Триумфът на нова Европа

Никога досега малка страна като Ирландия не е писала така безгрижно една толкова величествена история като тази на стария континент. Със своето "да" на разширяването, тя проправи пътя към една Европа, по-голяма от Римската империя или от времето на Каролингите. С приемането на десетте нови членки Европа ще се разпростре от Португалия до Полша и от Ирландия до Кипър.

По-важна от географията е обаче историята, а сдобряването - по-важно от разширяването. Защото окончателно пада желязната завеса, която половин век разделяше Европа от Европа, и отделяше поляци, чехи, словаци, словенци, унгарци и прибалтийци от отколешното им семейство.

Триуъмфът на нова Европа на 25-те означава също окончателна смърт на старата Европа на потомците от династията на Каролингите, изпълзели от руините на световните войни. Европа на шестте бе плод на тройна сделка. Първо, Германия, най-силната държава в съюза, трябваше да попадне под надзора на по-слабите, и по-специално на "кръвния си враг" Франция. Второ, трябваше преходът от аграрна към индустриална държава да бъде блокиран. Това обяснява аграрната политика, която междувременно поглъща половината от бюджета на ЕС. Трето, ръководството трябваше да поемат Париж и Бон, като френският президент щеше да върви по червения килим винаги една крачка пред германския канцлер.

Това бе редът, това бе конституцията на стара Европа, която всъщност отдавна вече не действа и която напълно ще се разпадне с влизането на десетте нови членки в Брюкселската шатра през 2004 година. Новата конституция, така както Конвентът на ЕС сега се опитва да я напише, не може да повтори възвишеното събитие от Филаделфия през 1787 г. или от Херенхемизее от 1948 г., когато американците написаха конституцията си за четири месеца, а западногерманците - за две седмици. Защото липсват основните елементи, присъщи на една нация: обща история, език, самоличност и конституционна традиция.

Мислима ли е конституция от американски тип ? Не. Договорът от Маастрихт от 1992 г. на немски език представлява документ от 253 сраници. Немислимо е да искаме тъничка конституция като американската. Европа не е табула раза, каквато бе Америка през 1787 година, а е хилядолетно разклонено дърво, развило се след първия опит за обединение от времето на Римската империя.

На първо време ще се прибавят десет "истории", но дори боговете не биха могли да оформят една единна държава от такива съставки като Финландия и Кипър, Естония и Поргугалия. Дали да не отложим разширяването за неопределено време? Естествено че не. Има сериозни основания за приемането им и те са морални, политически и икономически.

Източните ни съседи дълго време бяха част от съветската империя, тюрмата на народите, по вина на "кафявата империя на германската нация". Нужно е историческо възмездие. Обединена Германия не може да остане най-източната граница на ЕС, това се разбира от само себе си. На демокрациите са нужни демократични съседи, а ЕС е най-добрият гарант на свободното развитие. Така както Федералната република се облагодетелства от ЕИО, ЕО и ЕС, така тя ще се облагодетелства най-вече от интерграцията на онези страни, които положиха много повече усилия за реформи от тромавата и закостеняла Германия.

Каква тогава трябва да бъде Европа? Не може да стана дума за Европа на Аденауер, за Съединени европейски щати. Аденауер даде на Дьо Гол карт бланш за аграрната политика, защото Франция бе нужна на Бон като покровител и помощник. Кол европеизира германската марка като един вид компенсация за обединението на

Германия. Шрьодер обаче вече не дава предимство на "великата нация". Берлин не е вече така зависим като Бон, така че "двигателят" /френско-германското сътрудничество в ЕС- бел. mediapool.bg/ ще се включва само от време на време.

Европа ще трябва да се справи без ръководна сила или ръководен тандем. Съперничеството между големите на базата на сътрудничество ще определя бъдещето. Това пролича най-отчетливо в многократно прокламираната единна външна политика и политика на сигурност. Франция се въоръжава, Германия се разоръжава. Франция и Англия като военни нации един ден ще участват във война срещу Ирак, за да защитят интересите си при установяването на нов близкоизточен ред. Въпреки новата си свобода Германия иска да остане мирна нация, не само по време на предизборни кампании. Ще бъде ли Европа "стратегически актьор"? Или дори противотежест на Америка? Нека никой не разчита на това.

Ще има Европа на 25-те, това е факт. Нека обаче никой не очаква "чудото от Филаделфия", когато от 13-те колонии се родиха Съединените щати. Европа представлява процес, постепенен градеж. Нека не го сравняваме с готическа катедрала, а, да речем, с лондонското летище Хийтроу. На него му липсва изчистената геометрична линия на Шарл дьо Гол. То е нещо хаоитично, в него няма порядък, представлява калейдоскоп от нови и нови пристройки, на които е чужд дизайнът, подчинен на разума. И все пак Хийтроу расте и се разраства, и си остава най-важното летище в Европа.

Старата нова Европа, ту я сполетява криза, ту поражение, а тя расте и се уголемява и въпреки всичко функционира. Никой не иска да я напусне, всеки се стреми към нея. Едни нации ще отстъпят част от суверенитета си, други ще поизчакат, докато го сторят. Нациите ще се запазят, но ще вплитат нови и нови нишки в общата мрежа. Всеки опит Европа да се обедини под един владетел, било той цезар или фюрер, е претърпявал провал.

Благословена Европа, която наистина вече не може да плаща аграрните си сметки, но пък гради поредния нов терминал, докато кротко се пазари.

По БТА