Сайтът The Atlantic публикува съобщенията от груповия чат в приложението Signal между високопоставени представители на американското правителство в областта на националната сигурност. Въпросните съобщения погрешка са били споделени с главния редактор на изданието Джефри Голдбърг, който е бил част от чат групата.
След бурните критики от страна на сенатори от Демократическата партия, както и на бивши представители на администрацията за недопустим пробив в сигурността, замесените в груповия чат омаловажиха случая и заявиха, че тези съобщения не са класифицирана информация.

Публикуваните чатове показват вътрешните дискусии, описани от Голдбърг в статията от понеделник, в които държавни представители, включително вицепрезидентът Ванс, обсъждат предимствата на въздушен удар по цели на хусите в Йемен.

Публикуваният чат предлага подробности за нападението, които първоначалната статия не съдържаше, включително конкретния график на въздушния удар и какви оръжия ще бъдат използвани.

Mediapool.bg публикува пълния текст на статията в The Atlantic:

И така, за този чат в Signal.

В понеделник, малко след като публикувахме статия за допуснато от администрацията на Тръмп мащабно нарушение на сигурността, репортер попита министъра на отбраната Пийт Хегсет защо е споделил планове за предстояща атака срещу Йемен в приложението за съобщения Signal. Той отговори: "Никой не е изпращал военни планове по съобщения. И това е всичко, което имам да кажа по въпроса."

На изслушване в Сената вчера директорът на Националното разузнаване Тулси Габард и директорът на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) Джон Ратклиф също бяха попитани за Signal чата, в който главният редактор на The Atlantic Джефри Голдбърг бе поканен по погрешка от съветника по националната сигурност Майкъл Уолц.

"Нямаше класифициран материал, който да е споделен в тази Signal група", каза Габард пред членовете на Сенатската комисия по разузнаване. Ратклиф заяви същото: "За яснота – моите комуникации в групата за съобщения в Signal бяха напълно допустими и законни и не включваха класифицирана информация."

Президентът Доналд Тръмп, запитан вчера следобед по същия въпрос, каза: "Това не беше класифицирана информация."

Дилемата пред The Atlantic

Тези изявления ни изправиха пред дилема. В първоначалната статия на The Atlantic за разменените съобщения в чата – наречен от Уолц "Houthi PC small group" – ние умишлено не разкрихме конкретна информация, свързана с оръжията и времето на атаките, която намерихме в някои от съобщенията. По принцип не публикуваме информация за военни операции, ако това може да застраши живота на американски военнослужещи. Затова решихме да характеризираме съдържанието на споделената информация, а не да разкриваме конкретни детайли за атаките.

Но изявленията на Хегсет, Габард, Ратклиф и Тръмп – в комбинация с твърденията на множество представители на администрацията, че лъжем за съдържанието на съобщенията в Signal – ни доведоха до заключението, че обществото трябва да види тези съобщения, за да направи собствени изводи. Има ясен обществен интерес в разкриването на информацията, която съветниците на Тръмп са споделяли през незащитени комуникационни канали, особено след като високопоставени представители на администрацията се опитват да омаловажат значението на тези съобщения.

Опасност за националната сигурност

Експерти неведнъж са ни казвали, че използването на чат в Signal за толкова чувствителни дискусии представлява заплаха за националната сигурност. Един конкретен случай доказва това – Голдбърг получи информация за атаките два часа преди насроченото начало на бомбардировките срещу позиции на хусите. Ако тази информация – особено точните часове на излитане на американските самолети за Йемен – бе попаднала в грешни ръце в този критичен двучасов период, американските пилоти и друг военен персонал можеха да бъдат изложени на още по-голяма опасност.

Администрацията на Тръмп твърди, че военната информация, съдържаща се в тези съобщения, не е била класифицирана, въпреки че президентът не е обяснил как е стигнал до този извод.

Искането за публикуване на пълните текстове

Вчера попитахме представители на администрацията на Тръмп дали възразяват срещу публикуването на пълния текст на съобщенията. В имейли до ЦРУ, Офиса на директора на националното разузнаване, Съвета за национална сигурност, Министерството на отбраната и Белия дом написахме следното:

"С оглед на днешните изявления от множество представители на администрацията, включително пред Сенатската комисия по разузнаване, че информацията в Signal чата относно удара по хусите не е класифицирана и че не съдържа "военни планове", The Atlantic обмисля публикуването на целия Signal чат."

Първата ни молба за коментар бе изпратена малко след обяд, а вечерта последва ново запитване, след като повечето институции не отговориха.

Късно снощи прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит изпрати следния отговор:

"Както многократно заявявахме, в груповия чат не е била предавана класифицирана информация. Въпреки това, както заявиха и директорът на ЦРУ и съветникът по националната сигурност днес, това не означава, че насърчаваме публикуването на разговора. Това беше вътрешна и поверителна дискусия между високопоставени служители и съдържаше чувствителна информация. По тази причина – да, възразяваме срещу публикуването."

В изявлението на Ливит не се посочва кои елементи от текстовете Белият дом смята за чувствителни и как повече от седмица след първите въздушни удари публикуването им може да има отношение към националната сигурност.

