Цацаров обърна палачинката – вече харесва евродокладите

Голямата новина от годишния доклад за работата на прокуратурата е, че главният прокурор Сотир Цацаров отново харесва наблюдението на Европейската комисия. С едно лаконично изречение в документа е написано:

"Препоръките, дадени по Механизма за сътрудничество и оценка, се явяват фактор с дългосрочно значение за повишени стандарти за работа на съдебната система".

Преди малко повече от две години европейското наблюдение в очите на българския главен прокурор изглеждаше по напълно различен начин.

На 16 март 2016 г. в Брюксел огромна българска делегация, съставена от евродепутати от ГЕРБ, БСП, ДПС, както и главният прокурор Сотир Цацаров, се опита да убеди ЕК да отмени мониторинга. Тази група хора тогава бе определена като "Коалицията Цацаров", защото главният прокурор бе най-дейният говорител.

Тогава Цацаров обяви пред представителите на ЕК, че Брюксел не оказва сътрудничество на българските власти. Главният прокурор обясни, че компетентността на част от европейските експерти, посещаващи периодично страната ни, "е, меко казано, под огромен въпрос".

"Моето усещане е, че на моменти препоръките в докладите по отделните показатели на CVM механизма се формулират твърде общо, даже без да следват логическа връзка с тези от предния годишен доклад и с констатациите за тяхното изпълнение или неизпълнение. В същото време на моменти се акцентира на факти, чието значение за състоянието на процеса на реформи е нееднозначно и бих казал – твърде спорно", продължи своеобразната си обвинителна пледоария Цацаров.

Накрая той обобщи, че мониторингът се използва в България за политически цели.

Акцията тогава не успя, а наблюдението на ЕК продължава без реалистичен срок за приключването му.

Над 2/3 от кражбите не се разкриват

Извън политическите си измерения, докладът на прокуратурата за 2017 г. обрисува картината на престъпността в страната.

Регистрираните от МВР престъпления през минлаата година са 106 659, което е увеличение с 2.8% спрямо 2016-та. Полицията води за разкрити 43.7% от престъпленията, което е намаление с 5.7%.

Както обикновено близо половината от регистрираната престъпност са кражби и грабежи. Разкриваемостта им определено не е добра. Грабежите са около 1500 – водят се разкрити около 40%. При кражбите обаче нещата изглеждат трагично. Регистрирани са 43 000 кражби през годината, разкрити са около 13 000, което е около 30%.

Държавното обвинение обяснява българската престъпност с обезлюдяването на малките населени места и нивото на бедност в тях, миграция към големите градове и лошото образование на младежите.

Тотална неефективност

Прокуратурата продължава да се оплаква от качеството на работа на контролните органи на изпълнителната власт. Това е особено видимо в сигналите на Националната агенция по приходите за извършени данъчни престъпления. При близо 2300 прокурорски преписки по сигнали на НАП се е стигнало до 78 дела и 69 осъдени.

Положението е малко по-добро със сигналите на Агенция "Митници" – 673 преписки и накрая 105 осъдени.

Проблемът при работата на финансовата инспекция, Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, Сметната палата и строителния контрол е още по-голям. Техните сигнали са довели до точно нула осъдени през 2017 г.

Предложенията за промени

Прокуратурата настоява за декриминализиране на пpoвoкaцията към пoдкyп като инструмент за борба с корупцията. Другите предложения са за промени в закона са осигуряване на имyнитeт cpeщy cвидeтeлcтвaнe зa тeжки пpecтъплeния, както и yвeличaвaнe нa срока за изпoлзвaнe нa cпeциaлни paзyзнaвaтeлни cpeдcтвa зa финaнcoви и дaнъчни пpecтъплeния.

Прокуратурата продължава да недоволства от прекаления формализъм на наказателния процес. Институцията смята, че по-дългите арести за хората, обвинение за корупционни престъпления, биха имали положително въздействие върху процеса.