Украйна опитва да разстрои руските снабдителни линии

По-важните новини от поредния ден на войната срещу Украйна накратко:

• Украйна използва доставените от Запада оръжия с голям обхват и 155-милиметрови "умни" снаряди, за нанася удари по руски складове за боеприпаси и снабдителни линии, като принуждава по този начин Москва да преосмисли начина, по който доставя гориво и боеприпаси на фронта, заяви украински генерал.
• Украйна получи днес от Великобритания първата доставка от модерни далекобойни реактивни системи за залпов огън М270, написа в Туитър украинският министър на отбраната Олексий Резников.
• Руските сили в Украйна бавно напредват на запад от Лисичанск към град Северск в Донецката област. Това обяви днес британското разузнаване в своята редовна сводка. "Когато Северск бъде овладян, вероятната следваща цел е Бахмут", се казва в нея.
• Вчерашният удар с крилати ракети във Винница бе насочен срещу военна цел, заяви руското министерство на отбраната, според което в сградата, която е била поразена, високопоставени украински представители са имали среща с чуждестранни доставчици на оръжия. Украйна обаче твърди, че при атаката не е поразена военна цел, а културен център, използван от ветерани от армията. При нападението са убити най-малко 23 души, сред които три деца.
• Британски хуманитарен работник, задържан в Украйна от проруските сепаратисти, които му повдигнаха обвинения, че е наемник, е починал, предаде Ройтерс, позовавайки се на информация от официален представител на самообявилата се Донецка народна република (ДНР).
• Депутатът от Върховната Рада на Украйна Олексий Гончаренко заяви, че по време на преговорите по зърнения въпрос страните са се договорили да деблокират три украински пристанища и да изнасят продукти от тях. Става дума за Одеса, Черноморск и Южни.
• Европейският съюз ще се насочи към руския износ на злато в следващия си пакет от санкции и ще се стреми да "затвори пътищата за излизане" на тези, които заобикалят предишните му пакети, заяви комисар на ЕС.

Подробностите по тези и други новини:

Украйна нанася удари със западни оръжия, за да разстрои руските снабдителни линии

Украйна използва доставените от Запада оръжия с голям обхват и 155-милиметрови "умни" снаряди, за нанася удари по руски складове за боеприпаси и снабдителни линии, като принуждава по този начин Москва да преосмисли начина, по който доставя гориво и боеприпаси на фронта, заяви украинският генерал Олексий Громов, цитиран от Ройтерс.

Вчера Киев заяви, че негови сили са нанесли удари по два контролни пункта и пункт за кацане, намиращи се в град в окупираната от Русия територия в Южна Украйна. За последните две седмици украински сили нанесоха неведнъж удари дълбоко в контролираните от Русия райони.

Громов заяви на пресконференция, че западните доставки на оръжия са от критично значение за способността на украинските сили да нанасят удари, като конкретно назова произведените в САЩ високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS), които Киев започна да получава миналия месец. Те имат голям обхват и са по-точни от артилерията, останала в Украйна от времето на СССР.

"Отслабваме възможностите на врага, удряме логистичните му доставки, поразяваме боеприпасите му... врагът е принуден да промени системата си за доставки на гориво и боеприпаси", заяви Громов. "В момента врагът обмисля разполагане на складове за боеприпаси на равнище бригада не по-близко от 100 км от фронтовата линия, а складове на равнище корпус - на разстояние от над 150 км", каза още генералът.

Громов заяви също, че украинските сили използват активно "умни" 155-милиметрови снаряди със самонасочващи се елементи. С тяхна помощ са били поразени над 30 бронирани машини, подчерта генералът.

Западът достави на Украйна тежка артилерия с голям обхват и ракетни системи за залпов огън, за да помогне на силите на Киев да издържат въпреки руското превъзходство в численост и боеприпаси, отбелязва Ройтерс.

Украйна получи първата доставка на далекобойни реактивни системи за залпов огън М270 от Великобритания

Украйна получи днес от Великобритания първата доставка от модерни далекобойни реактивни системи за залпов огън М270, написа в Туитър украинският министър на отбраната Олексий Резников, цитиран от световните агенции.

"Пристигнаха първите РСЗО М270! Те ще станат добра компания за HIMARS на бойното поле", написа министърът и добави: "Няма да има пощада за врага".

В интервю за украинската служба на Би Би Си, публикувано днес, Резников посочи, че Украйна вече е получила три РСЗО М270 и ще получи още.

През юни британският министър на отбраната Бен Уолъс съобщи, че Лондон ще изпрати на Украйна американски системи М270 с ракети, способни да поразяват цели в радиус до 80 километра.

