Телевизионният дуел Шрьодер - Щойбер

Това бе нощ на победителите, но не и решаващата нощ. В първия тв дуел между кандидата за канцлерския пост Едмунд Щойбер от ХСС и федералния канцлер Герхард Шрьодер от ГСДП зрителите чуха и видяха онова, което очакваха да видят и да чуят. Тоест нищо ново.

Защото предварително знаеха, че никой от двамата не иска Германия да воюва. Както и че двамата искат по-висок икономически растеж и по-малко безработица. Според първата блиц-анкета 43 процента от тв зрители казаха, че канцлерът бил по-убедителен от съперника си. Едва ли някой обаче е очаквал обратното.

Защото предварително се знаеше, че като застане пред телевизионните камери редом до съперника си, медийната звезда Шрьодер ще направи по-добро впечатление и ще събуди повече симпатии.

Снощи обаче Щойбер не заекваше. Но и Шрьодер укроти чара си и се скри зад маската на федерален канцлер. Заради преструвките си двамата кандидати се промениха до неузнаваемост. Дори когато взаимно се обвиняваха, че говорят "глупости" и "неистини", те неизменно се придържаха към монотонната интонация на говорител, който чете борсовите курсове.

Едмунд Щойбер точно следваше указанията на съветниците си да не сочи с пръст към камерата и малко повече да се усмихва. Шойбер толкова се престара, че забравяше да свали усмивката от лицето си дори когато ставаше дума за деликатни теми. Той се усмихваше, докато говореше за катастрофи. Не се умори да представя в черни краски окаяното икономическо положение в Германия и в същото време да се усмихва. На моменти това се възприемаше като чисто злорадство.

От своя страна Шрьодер се въздържаше от всякакви находчиви и остроумни фрази и така и не разчупи типичните за един държавник клишета. Нито един от двамата не посмя дори за миг да изрази спонтанно чувствата си. Резултатите от първата анкета сочат, че хората все още смятат Шрьодер за по-симпатичния кандидат, освен това той вече им се струва по-надежден и по-компетентен.

До дуела двамата кандидати не вземаха категорични позиции по конкретните въпроси, да не говорим за противоположни позиции. От това страдаше предизборната борба. Щойбер очевидно смяташе, че като лавира между проблемите, ще спечели на своя страна избирателите от центъра.

Телевизионният дуел даваше възможност да се доловят поне различията между двамата по отношение на индивидуален стил, мироглед и скала от ценности. Кандидатите обаче не бяха готови да го сторят, а и ритуалът на вечерта не им го позволи.

Дуелът бе прекомерно режисиран и строго регламентиран, този факт, както и тематичната скука, обясняват до голяма степен вдървеното държане, особено когато ставаше дума за икономиката и трудовия пазар. Постоянното взиране в часовника, изчакването на въпросите на водещите, както и стерилната амтосфера в асептичното студио, лишиха дискусията от всякаква непринуденост.

В края Шрьодер успя да резюмира позицията си в три точки: първо, че германците няма да участват в евентуална война срещу Ирак, второ, че на трудовия пазар ще се извърши грандиозна реформа, и трето - това бе всъщност емоционален призив - че трябва да се проявява повече солидарност и чувство за колективна принадлежност.

Щойбер, който всъщност постави същите акценти, се разпиля в прекалено много подробности. След многословното му черногледство малко изненадаха думите му, че "Германия е великолепна страна". Усмивката му не изненада.

По БТА