Убитите при руския ракетен удар в Днипро станаха 40

Броят на загиналите след руска ракетна атака, при която беше поразена жилищна сграда в украинския град Днипро, нарасна днес на 40, а 30 души все още са в неизвестност, предаде Ройтерс, като се позова на местните власти.

Генадий Корбан от градската управа заяви в Телеграм, че 75 човека, включително 14 деца, са били ранени при удара в събота.

Украйна каза, че сградата е била улучена от руска ракета "Х-22", срещу която украинската противовъздушна отбрана няма възможности за противодействие.

Десетки цивилни все още са в неизвестност, заяви по-рано президентът Володимир Зеленски във вечерното си видеообръщение, цитирано от ДПА.

Спасителите продължават да издирват повече от 30 души сред отломките, които са останали от жилищния блок, каза той. "Ние се борим за всеки човек", заяви Зеленски. "И спасителните работи ще продължат, докато има и най-малък шанс да се спаси живот", добави украинският президент. Той също така благодари на хората в чужбина за изпратените послания за съчувствие и подкрепа.

По време на обръщението си Зеленски се обърна и към руснаците на руски език. "Бих искал да се обърна към всички в Русия, които дори и сега не осъждат макар и с няколко думи този терор, въпреки че виждат и разбират всичко ясно. Вашето страхливо мълчание ще завърши само с това, че един ден тези терористи ще преследват и вас", предупреди той.

Кремъл твърди, че руските сили не нанасят удари по жилищни сгради

Кремъл днес заяви, че руските сили не са нанасяли удари по жилищни сгради в Украйна, предаде Ройтерс.

По време на разговор с репортери говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви: "Руските въоръжени сили не нанасят удари по жилищни сгради или обекти на социалната инфраструктура. Нападенията се извършват по военни цели, явни или прикрити".

Песков намекна, че до инцидента в Днипро се е стигнало в резултат на изстреляни от украинската ПВО ракети, които са прeхванали руската ракета. Говорителят на Кремъл допълни, че "някои представители на украинската страна" са стигнали до същото заключение.

Той имаше предвид Олексий Арестович, съветник на украинския президент, който заяви в събота вечерта, че изглежда, че руската ракета е паднала върху жилищния блок, след като е била свалена от украинската ПВО. Коментарът му предизвика гняв в Украйна, което накара Арестович да се извини.

Пред репортерите Песков също така отрече да съществува напрежение между руското министерство на отбраната и частната военна компания "Вагнер".

За това се заговори в петък, когато министерството на отбраната съобщи за превземането на град Соледар, но без да спомене и дума за ролята на наемниците от "Вагнер“. Евгений Пригожин, създателят на наемническата група, се оплака от опитите за омаловажаване на ролята на неговата частна армия. По-късно министерството на отбраната похвали "смелите и самоотвержени действия" на бойците на "Вагнер".

ЕС осъжда решително руския ракетен обстрел по жилищни домове в Украйна

ЕС осъди днес решително продължаващите руски въздушни удари в Украйна, като ги определи като военно престъпление.

Русия продължава да показва нечовешкото си лице и да упражнява безразборен ракетен терор, обобщи говорител на Европейската комисия. Подобни действия са военни престъпления и трябва незабавно да бъдат прекратени, настоя той.

По неговите думи подобни действия няма да останат ненаказани. ЕС решително осъжда руските удари по цивилни цели, включително по енергийна инфраструктура, както и зачестилия обстрел по украинците в домовете им, добави той.

Тези жестоки действия допълнително насърчават ЕС да търси отговорност и да осигури помощ за Украйна и нейния народ, заяви говорителят.

Германия призовава за специален трибунал срещу Русия

Германската външна министърка Аналена Бербок призова днес за създаване на специален международен трибунал за наказателно преследване на руските лидери заради нахлуването на Русия в Украйна, предаде Ройтерс.

Според Бербок е необходим "трибунал, който да може да разследва руското ръководство и да го съди".

"Ние разговаряхме за това да работим с Украйна и нашите партньори по идеята за създаване на специален трибунал за престъпления на агресия срещу Украйна", каза тя в реч в Академията по международно право в Хага, където е централата на Международния наказателен съд (МНС).

