Ако ги разбутате, ще разпилеете зърното навсякъде", посочва проф. Хансен.

И на финала – недейте да мислите, че постиженията зависят изцяло от индивида. Отговорност на мениджърите е да тренират самодисциплина у служителите. Твърде често организациите измерват успеха по обем на извършената работа – например платените часове в адвокатската кантора, или – да речем, да съпоставят големината на екипа с важността на проекта. Понякога обаче най-добрият подход може да бъде опростяването на процеса, намаляването на екипа или налагане на нов стратегически фокус. Как вие и екипът ви да постигнете повече тази година? Опитайте да оставите нещо настрани.

Още от Общество

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?