Вътрешен глас Сблъсъкът в партията е между каузата и ловуването за трофеи

Призванието на СДС е да живее за политиката, а не от политиката
Димитър Абаджиев, зам-председател на СДС, депутат от ОДС

За Чърчил разказват, че никога не се предавал. Едва можел да движи устните си след причинената му от удар пареза през 1953 г., когато започнал да се готви за конференция на върха. Той се борел с болестта и с невероятната си воля постигнал бързо подобрение, свидетелстват съвременниците му.

Без храброст и издръжливост в нещастията, без привързаност и отговорност към каузата, без решимост да продължиш напред, политиката нямаше да се различава от бюрокрацията. Ако за един политик е важно да следва своето призвание, толкова по-важно е това за една партия, която иска да работи за бъдещето.

СДС трябва да се върне към своето призвание. След като възникна като кауза и мина през формулата на коалиция от светогледи, СДС се превърна в единна партия с програма, ясни ценности и цели - един светогледен проект, с който управлява страната през последните четири години. За партийното изграждане обаче съвпадението с отговорностите на управлението се оказа трагично. Защото за мнозина каузата се превърна в начин да се сдобиеш с ловни трофеи от властта. Светогледът бе подменен със службогонство. Затова хората не повярваха в искреността на СДС, когато преди две години бе написана и приета Хартата на ценностите - документът, който осигурява почтеното политическо битие на партията, ако се спазва от всички нейни лидери и членове.

В края на тежката изборна 2001 година СДС изживява катарзис, който дава шанс партията да стане отново автентичен носител на етиката на отговорността и етиката на убежденията. "Има два начина човек да превърне политиката в своя професия. Или да живее ОТ политиката или ЗА нея. В първия случай човек се стреми към политиката, за да я превърне в траен източник на доходи. Във втория - живее за политиката в един дълбок смисъл. Силата на политическата личност означава привързаност към делото, чувство за отговорност и верен поглед", казва Макс Вебер. Според него в политиката има само два смъртни гряха: отчуждаване от каузата и липсата на отговорност. Тщеславието често довежда до тези "грехове". За да защити дълбокия си смисъл, политиката трябва да спре злото в нея.

В дълбоко християнския смисъл на етиката е грях и всяка форма на наказание, защото любовта изключва на злото да отвръщаш със сила. Но за политическата етика важи друго - длъжен си да отвърнеш на злото със сила, защото в противен случай носиш отговорност за неговото разрастване.

Помъдрял от уроците и преболедувал изкушенията на властта, днес СДС държи да живее като партия ЗА политиката, а не като партия ОТ политиката. Сблъсъкът е между каузата и клиентелизмът. Между принципите на една ценностна общност и егоизма.

Критиката към сегашните процеси в партията се основава на пълно неразбиране на трагизма им и на изопачаване на фактите. Защото упреците за болшевизъм и комунизация се плъзгат по повърхността на привидностите за сметка на фактите. Лъжата успява да обиколи света, докато истината още не си е обула ботушите. И уви, мнозина са готови да повярват и повторят лъжата, дори и когато истината я е догонила.

Какво е болшевизъм? Насилие, убийства, лагери, премии за доносничество, обезправяване, конфискация, ликвидиране на "буржоата", репресии срещу духовници, предприемачи, интелектуалци, сриване на всички цивилизовани механизми за функциониране на държавата…СДС е обвинен в това, само защото иска да върне вярата на хората в почтената политика. Спекулацията е толкова абсурдна, че не си заслужава да бъде опровергавана. След като тя няма корени в действителността, следователно корените ѝ са в мисловните стереотипи на тези, на които е хрумнала - те просто правят пренос от себе си.

Друга "модерна" критика е, че СДС се превърнал от субект в обект. Или че се държи като шаман, който безсилно повтаря някакви заклинания. Тези аргументи също няма смисъл да бъдат оспорвани, защото мястото им е в кръжока за любителска философия. Публичното пространство се напълни с….твърде много думи. Думи, които нямат нищо общо с хората, с техните нужди, с живота им. Проблемът е, че цялата тази публицистична еквилибристика има връзка със застрашително намаляващия радиус на доверие в обществото.

Естествено е СДС да бъде потърпевш от свиването на доверието. А това има пряко отношение към съдбата на обществото като цяло. Защото именно широкият радиус на доверие /в партиите, институциите, политическата система, в ближния и в собствените способности/, готовността за сътрудничество, солидарността, свободата и отговорността пред поетия път са нещата, които съставляват обществения ресурс. От състоянието на обществения ресурс зависи доколко държавата ще бъде богата и дали всеки отделен човек ще живее по-добре. СДС осъзна това и го записа в своята Харта на ценностите. Затова обръщането към този етически документ и прилагането му на практика е съдбовно важно и за партията, и за обществото.

А иначе, всяка партия през вековете преди нас и до днес е минавала през онези изкушения, които вместо да събират обществен ресурс, са разпилявали доверието в политиката. Владетели са раздавали постове, титли и дъщерите си като награда за заслуги към короната, лидери са назначавали съратниците си във висшата администрация, местни първенци са давали ренти за постигнати политически победи. Важното е доколко партията има ангажименти към значими за общественото развитие ценности и принципи.

Нуждата от изработване и отстояване на цялостна политическа програма, което е нещо различно от прилъгването преди избори и раздаването на материални придобивки след спечелване на избори, е бил основният двигател в еволюцията на модерните партии в Европа. В развитите демокрации, освен идеология, партийните машини имат своя апарат, правила, норми, йерархия на ценности, порядък и дисциплина. Спазването им е самата логика на съществуванието на партиите. Иначе защо въобще да има партии? Без тях политиката би изглеждала като лов, като безразборна битка за трофеи.

В цивилизования свят тези въпроси са отдавна решени. Но ето че те се повдигат отново в началото на 21 век в България - към единствената партия, член европейско партийно семейство. Защото критиката към сегашните процеси в СДС атакува смисъла от съществуването на такава партия, а не нейните грешки и дългове към общественото доверие. Всъщност атакува се правото на партията да се защити от разрушаване.

Ако това е тест за издръжливост, СДС има познанията и силите да се справи с него. Вече си е взел дипломата по тази специалност.