Украинците очакват ескалация в Донбас, а не пълномащабна война

Ако не бъде удовлетворена от Запада, Русия ще ескалира напрежението, но не чрез директна военна намеса, а през отцепниците в Донбас. Целта е да се принуди Украйна да приеме промени в Минското споразумение при условията, поставени от Русия, и да се смени украинското правителство с управляващи, които са лоялни на Русия. Това разказа пред чуждестранни журналисти в Киев Серхий Гармаш, който е представител на Украйна в тристранната контактна група в Донбас.

Въпреки струпването на руски войски по украинските граници атмосферата в украинската столица изглежда спокойна. Повечето хора споделят, че живеят под угрозата от война вече осма година и не виждат какво различно се случва този път. Разлика обаче има. Притеснението на правителството в Киев и Запада е, че този път Русия видимо обгражда с войска Украйна от три страни – откъм границата с Източна Украйна, Беларус и Крим.

Засега Киев и западните партньори нямат точна представа какво точно цели руският президент Владимир Путин и подозират, че се играе игра на нерви. Единственото, което се приема за даденост от дипломатите, е фактът, че по трите граници на Украйна има стотици хиляди руски войници, които са способни на инвазия във всеки един момент.

Според Серхий Гармаш руското очакване е при провокирана ексалация в Донбас и Луганск да последва украинска контраатака, като се повтори сценарият с грузинските региони на Южна Осетия и Абхазия.

"Украйна прави всичко възможно да си върне тези територии, но при нейните условия. Ние няма да си ги върнем, освен ако това не стане по начина, по който ние искаме", казва Гармаш.

Той обяснява украинското разбиране, че Русия използва Донецк и Луганск, за да върне цяла Украйна в своята сфера на влияние. Инструментът за това е Минското споразумение, което определя специален статут за тези два региона в Украйна. Правителството в Киев схваща специалния статут като децентрализация на властта, общинска полиция, местни данъци, но не и като право за намеса в решенията на централната власт.

Кремъл схваща специалния статут като суверенитет, който да се впише в украинската конституцията. Ако това се случи, близките до Кремъл власти в Донецк и Луганск никога не биха позволили на Украйна дори да си помисли за НАТО и ЕС. Това неизбежно би върнало страната към руската сфера на влияние, обяснява Гармаш.

Над 120 хиляди войници по границите

В момента Русия отрича всички допускания, че може да нахлуе в Украйна. Според оценките на украинското министерство на отбраната обаче броят на руските войници около границите на страната е над 127 000 души – те са разположени по границите на Север, Изток и Юг.

"Всичко е под контрол, няма причина за паника", каза президентът на Украйна Володимир Зеленски след заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана на страната в Киев в понеделник.

Украйна разчита, че е изградила своите въоръжени сили до степен, в която те биха направили директния военен конфликт неприемлив за Русия. През последните седмици страната получава значителна военна помощ от САЩ и другите страни от НАТО. По общи оценки тази военна помощ възлиза на над 2 милиарда долара. При ескалация на конфликта очакването е военната помощ да се увеличи, а НАТО да засили неимоверно военното си присъствие в Източна Европа.

Серхий Гармаш казва, че целта на Украйна е да започне директни разговори с Русия за деескалация на напрежението. Русия обаче отказва да стори това, защото не се признава за страна в конфликта, а само за посредник. Украйна на свой ред отказва да преговаря с проруските сепаратисти в Източна Украйна, защото ги смята за марионетки на Кремъл, но главно, за да не ги легитимира.

"Целта на Русия е да накара Украйна да започне преговори с Донецк и Луганск, но така ще признае гражданската война на своя територия и ще спре да претендира да е властта там", казва Гармаш. Той напомня, че Русия не желае тези отцепнически райони, а иска да ги използва, за да върне Украйна в своята сфера на влияние.

"Москва също не е заинтересувана да признае Донецк и Луганск за републики, защото така ще наруши директно Минските споразумения и ще загуби основния си инструмент за търсенето на контрол върху Украйна", казва Гармаш. Целта на Украйна е Русия да се признае за част от конфликта и да започне преговори.

Ако ни нападнат, ще се борим

"Ако бъдем нападнати, нямаме избор и ще се бием", коментира украинският опозиционен депутат Володимир Ариев от партия "Европейска солидарност" на бившия президент Петро Порошенко. Въпреки критиките към сегашнния президент Володимир Зеленски, Ариев казва, че при руска инвазия партията без никакво съмнение ще застане зад сегашния президент.

Ариев смята, че сега украинската армия има много по-големи възможности да се противопостави, отколкото през 2014 година, когато бе загубен контролът върху Крим и двата региона по източната граница. Той говори за над 300 000 души, които са подготвени да посрещнат евентуална руска агресия в Източна Украйна, плюс подготвени кадри във всеки регион на страната, които подлежат на незабавна мобилизация.

И докато Ариев признава подкрепата, която Украйна получава от САЩ и редица страни от НАТО, той критикува Германия за "Северен поток 2". Украинците разглеждат газопровода като една от основните причини да се стигне до тази ситуация, а общото впечатление е, че украинците се смятат за изоставени от част от европейските държави.

"Северен поток 2" позволи на Путин да може да осъществи пълномащабна аггресия срещу Украйна. Тази врата бе отворена от Германия, Австрия и Швейцария", коментира Ариев и допълва: "Историята е показала, че ако направите Русия твърде силна, тя няма как да бъде мирен партньор".