Следващата цел на руските сили в Украйна е вероятно град Бахмут

Руските сили в Украйна бавно напредват на запад от Лисичанск към град Северск в Донецката област. Това обяви днес британското разузнаване в своята редовна сводка, предаде Ройтерс.

"Когато Северск бъде овладян, вероятната следваща цел е Бахмут", се казва в публикацията в "Туитър".

ТАСС цитира говорител на самообявилата се т.нар. Донецка народна република (ДНР), според когото украинската армия оказва съпротива в Северск и силите на ДНР продължават да прочистват източните квартали на града. "Наши бойци на малки групи провеждат внимателно прочистване на източните райони на града. Налице са огнища на съпротива", написа днес в "Телеграм" говорителят Даниил Безсонов. По думите му още не може да се твърди със сигурност, че украинските части ще се изтеглят от града.

В доклада си Министерството на отбраната на Обединеното кралство пише, че от началото на инвазията досега над 2,5 млн. души са били евакуирани от Украйна в Русия. Русия продължава да се сблъсква с обвинения, че депортира украинци насила; в много случаи се съобщава, че украинците са били малтретирани във филтриращи лагери, създадени от Русия.

Москва твърди, че ракетният удар във Винница бил насочен срещу военна цел

Вчерашният удар с крилати ракети във Винница бе насочен срещу военна цел, заяви днес руското министерство на отбраната, предаде Ройтерс. Според руското министерство в сградата, която е била поразена, високопоставени украински представители са имали среща с чуждестранни доставчици на оръжия. Украйна обаче твърди, че при атаката не е поразена военна цел, а културен център, използван от ветерани от армията.

"На 14 юли с (крилати) ракети "Калибър" бе поразен Домът на офицерите във Винница", заяви руското министерство на отбраната. "В сградата се провеждаше среща на командири от въоръжените сили на Украйна с представители на чуждестранни доставчици на оръжия. При атаката участниците в срещата бяха елиминирани", се казва в изявление на министерството.

Украйна заяви, че при нападението са убити най-малко 23 души, сред които три деца.

Рязко увеличение на броя на гробовете в контролираните от Русия райони на Украйна

Според доклад, публикуван днес, сателитни снимки и изображения на място разкриват рязко увеличение на гробовете в контролираните от Русия райони на Украйна, предава БГНЕС.

Неправителственият Център за информационна устойчивост анализира изображения на нови гробове в шест района - два от тях, които преди това са били под контрола на руските сили, а останалите са под контрола на Москва в Южна Украйна.

"Информацията от открити източници може да даде безпрецедентен обхват зад фронтовата линия на войната в Украйна и в районите, окупирани от руските сили", заяви Бенджамин Стрик, директор на разследванията в ЦИУ.

Според авторите на доклада в гробището "Старокримске" в Мариупол за период от около пет месеца между 21 октомври и 28 март могат да се видят около 1000 нови гроба.

Русия нахлу в Украйна на 24 февруари и до края на март нейните сили поеха почти пълен контрол над стратегическото пристанище Мариупол. След това броят на гробовете рязко се увеличи, като между 28 март и 12 май на сателитни снимки се виждат 1141 нови гроба, а между 12 май и 29 юни - още над 1700, посочват авторите.

"Нашият доклад илюстрира продължаващия, изключителен натиск върху цивилния живот в Украйна", каза Стрик. "Импровизираните погребения и нарастващият брой гробове в цяла Украйна, особено в и около окупираните райони, са ярка илюстрация на броя на жертвите сред цивилното население след руската инвазия."

Изследователите съпоставят сателитните изображения с геолокационни данни, включително от социалните медии. Снимките показват и големи окопи, изкопани на два обекта край Мариупол - Пионерске и Манхуш, както и импровизирани гробове около града.

Украйна оценява общия брой на загиналите цивилни в Мариупол, където се водеха едни от най-ожесточените боеве във войната досега, на 22 000 души.

В Херсон в южната част на страната, който също остава под руски контрол въпреки украинската контраофанзива, в доклада се посочва, че от началото на войната до началото на април са били изкопани 824 гроба.

Службата на ООН за правата на човека определя броя на загиналите цивилни в Украйна на повече от 5000 души, но смята, че реалният брой на жертвите вероятно е много по-голям.

Британец, заловен от сепаратистите в Донецк, почина в плен

Британски хуманитарен работник, задържан в Украйна от проруските сепаратисти, които му повдигнаха обвинения, че е наемник, е починал, предаде Ройтерс, позовавайки се на информация от официален представител на самообявилата се Донецка народна република (ДНР).

