Ултранационалистите печелят изборите в Сърбия

Твърдолинейните националсти, водени от заподозрения във военни престъпления Воислав Шешел, спечелиха общите избори в Сърбия, оказвайки натиск върху разединените прозападни реформатори да се обединят, ако искат да сформират стабилно правителство, коментира Ройтерс резултатите от предсрочните парламентарни избори в неделя.

Според предварителните резултати Радикалната партия разполага с 28 процента от гласовете, което няма да е достатъчно да сформира правителство, но тя има достатъчно места да блокира ключовите реформи. Нейният лидер Воислав Шешел се намира в Хага, където очаква да бъде изправен пред трибунала за военни престъпления. Процесът срещу неговия политически съюзник Слободан Милошевич вече е в ход.

Кореспондентът на Би Би Си в Белград съобщава, че международната общност се е опасявала от подобен резултат. Той допълва, че трите основни реформистки партии ще трябва да погребат различията си от миналото и да се обединят, ако искат да управляват Сърбия. Продемократичните партии спечелиха общо 42 процента и заявиха, че няма да участват в правителство заедно с Радикалната партия.

Милошевич и Шешел спечелиха места в парламента, които, както съобщава Радикалната партия, вероятно ще бъдат заети от други нейни членове.

Изборният резултат на радикалите показва колко много сърби са разочаровани от трите години политически и икономически промени в западен стил, борбите между бившите съюзници - реформатори и твърденията за корупция в правителството, отбелязва Ройтерс.

Досегашният вицепремиер Небойша Чович заяви, че резултатът от изборите показва, че сърбите искат да накажат правителството за това, че не е успяло да повиши по-бързо жизнения стандарт в страната, която от години страда от международната изолация, наложена по времето на Милошевич.

Големият изборен успех на десните националисти, свързани с бившия югославски президент Слободан Милошевич, остави разединените продемократични партии без избор, освен да се обединят или да наблюдават как Сърбия се плъзга към нов аторитарен режим, отбелязва и АП.

Важно е демократичните групи да сформират нов блок, който да осигури, че Сърбия ще остане на пътя на демократичните реформи и фокусирана върху членството в ЕС, заяви лидерът на Демократическата партия Борис Тадич.

Сърбия е на пътя на политическия хаос, заяви известният анализатор Александър Тианич. Той предвиди, че ако демократичните партии не се обединят, това може да доведе до нови предсрочни избори.

Радикалите открито призовават за "Велика Сърбия" за сметка на балканските ѝ съседки и обещаха да скъсат дипломатическите връзки с Хърватия. Те също обещаха да не екстрадират в Хага двамата основни заподозрени във военни престъпления - бившия босненски сръбски лидер Радован Караджич и генерал Ратко Младич, припомня АП.

Окончателните резултати от предсрочните парламентарни избори в Сърбия трябва да бъдат оповестени до 1 януари.

Заместник - председателят на Радикалната партия Томислав Николич отпразнува победата с шампанско и я посвети на онези, които очакват процеса в Международния трибунал за военните престъпления в Хага.

Той също така посочи, че победата е за гражданите на Сърбия, които достатъчно са били унижавани, които искат работа, мир и сигурност, които искат да отгледат децата си в патриотичен дух и които искат добре управлявана държава, предаде Би Би Си.

Николич изглежда е приел, че неговата партия няма да сформира правителство, като каза на поддръжниците си, че най-важното е, че партията е постигнала резултат, който ще ѝ позволи да не допусне промени.

Независимите наблюдатели от Центъра за свободни избори и демокрация в Сърбия прогнозират, че Радикалната партия ще има малко по-малко от 84 места, които са нужни, за да блокират конституционни промени в 250-членния парламент.

Но те могат да получат подкрепа от Социалистическата партия на Слободан Милошевич, за да не се постигне мнозинство от две трети за прокарването на конституционни промени. Милошевич е водач на листата на своята партия, която може да вземе над 5% от гласовете.

Ивица Дачич от Социалистическата партия каза, че технически погледнато, Милошевич може да стане депутат, но партията още не е решила кой ще заеме местата.

Избирателната активност на изборите беше 59%, която, според наблюдателите, е най-високата от падането на Милошевич през 2000 г.

Втора по гласове е Демократическата партия на Сърбия, водена от бившия президент Воислав Кощуница, който смени Милошевич през 2000 г.

Кощуница влезе в конфликт с поддръжниците на министър - председателя Зоран Джинджич, който бе убит при покушение през март.

Демократическата партия на Джинджич е трета след изборите.