Учебниците - между монополизма и държавните изисквания

Епизодично през последните години в медиите се появяват писания, посветени на темата учебници. Рефренът е чий учебник е бил одобрен или отхвърлен, като това се гарнира със задължителното и неясно внушение, че процедурата за избор на букварчета е “гнила и корумпирана”.

Какви са интересите около учебниците?

Читателите, които са извън категорията "родители на ученици", обикновено пропускат темата "учебници" като сезонна и не се интересуват много-много за какво става дума. За пълното объркване на проблема спомага и фактът, че разменените реплики, обвинения и полу-обвинения обикновено изхождат от заинтересовани лица, пряко свързани с пазара на учебници.

А това, трябва да ясно да го кажем, е най-големият книжен пазар в България. За сравнение ще посочим, че в България тиражна книга от типа на световен бестселър на Джон Гришам се продава в няколко хиляди екземпляра, докато учениците от един випуск са между 80 и 50 хиляди! Всеки, който си представи колко предмета се учат в училищата и съответно колко учебника, учебни тетрадки, атласи и прочие помагала купуват всяка година родителите, е наясно, че издателствата продадат стотици хиляди бройки.

Другата страна в отношенията около учебниците са учениците и родителите. Техният интерес е съвсем ясен - да получат най-добрия учебник за най-малко пари. Третата страна е министерството на образованието, което трябва да регулира отношенията между "производителя" на учебник и потребителя, като определи качеството по предварително оповестени критерии на т.н. конкурси.

Каква е в момента схемата на конкурсите за учебници?

Издателствата представят готови учебници, комплектувани с допълнителни помагала (почти по всички предмети), а специализирана комисия в министерството на образованието одобрява или отхвърля предложеното. Обикновено се одобряват 3-4 учебника на различни издателства, които след това се борят за пазарен дял. На пръв поглед единственият проблем в тази процедура е доколко одобряващите са безпристрастни и поради това разговорът, който се води, е как да се подобри оценката и как да се пречи на корупцията.

Основният принципен проблем на сегашната процедурата за избор на учебници обаче е малко по-встрани - спечелването на конкурса за съдържание дава достъп до гарантиран пазар от десетки хиляди бройки. Това смесване винаги ще създава подозрение, че изборът на едно или друго съдържание е бил опорочен, като в края на краищата потребителите (в случая с учебниците - учениците и техните родители, които плащат) не получават най-доброто, на най-добрата цена. Понеже всички сме български потребители, май сме обръгнали да получаваме скъпо некачествена стока. В казуса "учебници" обаче това има две специфики, които трябва обезателно да се напомнят - цената на учебника е правопропорционална на достъпността на образованието, а качеството му ще стане ясно тогава, когато вече никой няма да може да поправи каквото и да било.

Дали е възможно да имаме по-добри и по-евтини учебници?

Макар описаната по-горе схема за конкурси на издателства да действа от години, тя не е незаменима и може да се подобри. Ако министерство на образованието раздели конкурса за съдържание от този за отпечатване и разпространение, ще си спести обвиненията, че интересите на издателите диктуват резултатите от конкурсите. От една страна е ясно, че финансовият интерес в цялата работа е съсредоточен около отпечатването и продажбата на учебници, а от друга - учебниците така или иначе не се пишат от издателствата, а от автори - специалисти, преподаватели и педагози с опит в съответната област. В сегашните конкурси тези автори кандидатстват в цялостен проект на издателството, но министерство на образованието би могло да раздели авторите с техния текст от издателите с печатарския макет.

Ако се провеждат последователно две процедури – първо, авторски конкурс за проект за учебник и след това втори издателски конкурс под формата на търг за отпечатване на вече одобрените 2 или 3 учебника, ще спечелят всички.

Авторите ще се състезават само на базата на своя интелектуален продукт, издателите ще защитават това, от което разбират - полиграфско оформление и разпространение. Най-важното обаче - провеждането на явен търг за отпечатване и разпространение, със сигурност ще осигури по-ниски цени на учебниците и ще разтовари Министерството на образованието от подозрението, че негови служители получават подкупи или комисионни.

Това, разбира се, може да усложни живота на чиновниците, които ще трябва да провеждат конкурс и търг, но нали всичко се прави не за тяхно удобство, а за постигане на главната цел на Министерството на образованието - днешните ученици в България утре да станат адекватни, грамотни и мислещи европейски граждани.