Говорител на ЦРУ ни помоли да не съобщаваме името на началника на щаба на Джон Ратклиф, което Ратклиф е споделил в чата, тъй като служителите на разузнаването на ЦРУ традиционно не се идентифицират публично. По-рано вчера Ратклиф беше свидетелствал, че офицерът не е под прикритие, и заяви, че е "напълно уместно" да сподели името му в разговора в приложението Signal. Ние няма да разкриваме името на офицера.

В останалите случаи съобщенията са без редакция.

Какво съдържат съобщенията?

В понеделник писахме, че голяма част от разговора в "Houthi PC small group" се фокусира върху времето и мотивите на атаките срещу хусите, както и върху критики към европейските съюзници на САЩ. Но в деня на атаката – събота, 15 март – дискусията преминава към оперативни детайли.

В 11:44 ч. източно време Хегсет публикува в чата, с главни букви:

• "АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОПЕРАЦИЯТА:
  ВРЕМЕ СЕГА (11:44 ET): Времето е БЛАГОПРИЯТНО. Току-що потвърдих с CENTCOM, че имаме ОДОБРЕНИЕ за започване на мисията."

• "12:15 ET: Излитане на F-18 (първи ударен пакет)"

• "13:45: Начало на ‘тригерно базирания’ първи ударен прозорец на F-18 (Целевият терорист е на известното му местоположение, така че ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАВРЕМЕ – също така, излитане на ударни дронове (MQ-9s)"

Той продължава с детайлна времева рамка за военните удари, включително точни часове на излитане на F-18 и удари с дронове.

Нека направим пауза, за да подчертаем един момент. Това съобщение в Signal показва, че министърът на отбраната на САЩ е изпратил текстово съобщение до група, включваща неизвестен за него телефонен номер – мобилния телефон на Голдбърг – в 11:44 ч. Това е 31 минути преди изстрелването на първите американски военни самолети и два часа и една минута преди началото на периода, в който се очакваше основната цел – "набелязаният терорист" хуси – да бъде убит от тези американски самолети. Ако този текст беше получен от някой враждебно настроен към американските интереси – или просто от някой недискретен и с достъп до социалните медии – хусите щяха да имат време да се подготвят за това, което е трябвало да бъде изненадваща атака срещу техните крепости. Последиците за американските пилоти биха били катастрофални.

След това текстът на Хегсет продължава:

• "1410: Излитат още F-18 (втори пакет за удар)"

• 
  "1415: Ударни безпилотни самолети по мишената (ТОВА Е КЪМ момента, в който първите бомби ще паднат окончателно, изчаквайки по-ранни цели, базирани на "тригер")"

• 
  "1536 Започва вторият ударен пакет F-18 – също така са изстреляни първите "Томахоук" с морско базиране."

• 
  "Следва още (според графика)"

• 
  "В момента сме чисти по OPSEC" – т.е. оперативна сигурност.

• 
  "На добър час на нашите воини."

Малко след това вицепрезидентът Дж. Д. Ванс изпраща на групата съобщение: "Ще кажа молитва за победа".

По-късно в чата се появяват съобщения, че целевата сграда е разрушена, а идентифицираната мишена – елиминирана:

В 13:48 ч. Уолц изпраща следното съобщение, съдържащо разузнавателна информация в реално време за условията на мястото на атаката, очевидно в Сана:

"VP.Сградата се срути. Имаме няколко потвърдени идентификации. Пийт, Курила, разузнаването – страхотна работа."

Уолц се обръща към Хегсет, генерал Майкъл Е. Курила – командващ Централното командване на САЩ, и разузнавателната общност (IC). Споменаването на "няколко потвърдени идентификации" предполага, че американското разузнаване е установило самоличността на целта или целите сред хусите, използвайки човешки или технически източници.

Шест минути по-късно вицепрезидентът, очевидно объркан от съобщението на Уолц, пише: "Какво?"

В 14:00 ч. Уолц отговоря:

"Пиша твърде бързо. Първата цел – техният топ ракетен специалист – потвърдихме самоличността му, докато влизаше в сградата на приятелката си, а сега тя е срутена".

Минутa по-късно Ванс отговори: "Отлично."

Тридесет и пет минути след това директорът на ЦРУ Ратклиф пише: "Добро начало."

Уолц отговаря на съобщението с емотикони: юмрук, американско знаме и огън.

Министерството на здравеопазването на Йемен, контролирано от хусите, съобщи, че при ударите са загинали най-малко 53 души – число, което не е независимо потвърдено.

Заключение

Остава неясно защо журналист бе добавен в този чат. Уолц, който покани Голдбърг в Signal групата, вчера заяви, че разследва "как, по дяволите, той се озова в там".

Всички текстови съобщения може да видите тук.

Решението на The Atlantic да публикува съобщенията може да има последствия за изданието. Макар че официални лица многократно заявиха във вторник, че информацията, съдържаща се в чата, не е класифицирана, публикуването на такава информация все пак може да наруши Закона за шпионажа, който забранява разкриването на информация за националната отбрана, отбелязва сайтът The Hill.