Тръмп подписа закон за демокрацията в Хонконг

Американският президент Доналд Тръмп подписа приет от Конгреса закон в подкрепа на продемократичните протести в Хонконг, въпреки гневните протести на Пекин, съобщиха световните агенции.

Законът "за демокрацията и правата на човека в Хонконг" беше приет единодушно от Сената миналата седмица. В Камарата на представителите само един конгресмен гласува против.

Законът изисква от Държавния департамент да потвърждава пред законодателите всяка година, че Хонконг запазва достатъчно автономия, за да оправдава предоставянето от САЩ на специалните търговски условия, които му помогнаха да поддържа позицията си на световен финансов център.

В закона се предвижда още санкции срещу лица, нарушаващи правата на човека в специалния административен район на Китай.

Конгресът прие и втори закон, който Тръмп също подписа. Той забранява износа за Хонконг на американско специализирано полицейско оборудване като сълзотворен газ, гумени куршуми и електрошокови пистолети.

"Подписах тези закони от уважение към президента Си Цзинпин, Китай и Хонконг", заяви Тръмп в комюнике, цитирано от Франс прес.

"Те се обнародват с надеждата, че лидерите и представителите на Китай и на Хонконг ще успеят приятелски да преодолеят разногласията си, което ще доведе до дълготраен мир и просперитет за всички", добавя американският президент.

"Вижте, ние трябва да сме до Хонконг. Но аз също съм и до президента Си. Той е мой приятел. Той е невероятен човек", каза Тръмп в интервю за "Фокс и приятели".

Пекин и Вашингтон водят деликатни преговори за постигане на сделка за прекратяване на търговската война.

Реакцията на Пекин и Хонконг

Китайското правителство заплаши, че ще вземе твърди ответни мерки, след като американският президент Доналд Тръмп подписа закона, подкрепящ продемократичните протести в Хонконг.

В комюнике на китайското външно министерство се посочва също, че този закон е "сериозна намеса във вътрешните работи на Хонконг и на Китай, сериозно нарушаване на международното право", както и "неприкрита хегемония".

Пекин не уточнява какви ответни мерки ще вземе.

Заместник-министърът на външните работи на Китай Ле Юйчън извика в четвъртък във външното министерство посланика на САЩ Тери Бранстад. Той изрази протест във връзка с подписания от президента Доналд Тръмп "Закон за демокрацията и правата на човека в Хонконг".

Това е силна намеса във вътрешните работи на Хонконг и на Китай, а също така нарушение на международното право и на базовите норми на международните отношения и правителството и народът на Китай изразяват остро възмущение и решителен протест, заяви китайският дипломат. Той призова САЩ да поправят грешката си, за да не нанасят повече вреди на двустранните отношения и на китайско-американското сътрудничество.

Властите на Хонконг изразиха съжаление за подписването на закона и обвиниха Вашингтон в намеса във вътрешните работи на специалния административен район на Китай. Представител на властите заяви в комюнике, че законът изпраща "лошо послание на демонстрантите".

Петте искания на протестиращите в Хонконг

Първоначално протестиращите поискаха единствено оттеглянето на законопроекта за екстрадиция. След ескалация на полицейското насилие срещу демонстрантите, целта им вече е да постигнат пет искания, от които не се отказват. На протестите хората са с вдигнати ръце и разтворени длани, показващи петте пръста, които символизират петте искания.

Ето кои са те: Пълно оттегляне на законопроекта за екстрадиция от законодателния процес. Въпреки че ръководителят на администрацията на китайския автономен район Хонконг Кари Лам на 15 юни обяви безсрочно спиране на законопроекта, разглеждането му може да бъде бързо възобновено. Законопроектът е "в очакване на възобновяване на второ четене" в законодателния съвет. Законопроектът все пак беше официално оттеглен на 23 октомври.

Оттегляне на характеристиката "безредици" за протестите. Първоначално правителството определи протеста на 12 юни като "безредици". По-късно описанието беше смекчено: има "някои" протестиращи, които се разбунтуваха. Протестиращите обаче оспорват съществуването въобще на случаи на безредици по време на протеста на 12 юни.

Освобождаване и оневиняване на арестувани протестиращи. Протестиращите смятат арестите за политически мотивирани. Те също така поставят под въпрос правото на полицията да арестува протестиращи в болниците чрез достъп до техните медицински данни в нарушение на поверителността за пациентите.

Създаване на независима комисия за разследване на поведението на полицията и използването на сила по време на протестите. Гражданските групи смятат, че насилието, използвано от полицията на 12 юни, по-специално срещу онези от протестиращите, които не са извършвали никакви престъпления, е необосновано. Полицията, която спира и претърсва многобройни минувачи в близост до мястото на протеста без причина, също се смята за злоупотреба. Отказът на някои служители да се идентифицират или да покажат полицейската карта, въпреки че това се изисква от Общите полицейски разпореждания, се смята за липса на отчетност. Съществуващият надзираващ орган, Независимият съвет по жалбите на полицията, няма липса на независимост и неговото функциониране разчита на полицейското сътрудничество.

Тъй като броят на обвиненията за полицейска бруталност и неправомерно поведение продължава да се увеличава, някои протестиращи в Хонконг започнаха да призовават за разпускане на полицията.

Оставка на Кари Лам и прилагането на всеобщо избирателно право за избори за законодателен съвет и за избора на ръководител на административния китайски район. Понастоящем лидерът се избира от Избирателна комисия с 1200 членове, а 30 от 70-те места на Законодателния съвет са запълнени от представители от различни сектори на икономиката, формиращи по-голямата част от така наречените функционални избирателни райони, повечето от които имат малко избиратели.