"Ватерлото"" на френския език

Разширяването на ЕС е добра новина за английския език. То потвърждава неговата победа над френския като класическо средство за общуване в европейската интеграция.

В добавка към притесненията на французите, които се страхуват от англосаксонски заговор за отнемане на ръководните позиции в Брюксел и за либерализация на закриляните от държавата пазари, ново изследване показва, че езикът на Шекспир е по-популярен от този на Молиер сред страните-кандидатки за членство в съюза.

Според Евробарометър, статистическия институт на Европейската комисия, за 86 процента от хората в 13-те страни, кандидатстващи за членство английският е един от двата най-използвани езика. Немския предпочитат 58 процента, предимно в Централна и Източна Европа, а френския - едва 17 процента.

Полша, Унгария, Чехия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Словакия, Кипър и Малта се очаква да се присъединят към ЕС в следващите две или три години. За България и Румъния, чиито икономики са по-слабо развити, е необходимо повече време. Турция, единствената от 13-те, която още не е започнала сложните преговори за членство, може и никога да не успее.

"След години спекулации как ще изглежда езиковата карта на Европа след разширяването, това изследване дава отговора, казва представител на комисията. То слага край на усилията френският да се съхрани като основен работен език."

Английски като втори език в страните-кандидатки говорят най-много хора - 16 процента, сравнени с 14 за руския, 10 за немския и 4 процента за френския. Езиковите предпочитания отразяват факта, че исторически Франция е играла съвсем малка роля в страните в Източна и Централна Европа, за разлика от влиянието ѝ върху шестте първоначални членки на предшественика на ЕС, Европейската икономическа общност.

Най-много хора говорят френски като втори език в Румъния, въпреки че и тук английският се смята за по-необходим. Кипър и Малта, бивши британски колонии, са особени случаи. В тях съответно 57 и 84 процента от хората говорят английски като втори език.

Езикът на всяка нова страна-членка се признава официално, така че след няколко години към официалните 11 езика ще се добавят още 10, като засега без отговор остава въпросът дали за Кипър е необходим турски.

Френският език доминираше европейските проекти от 50-те до 80-те години, но позициите му бяха отслабени след присъединяването на Финландия, Австрия и Швеция през 1995 г. и по-късно от надмощието на английския в Интернет. Днес две трети от документите на Европейската комисия се пишат на английски.

По БТА