Въпросът за оцеляването на еврозоната в сегашния й вид става все по-актуален

Големият въпрос в Европа вече не е този, който беше преди няколко седмици – дали някоя от 17-те държави в еврозоната ще обяви фалит по дълга, а дали еврозоната ще оцелее в сегашния си вид, коментира "Уолстрийт джърнал".

Лидерите на трите най-големи икономи в еврозоната се разбраха в четвъртък да развиват по-тясна политическа и икономическа интеграция. Натискът за предоговаряне на договорите на ЕС добави ново напрежение. Кризата вече събори седем правителства на страни от валутния съюз, включително тези на Испания, Италия и Португалия.

Предложенията за промени в правилата на ЕС, които предвиждат по-стриктен контрол от страна на ЕК върху националните бюджети и разходите на страните членки е сигнал – най-вече от германския канцлер Ангела Меркел – че продължава да предпочита дългосрочни решения, които не допринасят особено много за успокояване на пазарите и не удовлетворяват призивите за спешни действия за разрешаване на задълбочаващата се криза.

След срещата си в четвъртък френският президент Никола Саркози, канцлерът Меркел и италианският министър-председател Марио Монти заявиха, че на следващата среща на Европейския съвет, насрочена за 9 декември, ще представят план, който засилва контролната роля на Брюксел и му дава правомощия да санкционира държави, които надвишават ограниченията на ЕС за дълга и дефицита.

Тримата държавни ръководители явно пренебрегнаха натиска на финансовите пазари за намиране на бързо решение, като подчертаха, че загубената вяра в способността на Европа да се справи с кризата може да бъде върната само чрез по-стриктно прилагане на европейските политики.

Вярата беше загубена, каза Меркел и добави, че затова е важно лидерите на съюза да демонстрират, че си вярват един на друг и вярват, че всеки от тях индивидуално ще си свърши работата у дома.

Разочарованието на пазарите от факта, че Меркел за пореден път не подкрепи идеята за създаване на общи "еврооблигации" на страните от еврозоната като средство за изход от кризата, се изрази в понижение на европейските акции и спад на еврото, както и нарастване на лихвите по дълговите облигации.

Лихвите по шестгодишните държавни облигации на Италия удари рекордните 6.5 процента в петък. Доходността на двугодишните облигации също скочи до рекордното в историята на еврозоната равнище от 7.8 процента. Така дългосрочните разходи на страната надминаха нивата, смятани за устойчиви за публичните финанси, засилвайки натиска над новото италианско правителство.

Независимо от нарастващото безпокойство на инвеститорите, Италия успя да продаде облигации за 10 млрд. евро.

В средата на седмицата Германия, чиито държавни облигации са считани за еталон на устойчивост, не успя да продаде 10-годишни бонове. Обемът на заявките стигна 3.889 млрд. евро, докато Бундесбанк разчиташе да привлече 6 млрд. евро. Анализаторите определиха проваления аукцион за "катастрофа" и за пореден път отбелязаха, че Берлин трябва да отстъпи от някои свои принципи в името на изхода от дълговата криза, която вече влияе и на Германия.