Твърдолинеен националист оглави сръбския парламент и разтревожи ЕС

Лидерът на Сръбската радикална партия (СРП) Томислав Николич бе избран във вторник за председател на сръбския парламент, съобщи ББС.

Той получи подкрепата на консервативната партия на премиера Воислав Кощуница. Преди това консерваторите и другата прозападна партия не успяха да постигнат коалиционно споразумение, което да изключи радикалите, спечелили най-много гласове на последните избори.

Радикалната партия отхвърля възможността Сърбия да се сближи с ЕС и НАТО и е против сътрудничеството с международния трибунал в Хага за военните престъпления в бивша Югославия.

Според ББС избирането на Николич може да върне Сърбия към политиката на изолационисткия национализъм на Слободан Милошевич, който докара войните на Балканите през 90-те години.

Според сръбската конституция председателският пост в парламента е вторият най-висок пост в държавата след президентския.

Николич спечели 142 гласа в 244-местния парламент. Политическите дебати продължиха близо 15 часа. Неговият конкурент за поста от Демократическата партия Борис Тадич спечели 99 гласа.

Разговорите между Тадич и Кощуница за формиране на коалиция се провалиха в края на миналата седмица.

“Бъдещето принадлежи на нас, а вие сте история”, заяви депутатът от радикалите Александър Вучич, адресирайки посланието си към Демократическата партия.

Те от своя страна коментираха, че Сърбия прави крачка назад към възстановяването на режима на Милошевич.  

ЕК изрази безпокойство от избора на Николич

Европейски отговорни представители изразиха във вторник безпокойство от избирането на Николич за председател на сръбския парламент, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Еврокомисарят по разширяването Оли Рен обаче изрази надежда, че избирането на Николич не означава окончателен съюз между премиера в оставка Воислав Кощуница и крайните националисти от СРП.

"Въпреки тревожния знак, идващ от сръбския парламент, прореформаторските партии би трябвало да бъдат внимателни по отношение на желанието на техните избиратели за европейско бъдеще и да действат в зависимост от това", каза еврокомисарят пред журналисти.

"Това не е добра новина, не е добра стъпка", коментира Кристина Галах, говорител на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана.

Според нея избирането на Николич не отговаря на волята на мнозинството избиратели, които са гласували за проевропейските сили на парламентарните избори.

Оли Рен изрази безпокойство и от евентуалните последици от ситуацията в Сърбия върху останалата част от Балканите, които се стремят към приближаване към ЕС. "Крехкостта на демократичното развитие в Сърбия създава риск за политическата интеграция на Балканите в ЕС", смята Рен.  

Той изрази учудване и от съдържанието на дебатите по време на избирането на новия председател на сръбския парламент. "В някои изявления ЕС беше представян по-скоро като противник, отколкото като партньор и приятел", каза той.

Въпреки избирането на Николич на поста, Оли Рен призова реформаторите на Кощуница и президента Борис Тадич да направят последно усилие за формиране на правителство, "защото такава е волята на избирателите". Двете партии имат само няколко дни, за да постигнат споразумение, тъй като според конституцията новото правителство трябва да бъде съставено в срок от три месеца след оповестяване на резултатите от парламентарните избори. Ако не бъде спазен крайният срок 14 май, трябва да бъдат организирани нови избори.

ЕС очаква с нетърпение от бъдещото правителство да се ангажира да сътрудничи с Хагския трибунал, което е необходимо условие за възобновяване на преговорите с Белград по Споразумението за стабилизиране и асоцииране.       

Ултранационалистът, който обяви Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин за свои идоли

Твърдолинейният националист, който стана официална фигура №2 в Сърбия, иска война за Косово, прекъсване на отношенията със Запада, ако областта стане независима, и смята Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин за свои политически идоли, пише в коментар от вторник АП.

Мнозина на Запад са се страхували, че политици като лидера на СРП Томислав Николич, може да се промъкнат отново на власт, след като хора като него помогнаха на покойния президент Слободан Милошевич да сее смърт на Балканите през 90-те години на миналия век.

Николич, 55-годишен, заяви, че не планира да сформира коалиционно правителство с консервативната партия на премиера в оставка Воислав Кощуница. До голяма степен благодарение на гласовете на членовете на партията на Кощуница, Николич стана първият твърдолинеен националист, получил високопоставен пост, след като Милошевич бе свален от власт през 2000 г. при народен прозападен бунт, продължава агенцията.

В Сърбия председателят на парламента е вторият в държавната административна йерархия след президента.

Николич оглавява сръбската крайнодясна партия в отсъствието на нейния лидер Воислав Шешел, който очаква процес в Международния трибунал в Хага.

Шешел е обвинен в набирането на имащите лоша слава паравоенни формирования, разпалване на етнически напрежения чрез националистически изявления, подплатени с омраза, и планиране на превземането на градове в Хърватия и Босна през 90-те години като част от престъпен заговор, включващ и други лидери, в т.ч. Милошевич, за прогонването на несърбите от границите на планираната от тях "Велика Сърбия".

Николич, който често копира Шешел в типичните за него гневни тиради срещу Запада и сръбските продемократични представители, е служел в една от тези части в Хърватия, макар и да твърди, че никога не е използвал оръжие. Той е описвал Шешел като "най-гениалния мозък," когото някога е срещал.

Платформата на Николич за парламентарните избори в Сърбия на 21 януари призоваваше към употребата на сила, за да се попречи на Косово да стане независимо по силата на подкрепения от Запада план, а също отказ от усилията за присъединяване към ЕС, установяване на "братски отношения" с Русия и Китай, и поддържане на мечтата на Милошевич за обединение на всички сърби на Балканите в единна държава.

Николич и други лидери на радикалите често посещаваха Саддам Хюсеин по време на управлението му, публично възхвалявайки екзекутирания иракски лидер за смелостта и неподчинението му към САЩ. В замяна Саддам и неговата партия

БААС финансираха предизборната кампания на радикалите.

Радикалите са известни също с поддържането на отношения с ултранационалисти като французина Жан-Мари льо Пен и руснака Владимир Жириновски.

След свалянето на Милошевич през октомври 2000 г. от обединените продемократични сили, радикалите постепенно се върнаха в общественото полезрение, печелейки ефирно време с бомбастични изявления на парламентарните заседания. Те се обявиха срещу екстрадицията на Милошевич в Хагския трибунал през 2001г., подкрепа, която по-късно накара Милошевич да подтикне поддръжниците си да гласуват на изборите за ултранационалистите, а не за неговата собствена Социалистическа партия, напомня АП.