В търсене на дефиниция за геноцид

БИВШИЯТ ЮГОСЛАВСКИ ПРЕЗИДЕНТ Е ОБВИНЕН В ГЕНОЦИД ЗА БОСНА

Това е третото и най-сериозно обвинение срещу Милошевич, който вече беше обвинен в военни престъпления в Косово и Хърватия и е сериозно изпитание за Международния трибунал относно бивша Югославия.

Оказа се, че по дефиницията на ООН от 1948 г. геноцидът е трудно доказуем. До момента Междунардния трибунал за Руанда е осъдил за геноцид 8 души, а Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия е издал една присъда за геноцид за войната в Босна.

Какво обаче представлява геноцидът и кога се прилага той?

Някои експерти осопорват дефиницята поради тесните ѝ граници, докато други смятат, че терминът е обезценен поради погрешната му употреба.

Терминът е въведен през 1943г. от адвокатът Рафаел Лемкин обединява гръцката дума "geno" /род, раса, племе/ и латинския глагол "cite" /убивам/.

Жив свидетел на ужасите от Холокоста, в който от цялото му семейство оцеляват само той и брат му, д-р Лемкин започва кампания за признаване на геноцида за престъпление по международните закони. Усилията му постигат успех през декември 1948г., когато ООН приема Конвенцията за геноцида. Тя влиза в сила през януари 1951г.

Член 2 от Конвенцията дефинира като геноцид "всяко едно от следните действия, извършено с цел унищожение, напълно или частично, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група:

убиване на членове на групата;
причиняване на сериозни физически и ментални поражения на членове на групата;
умишлено посегателство върху условията на живот на групата, целящо физическо унищожение, напълно или частично;
налагане на мерки с цел предотвратяване раждаемостта в групата;
насилствено преместване на деца от групата в друга група;"

Конвенцията също така налага основната отговорност на държавите, поели ангажимента да "предотвратяват и наказват" геноцида.

От самото си създаване Конвенцията е атакувана от различни страни и най-вече от хора, които са изключително затруднени да я прилагат в конкретни случаи.

Някои анализатори оспорват ограничената дефиниция, защото тя не е валидна за редица масови убийци от времето след приемането на Конвенцията.

Възраженията срещу Конвенцията обикновено са:

Конвенцията изключва посегателствата срещу политически и социални групи;

Дефиницията е ограничена единствено до конкретни действия срещу хора, а изключва посегателства срещу околната среда, която всъщност ги определя физически и културно;

Доказване на намерение без рационално съмнение е изключително трудно;

Членовете на ООН са нерешителни относно разширяването на определението и относно интервенции, както доказа случаят в Руанда;

Няма орган на международното право, който да изяснява параметрите на Конвенцията. Това обаче в момента се променя, тъй като вече действат два трибунал ad hoc - за бивша Ютославия и Руанда, а от 1 януари 2003 г. Международния наказателен съд също ще влезе в действие;

Трудността в определянето и измерването за конкретен случай, както и установяване колко точно убити се равняват на геноцид.

Въпреки тези критики има много страни които признават дефиницията "геноцид".

ЗАГУБАТА НА СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ

В книгата си "Руанда и геноцидът през 20 век" бившият главен секретар на "Доктори без граници" - Ален Детекс казва: "Геноцидът се разграничава от всички други престъпления по мотивацията, която стои зад него. Той е престъпление срещу човечеството от друго измерение, в което стои намерението за пълното унищожаване на избраната група. Ето защо геноцидът е най-пагубното и най-голямото престъпление срещу човечеството."

Детекс смята, че думата "геноцид", подобно на "фашизъм", прогресивно губи първоначалното си значение и става "заплашително обикновена".

Михаил Игнатиев, директор на център "Кар" за политика на човешките права към Харвардския университет, е съгласен, че "Тези, които трябва да употребяват думата геноцид, никога не си позволяват да я произнасят, а хората, които случайно я използват, я банализират до всяко едно престъпление. Робството например се нарича геноцид, когато то по-скоро е унизителна система за експлоатация, отколкото отнемане на живот."

Дебатът относно дефиницията на геноцида доведе до противоречия относно това колко точно геноцида са се случили през 20 век.

ИСТОРИЯ НА ГЕНОЦИДА

Някои казват, че през цялото хилядолетие е имало един единствен геноцид - Холокоста.

Прокурорите в Хага предоставиха свидетелства в защита на обвинението си.

Други експерти предоставят дълъг списък със случаи, които определят като геноцид. Те включват руските действия в Украйна от 1932-33г., индонезийската инвазия в Източен Тимор от 1975г., убийствата на Червените Кхмери в Камбоджа през 1970г.

В съответствие с Конвенцията на ООН от 1948г. обаче поне три събития се определят като геноцид. Това са:

Масовото избиване на арменци в Османската империя в периода 1915-1920г., обвинение което турците отричат;

Холокостът, където са избити над 6 милиона евреи;

Руанада, в която жертвите от геноцида от 1994г. са изчислени на 800 хиляди.

В случая с Босна, преобладава тезата, че касапницата е част от план за геноцид, но има сериозни съмнения, че предумишленото намерение от страна на Милошевич е доказуемо.

Първият случай на прилагане на Конвенцията срещу геноцида е процесът срещу Жан Пол Акаиесу - хутски майор в руандийския град Таба по време на избиванията. В епохална присъда от 2 септември 1998г. специален международен трибунал го осъди за геноцид и престъпления срещу човечеството. След него още седем руандийци са признати за виновни.

Тази година Военният трибунал за престъпления за бивша Югославия произнесе първата се присъда за геноцид, като намери за виновен Радислав Кръстич за избиването на 8 хиляди босненски мюсюлмани в Сребреница.

Други двама босненски сърби - генерал Радко Младич и Радован Караджич също са обвинени в геноцид от Трибунала, но и двамата все още са на свобода.

Сега Слободан Милошевич е изправен пред обвинението за геноцид и съучастие в извършване на геноцид за предполагаемите престъпления в Босна по време на войната през 1992-1995г.

Милошевич е обвинен в "съучастие в съвместно престъпно начинание, което има за цел насилствено и постоянно прогонване на мнозинството от несърби от големи райони на Република Босна и Херцеговина"

Тези които подкрепят идеята за международното наказателно правораздаване се надяват, че процесът на Милошевич ще произведе важен прецедент.