Царският блясък на българския премиер избледнява по пътя към ЕС

Когато случайният посетител се осмели да влезе в остарелите зали на Националната художествена галерия в София, пазачите, загърнати в дебели палта и шалове скачат от местата си, за да светнат лампите.

Светлината в стаите на някога царския дворец разкрива лющещи се стени, напукани подове и течащи тавани след десетки години на комунистическа немарливост.

Надеждите, че завръщането на бившия цар Симеон Сакскобургготски като премиер през 2001 г. бързо ще донесе благополучие, ако не и блясък на бедната балканска страна, постепенно отмряха, а неговият фамилен дом в центъра на София остава стегнат в ръждиво скеле.

"Имиджът на страната продължава да бъде много лош," каза Алексей Лазаров, редактор на уважаваното седмично издание Капитал. "Политическият проблем е вътре в правителството."

Западът аплодира усилията на България да преодолее миналото си на най-близък съюзник на Съветския съюз, но имиджът ѝ на малка държава, успяваща въпреки всичко, започва да се разпада.

Някои депутати изоставят управляващата партия в момент, когато служители от Европейския съюз твърдят, че това е най-решаващата година за България, ако тя иска да се присъедини към блока през 2007 г.

"Преди два месеца имахме различни надежди за България. Сега нещата изглеждат по-трудни," каза пред Ройтерс посланик на една страна от ЕС в София.

Сакскобургготски, който дойде на власт с обещания за изкореняване на посткомунистическата корупция и бедността, трябва да се изправи пред най-трудните до този момент преговори за членство в ЕС, като в същото време се опитва да се справи с вътрешнопартийното разцепление и общественото разочарование.

Предстои и огромната задача да се реформира съдебната система, което според ЕС е от съществено значение за борбата с хроничната корупция, спечелване на доверието на инвеститори и стимулиране на икономическия растеж на страната с население 8 милиона, където средната месечна заплата е 140 долара.

Корупцията спира инвестициите

Преките чуждестранни инвестиции в България през 2002 г. бяха 458 милиона долара, а от 1999 г. досега са достигнали 5 милиарда - по-малко от инвестициите, които Чехия имаше само за част от 2002 г. Инвеститорите се колебаят да навлязат в неизследвана административна територия и заради корупцията.

Според неотдавна проведено проучване сред чужди бизнесмени в България, една от всеки две компании е заявила през 2002 г., че си служи с подкупи, за да си осигури договори за обществени поръчки.

Подпомогнат от променливата геополитическа динамика след ударите от 11 септември през 2001 г. в САЩ, екипът на Сакскобургготски от учили на Запад реформатори спечели покана за присъединяване към НАТО и фиксира, заедно със съседна Румъния, 2007 г. за дата за влизането си в ЕС.

Служители от ЕС казаха, че нито една от двете страни няма време за губене. За да спазят крайния срок, те трябва да довършат обемната работа през 2003 г. и да приключат преговорите до края на 2004 г., за да може да остане време за дългия ратификационен процес.

София отбеляза отличен напредък, като затвори 23 от общо 31 глави или сфери на преговори с ЕС в сравнение с по-бавния Букурещ, който е затворил 16.

България се представяше толкова добре, че обяви, че иска да се отдели от своята обременяваща северна съседка поради опасения, че тя ще я забави.

Но служители от ЕС казват, че меденият месец изглежда е свършил. София се надяваше да затвори пет глави по време на гръцкото председателства на ЕС, което свършва през юни, но сега изглежда вероятно да затвори само две, отчасти защото оставащите глави са най-трудни.

"Миналата година България се представи отлично. Оставащите глави са много важни и сложни и може да е нужно повече време за приключване на преговорите," каза ръководителят на делегацията на Европейската комисия в София Димитрис Куркулас.

България е изправена през трудната задача да изчисти черноморската си флота от еднокорпусни танкери и да възприеме по-надеждна политика по отношение на екологията и енергетиката. Но служители от ЕС казват, че съдебната и административната реформи ще бъдат ключови за бъдещето на страната.

"Много важно е да се види радикално подобрение в съдебната система," каза пред Ройтерс Куркулас.

Предизвикателство към съдиите

Ще бъде необходимо много силно управление, за да се изправи то срещу влиятелни съдии, които се ползват с имунитет от преследване в една неефикасна система, в която делата могат да чакат години, преди да стигнат до съд.

"Те ясно показаха, че искат да реформират системата, но не дооцениха силата на съдиите," каза западен дипломат. "Вътрешните борби могат да отслабят усилията на правителството".

Министърът на Европейската интеграция Меглена Кунева каза пред Ройтерс, че съдебната и административна реформи набират скорост, въпреки че някои от най-драстичните промени изискват конституционна реформа, която може да дойде единствено след избори.

"Може би имунитетът на магистратите сега е твърде широк," призна тя."Най-важното нещо за всички съдебни системи е да бъдат бързи, ефективни и да спазват човешките права."

Но чужди дипломати заявиха, че ще бъде почти невъзможно за България сама да реформира система, обременена не само с наследството на комунизма, но и с постреволюционното фаворизиране на роднини.

"Те имат нужда от външен човек, който да дойде и да реформира системата - комисия от български служители и служители от ЕС, които да извършат и да наблюдават реформите. Трудно е да се направи отвътре, те са деца на тази система," каза посланикът от страна от ЕС.

Задачата да се отправи предизвикателство срещу влиятелните съдии изглежда дори още по-непосилна за правителство, което не е стъпило стабилно на краката си.

В рамките на една година редица депутати напуснаха управляващата партия, за да сформират своя собствена група, като с това допълнително подкопаха парламентарното мнозинство на Сакскобургготски до 130 гласа в 240-местния парламент.

Както критици, така и поддръжници са съгласни, че Сакскобургготски е единствената нишка, която държи заедно Националното движение Симеон Втори - разнородна група от адвокати, финансисти и медийни личности с беден политически опит.

Но за народа си бившият цар изглежда далечен. Той почти не се появява на обществени места и рядко дава изявления за медиите.

А българите изглеждат уморени от чакане. Социологически проучвания сочат, че подкрепата за правителството на Симеон Сакскобургготски постоянно намалява, а расте разочарованието от неуспеха му да изпълни предизборните си обещания за бързо благоденствие.

"Необходима е силна фигура на поста премиер," каза западен дипломат. "Той е единствената нишка, която ги държи заедно, но тя бавно се разхлабва."

По БТА