По нейните думи подобен орган може да придобие своята юрисдикция от украинското наказателно право и да бъде допълнен с международни елементи – "на място извън Украйна, с финансова подкрепа от партньори и с международни прокурори и съдии, за да бъде гарантирана безпристрастност и легитимност".

Според нея украинското правителство разбираемо се тревожи, че Русия не може да бъде наказателно преследвана пред МНС за своята агресия, тъй като съдът може да се занимава само с дела, по които и двете страни са негови членове, или когато случаят е отнесен до него от Съвета за сигурност на ООН.

Русия не е член на МНС. А като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност, имащи право на вето, тя вероятно би блокирала евентуално отнасяне на въпроса до МНС от този орган на ООН.

Украйна, Европейският съюз и Нидерландия открито подкрепят идеята за специален трибунал. Русия, която определя действията си в Украйна като "специална военна операция", отрича обвиненията за извършени военни престъпления.

Назначеният от Москва губернатор на Севастопол твърди, че ПВО е свалила седем дрона

Назначеният от Русия губернатор на Севастопол в Крим днес заяви, че противовъздушната отбрана е свалила седем дрона над града, които извършвали, както той го нарече, "неуспешна украинска атака", съобщи Ройтерс.

Севастопол, който се намира на Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 г., е подложен на многократни въздушни атаки, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари. Руски официални лица обвиняват за атаките Украйна.

Губернаторът Михаил Развожаев заяви, че всички безпилотни самолети са били свалени над морето, без да успеят да нанесат щети на инфраструктурата. Той отрича информациите в украинските медии, че е имало експлозии на територията на града и заяви в канала Телеграм, че силите на противовъздушната отбрана продължават да наблюдават небето и да се грижат за безопасността на града.

Турция предлага център за размяна на възрастни, ранени, жени и деца в Истанбул

Омбудсманите на Турция, Русия и Украйна са обсъдили идеята за установяване на хуманитарен коридор през Истанбул за възрастни, ранени, жени и деца, засегнати от войната, съобщава турският в. "Хюриет".

План в три етапа е бил договорен по време на осемте проведени срещи между омбудсманите под домакинството на турския защитник на народа Шереф Малкоч. Двете воюващи страни са представили списъци с имена на хора за размяна, като в случая на Украйна списъкът е съдържал 800 имена, а в случая на Русия - 200 имена.

Малкоч е предложил на колегите си от Русия и Украйна да обсъдят със своите лидери въпроса за създаване на механизъм и отваряне на хуманитарен коридор през Истанбул.

Очаква се президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган да разговаря в идния период с колегите си Владимир Путин и Володимир Зеленски по въпроса. Ако турското предложение бъде прието, ще бъде създаден хуманитарен коридор за размяна в Истанбул на ранени цивилни и военни, възрастни хора, деца и жени, допълва "Хюриет".

Полският премиер призова Германия да изпрати на Украйна всички възможни оръжия, включително танкове

Полският премиер Матеуш Моравецки призова днес Германия да изпрати на Украйна оръжията, от които Киев се нуждае за отпор срещу руската инвазия, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че в своя реч в Берлин Моравецки е разкритикувал политиката, която правителството на германския канцлер Олаф Шолц води във връзка с конфликта в Украйна.

Моравецки каза, че колективната съвест на Европа ще бъде опетнена, ако не се помогне допълнително на Украйна. Той произнесе реч по време на събитие за отбелязване половинвековния юбилей от дейността на бившия германски финансов министър Волфганг Шойбле като депутат в Бундестага.

"Призовавам за решителни действия от страна на германското правителство", каза Моравецки, който беше аплодиран от предимно консервативните германски депутати, събрали се в Берлинския еврейски музей за събитието.

"В момента, в който говорим, се води битка за свобода и за нашето бъдеще. Танковете не трябва да останат в складовете, а да бъдат изпратени (на Украйна)", добави Моравецки.

Германия напоследък е подложена на натиск от съюзниците си от НАТО да изпрати свои танкове "Леопард" на Украйна, посочва Ройтерс.

Украйна може да очаква допълнително тежко въоръжение

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вчера заяви, че Украйна може да очаква допълнително тежко въоръжение, пише в днешния си брой британският в. "Гардиън". "Обещанията за тежко военно оборудване са важни и очаквам в близко бъдеще да бъдат изпратени по-големи количества", цитира изданието думите на Столтенберг за германския в. "Ханделсблат".