Четиридесет и пет годишният Пол Юри беше заловен в югоизточната част на Украйна в края на април и сепаратистите от ДНР го обвиниха в "наемнически дейности". Дария Морозова, която е омбудсман по човешките права на ДНР, каза в своя публикация в социалните медии, че Юри е страдал от диабет и е имал респираторни, бъбречни и сърдечносъдови проблеми. "От наша страна въпреки тежестта на предполагаемото престъпление на Пол Юри беше предоставена належащата медицинска помощ. Въпреки това предвид диагнозите и стреса, той почина на 10 юли", каза тя.

Юри и друг британец - Дилън Хийли, бяха задържани от руските военни в края на април. Ръководителят на "Президиум нетуърк", хуманитарна група с нестопанска цел, с която Юри поддържаше контакт, през май потвърди пред телевизия Ай Ти Ви, че той е страдал от диабет. Двама други британци и мароканец, които бяха заловени, докато се сражавали на страната на Украйна, бяха осъдени на смърт в ДНР по обвинения в "наемнически дейности".

Британската телевизия Би Би Си цитира основателя на "Президиум нетуърк" - Доминик Бърн, който заяви, че Юри е хуманитарен доброволец, задържан на пропускателен пункт в Южна Украйна. "Това са тревожни новини, но те все още на са били потвърдени от нито една власт и в момента продължават разследванията за установяване на истината", каза Бърн по повод съобщенията за смъртта на Юри.

Киев: Три украински пристанища са деблокирани за превоз на зърно

Депутатът от Върховната Рада на Украйна Олексий Гончаренко заяви, че по време на преговорите по зърнения въпрос страните са се договорили да деблокират трите украински пристанища и да изнасят продукти от тях, предаде БГНЕС.

"По моя информация представители на Украйна, Турция, Русия и ООН са се договорили за възможността за деблокиране на трите ни пристанища за товарене по време на преговорите за възстановяване на украинския износ на зърно през Черно море. Става дума за Одеса, Черноморск и Южни", пише Хончаренко в канала си в Telegram.

По негова информация е планирано зърното да бъде изнесено от украинските пристанища под конвои при условие на "прекратяване на огъня в рамките на географските граници и някои операции по разминиране".

В сряда приключиха преговорите между военните делегации на Турция, Русия, Украйна и делегацията на ООН за решаване на зърнения въпрос, които се проведоха в имението Kalender в Истанбул. По-рано дипломатически източник заяви пред РИА Новости, че надеждите за постигане на консенсус по време на срещата са големи. Той заяви, че при разговорите са взети предвид както опасенията на Москва, така и наличието на застрахователни, логистични и банкови санкции за руския износ на селскостопански продукти.

След разговорите турският министър на отбраната Хулуси Акар заяви, че е постигнато споразумение за създаване на координационен център в Истанбул и че делегациите на Украйна и Русия ще се срещнат отново следващата седмица в Турция, за да обсъдят въпроса със зърното.

Източник, запознат със ситуацията, съобщи в четвъртък за РИА Новости, че предварителната дата за нова среща на делегациите на Турция, Русия, Украйна и ООН по "зърнения въпрос" е 20-21 юли. Няма съществени пречки за подписването на споразумението за изтегляне на корабите със зърно в Черно море, остават само техническите подробности. Според него споразумението по въпроса за зърното предполага създаването на зона за сигурност, в която да се проверяват плавателни съдове в близост до украински води, а не в самите пристанища, като се планира контролът на плавателните съдове да се извършва съвместно от Турция и ООН.

Скоро ще бъде готов финалният документ, който ще позволи износ на украинско зърно през Черно море, заяви руското министерство на отбраната

Руското министерство на отбраната каза днес, че скоро ще бъде готов окончателен документ, който ще позволи износа на зърнени култури от Украйна, предаде Франс прес. Съобщението дойде след преговори в тази насока, в които участваха Москва, Киев, Анкара и ООН и които се проведоха по-рано през седмицата.

"Предложенията на Русия бяха подкрепени изцяло от участниците в консултациите. И много скоро работата по изготвянето на финалния документ, наречен "Инициатива Черно море", ще приключи", заяви говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков във видео, разпространено от неговата канцелария. Според него "мерките, предложени от Москва, трябва да позволят да се попречи на засегнатите логистични вериги да бъдат използвани за доставката на оръжия за режима на Киев".

Договореното в Истанбул споразумение с посредничеството на ООН цели през Черно море да бъдат изнесени около 20 милиона тона зърнени култури, блокирани в украински складове заради руската офанзива в Украйна. Сделката трябва да улесни руския износ на зърнени култури и на торове, засегнат от западните санкции.

ЕС ще насочи следващия пакет от санкции към руското злато

Европейският съюз ще се насочи към руския износ на злато в следващия си пакет от санкции и ще се стреми да "затвори пътищата за излизане" на тези, които заобикалят предишните му пакети, заяви комисар на ЕС, съобщи АФП.

