Ученици в розово в Деня на борбата с тормоза в училище

Около 200 000 деца у нас са жертва на тормоз в училище, властите признават само 100 случая

Ученици в розово в Деня на борбата с тормоза в училище

В силистренското основно училище "Отец Паисий" децата днес са облечени в розово. Дори момчетата са с "женския" розов цвят. Всички от портиера до директорката носят на реверите си стикер на розова фланелка с надпис "Не на тормоза в училище".

Силистренското училище е едно от малкото в страната, които се включиха в инициативата позната като Ден на розовата фланелка. Денят е посветен на борбата с тормоза в училище и се отбелязва за трета година у нас. Само около 5% от училищата в България се включват в тази инициатива, каза психологът Панайот Рандев.

Всички деца изявиха желание да се включат, дори и първокласниците, заяви педагогическият съветник на училището в Силистра Галя Стоянова. По думите ѝ основната идея на кампанията е малко повече да помислим дали нагрубяваме, дали обиждаме някого, дали му причиняваме болка. На специална стена в училището децата са налепили розови стикери с послания срещу училищната агресия.

Световният ден против тормоза в училище, известен като "Ден на розовата фланелка", се отбелязва всяка последна сряда на февруари.

За пръв път той се провежда в Канада през 2007 г. като протест, организиран от двама ученици - Дейвид Шепърд и Травис Прайс. Те се обличат в розово, за да символизират своята позиция и неприемането на тормоза в училище.

При откриването на учебната година в тяхното училище група по-големи ученици се подигравали и тормозили един деветокласник, че бил облечен с розово поло, докарвайки го до плач. На следващия ден Дейвид и Травис купили и раздали на съучениците си 50 розови тениски в подкрепа на тормозеното дете. Тази инициатива бързо става популярна сред учениците от други училища и държава и днес хиляди училища по целия свят и милиони ученици честват този ден.

Училищният тормоз се изразява в обиди, подигравки, измисляне на прякори, блъскане, удряне, взимане насилствено на пари, отправяне на заплахи за саморазправа, в случай че някой разбере за това...

Тъкмо и заради това процентът на тормозените в училище деца според официалната статистика се разминава драстично с реалния им брой.

Поради страх или друга причина повечето деца, жертви на училищен тормоз, не споделят с родителите или учителите си това.

Тормозът между връстници е много подценяван и най-често остава невидим за учителите и родителите, но той е първата и най-основна причина за самоубийствата сред тийнейджърите, казват психолози. А интернет и телефоните го превръщат в 24-часов.

Около 5% от учениците у нас са подложени на тормоз, а агресорите са около 1.5% от учениците, сочи проучване по проблема. Според психолога Панайот Рандев тези данни са силно занижени. Около 25% от българските ученици са били обект на тормоз през последния месец. "Това са над 200 хиляди деца. Според официалните институции случаите са около 100", коментира Рандев.

Училищният тормоз в повечето случаи е между връстници, съученици и обикновено е организиран в група деца срещу едно дете. Бидейки само, то изпада в пълна безпомощност. Характерното е, че тормозът се повтаря хронично, той не е еднократен акт.

Учителите много по-лесно от родителите могат да разпознаят, ако дете е жертва на тормоз, защото обикновено то е изолирано. Родителите вкъщи също могат да се досетят, ако виждат детето си трайно потиснато или с разкъсани дрехи, чанти, тетрадки...

Споделяне
Още от България