Дали страни като Полша, Финландия и Германия могат да предоставят танкове "Леопард" от запасите си? Това вероятно ще бъде един от основните въпроси в дневния ред на срещата във военновъздушната база "Рамщайн" в Западна Германия, която ще се проведе в петък, прогнозира вестникът.

В събота британският премиер Риши Сунак прекрачи една от червените линии, които Лондон спазваше досега, заявявайки, че страната му ще изпрати на Украйна 14 танка "Чалънджър 2". С това Великобритания ще стане първата страна съюзник на Киев, която предоставя на украинската армия танкове западно производство.

Полша, за която има данни, че разполага с 249 танка "Леопард 2", заяви в сряда, че също иска изпрати част от тях на Украйна. Не е ясно за какъв точно брой става въпрос, но миналата седмица в полските медии се появи информацията, че Варшава възнамерява да предостави на Киев 14 танка, колкото е и стандартният размер на една натовска танкова рота, коментира британският вестник.

И финландският президент Саули Нинистьо даде сигнал, че има готовност да предостави танкове от този тип, ако се вземе решение за отбранителен пакет на европейско равнище.

Германия ще играе ключова роля за подобни доставки, тъй като танковете са нейно производство и Берлин трябва да одобри реекспорта им към трети страни, отбелязва "Гардиън". Вицеканцлерът Роберт Хабек заяви миналата седмица, че германското правителство няма да попречи на Варшава, ако реши да даде на Киев подобно въоръжение.

В петък някои медии обаче съобщиха, че Кристине Ламбрехт скоро ще се оттегли от поста министър на отбраната, а това създава все по-големи затруднения пред германското правителство в опита му да постигне консенсус по въпроса за германските доставки на "Леопард 2", коментира британският вестник.

Решението на британското правителство относно изпращането на танкове западно производство в Украйна разпалва дебати по темата в Берлин, пише в днешния си брой германският "Зюддойче Цайтунг". Канцеларията на премиера Риши Сунак заяви, че през следващите седмици Лондон ще предостави на Киев 14 танка тип "Чалънджър 2", а обучението на украинските военни ще започне до броени дни, но засега германското правителство отказва да предостави поисканите от Киев танкове "Леопард 2".

Мари-Агнес Щрак-Цимерман от Свободната демократическа партия (СвДП) каза пред вестника, че нейната политическа структура ще окаже натиск върху коалиционните ѝ партньори в кабинета за доставката на въпросните танкове в Украйна. "Очаквам това да се случи. Много държави вече се активизираха, сега трябва и ние да дадем зелена светлина", допълни тя.

Според компанията производител "Райнметал" обаче доставката на танковете ще отнеме поне една година.

Поради това Християндемократическият съюз (ХДС) излезе с предложението Берлин да откупи 15 противовъздушни танка "Гепард", продадени на Катар във връзка със световното първенство по футбол.

"Танковете "Гепард" в момента не са нужни на Катар и са готови за експлоатация. Ето защо считам, че откупуването им би било много добро решение", каза Родерих Кизеветер от СвДП. "Трябва да направим всичко, което би могло да допринесе за победата на Украйна", допълни той.

Русия и Беларус започнаха съвместни военновъздушни учения

Руските и беларуските военновъздушни сили започнаха днес съвместни учения на фона на опасения в Украйна за потенциални руски атаки, които може да бъдат извършени от територията на Беларус, предаде ДПА.

Всички военновъздушни бази, полигони и подразделения за противовъздушната отбрана на Беларус са задействани в ученията, съобщи беларуското министерство на отбраната и добави, че целта на съвместните тактически учения е да се подобри бойното взаимодействие.

Беларус, която граничи с Русия и Украйна, е близък съюзник на Москва, но не е пряко въвлечена в руската инвазия в Украйна. Киев изразява опасения, че Русия може да предприеме атаки през беларуската граница, както го е правила в началната фаза от руската инвазия. Беларуският президент Александър Лукашенко подчерта, че не иска да бъде въвлечен във война, макар Украйна да възприема Беларус като част от конфликта, посочва ДПА.

Русия е разположила хиляди войници в Беларус и неотдавна прехвърли военно оборудване на нейна територия, отбелязва агенцията.