Досега ЕС е одобрил шест пакета от санкции срещу Русия. Последният от тях, приет през юни, наложи забрана за внос на повечето руски петрол.

ЕС ще проучи "начините, по които бихме могли да наложим санкционен режим върху златото, което е важна стока за износа от Русия", заяви в Прага Марош Шефчович, заместник-ръководител на Европейската комисия.

"Веднага щом постигнем споразумение на ниво държави членки, ще го публикуваме", каза той преди неофициалната среща на министрите по въпросите на ЕС, организирана от чешкото председателство на 27-членния блок.

Този ход следва забраната за износ на злато от Русия, договорена от най-индустриализираните държави в света на срещата на Г-7 в края на юни.

Украинският вицепремиер Олга Стефанишина, която участва в срещата в Прага, призова ЕС да приеме нов пакет от санкции.

"Нищо досега не кара Русия да се чувства отговорна за (своите) престъпления", каза тя пред репортери.

"Надяваме се, че следващият, седми пакет от санкции ще има силен ограничителен потенциал и ще бъде приет без по-нататъшно отлагане и възможно най-скоро", каза Стефанишина.

Шефчович допълни, че ЕС ще се стреми също така да "затвори всички пътища за излизане за тези, които искат да заобиколят санкциите".

"Това, разбира се, е много сложен механизъм, така че трябва не само да създадем, но и да проверим, наблюдаваме и затворим местата, които биха създали платформи за изход по някакъв начин", каза той.

Той също така махна с ръка на всякакви мисли за умора сред членовете на ЕС, които помагат на Украйна, в която Русия нахлу на 24 февруари.

"Никога не съм виждал толкова силно демонстрирано единство и усилия от страна на всички държави членки да търсят всички възможни резерви, независимо дали става дума за финансова помощ или за доставки на оръжие", каза Шефчович.

"Въпреки че е наистина трудно, ние ще продължим, защото в най-тежко положение са украинците, които се борят за свободата си", добави той.

45 държави ще разследват и систематизират доказателства за военни престъпления в Украйна

Представители на европейски държави и САЩ се договориха да координират разследвания на предполагаеми военни престъпления в Украйна, скоро след руския ракетен удар, при който според Киев са загинали цивилни граждани далеч от фронтовата линия, съобщи Ройтерс.

В четвъртък 45 държави на конференцията в Хага - седалището на Международния наказателен съд (МНС) – подписаха политическа декларация за съвместна работа по разследванията на военни престъпления в Украйна.

Те също така обещаха 20 млн. евро за подпомагане на МНС, както и на службата на главния прокурор в Украйна и на усилията на ООН за подкрепа.

С повече от 20 000 разследвания на военни престъпления, които вече са открити, и различни държави, ръководещи екипи, доказателствата трябва да бъдат достоверни и да бъдат систематизирани, заявиха официални лица.

Украинският президент Володимир Зеленски призова да бъде създаден специален трибунал, който да разследва руската инвазия", предаде Франс прес.

"Сегашните съдебни институции не могат да изправят пред правосъдието всички виновни. Поради това е необходим специален трибунал за престъпленията при руската агресия срещу Украйна", заяви Зеленски във видеообръщение към участниците на международната конференция в Хага.

Украинският президент съобщи пред форума, че руски ракети са поразили два обществени центъра в западната част на Украйна, при което са загинали 20 души, включително три деца, и са ранени много други.

"Днес сутринта руски ракети удариха нашия град Виница, един обикновен, мирен град. Крилати ракети удариха два обществени центъра, разрушени са къщи, медицински център беше разрушен, коли и трамваи бяха подпалени", каза Зеленски по видеовръзка. "Това е акт на руски терор".

Бомбардировките на руските сили са превърнали редица украински градове в руини и оставиха тела по улиците на градовете и селата, които завзеха от нахлуването си през февруари. Украйна твърди, че десетки хиляди цивилни са загинали. Москва отрича да носи отговорност.

Комисарят по правосъдието на Европейския съюз Дидие Рейндерс отбеляза, че заподозрените за военни престъпления и геноцид все още са на свобода от конфликти, датиращи от десетилетия, на места като Руанда, Дарфур, Сирия, Конго и Балканите.

"Безнаказаността е огромен проблем", заяви холандският външен министър Вопке Хукстра на пресконференция, визирайки военните престъпления както в Украйна, така и по света.

Русия оттегли подкрепата си от МНС през 2016 г., след като съдът определи като военен конфликт завземането и анексирането украинския полуостров Крим от Москва през 2014 г.