Верижната моногамия* на Стоянов

Ние сме в един отбор с президента, каза в Лондон миналата седмица чисто новият вицепремиер Николай Василев. Докато се е трудил в Лондонското сити, младият икономист вероятно е пропуснал много от българските политически диалози и едва ли се е сетил, че всъщност изрича цитат. Същите думи повтаряше по време на предишната власт и тогавашният премиер и лидер на СДС Иван Костов. Обектът на декларираната екипност от двамата висши властници обаче е един и същ - Петър Стоянов, държавният глава на България Петър Стоянов.

Президентът на републиката пък доказа, че няма нищо против

политическите трансфери

и без да се вдълбочава в отборната лоялност, лесно смени фенклуба, в който членуваше уж по убеждение.

Още като начинаещ депутат, малко популярният бракоразводен адвокат от Пловдив беше казал за себе си: "Аз съм привърженик на верижната моногамия". Стоянов смени адвокатската кантора с най-високия стол в държавата - президентския, но явно е запазил убежденията си за верността между партньорите.

Докато беше "Той е" - синият кандидат за президент и после главен управител на "Дондуков" 2, подкрепен от ОДС, Стоянов се кълнеше: "аз съм седесар". Като подухна вятърът на новото време откъм Мадрид, той се самообяви за "независим" президент на всички българи. С лекота той се превъплъти и в ролята на школуван PR-спецалист на току-що избраното правителство на Симеон Втори. Отиде в Лондон президентът и обясни на когото можа какво прекрасно и надеждно ново управление има в България. За старото - нито дума.

В английския кралски двор, на "Даунинг стрийт" 10 или в "Травълърс клъб" може и да не са забелязали обрата в чувствата на българския президент. Но у нас електоратът е склонен да забелязва с по-голяма острота политическите лупинги на първите мъже в държавата, отколкото приличните тоалети на съпругите им. Всеки, пуснал синята бюлетина преди повече от четири години, се пита правилно ли е разчел посланието тогава. И за чий кандидат е гласувал все пак.

На всички е ясно, че точно този въпрос не вълнува вече президента. За него е по-важно да получи подкрепата на царя, а с нея - още пет години на върха на държавата. Защото и социолозите вече се произнесоха: "Нито един кандидат за президент няма да спечели без подкрепата на НДСВ". Петър Стоянов не изчака резултатите от проучванията, още с парламентарните избори завъртя машината, която трябва да му изфабрикува още един мандат. Не изчака дори 40 дни след изборната гибел на партията майка - СДС, която го роди като свой кандидат.

Адвокатът Стоянов обаче вероятно трябва да си спомни, че в личните отношения изневярата може и да се размине или най-много да се стигне до развод по взаимно съгласие, но в публичната власт, браковете стават само с благословията на избирателя. Но тъй като всички познати правила в държавата от 17 юни насам спряха да действат, очевидно и президентът разчита

"сал царската дума да излезе"

А тя ще се чуе както досега - в последния момент. Колкото повече наближава датата на президентските избори, толкова по-мощно ще се развиват разделителните процеси в партиите. За два месеца царят успешно постави целокупната българска многопартийна система в поза "изненада, с последващи очаквания". Симеон Втори заличи границите между избирателните групи, диференцирани върху някакви идеологически или политически ориентири. Българският съд му направи огромна услуга, като го лиши от правото да се състезава за президент. Той обаче, напук на партиите, управлявали на смени държавата през последните 12 години, им измъкна електората и взе властта.

Засега им остави надеждата да се състезават за последната кота - президентството. Някъде от горичката във "Врана" царят продължава да мълчи и да наблюдава как политическите му противници се саморазрушават. Там - на терена, са и хората от неговото собствено движение, които все още смятат, че те са властта. Но няма вече сериозен наблюдател, който да твърди, че формацията с вече нищо незначещата абревиатура НДСВ управлява държавата. Изборите ги спечели Симеон Втори - с надеждите, които короната донесе на гласоподавателите. Затова и той сега държи и разпределя властта сам.

Членовете на парламентарното мнозинство продължават да твърдят, че НДСВ съвсем скоро ще се регистрира като партия, ще прави структури и ръководна йерархия. Нито веднъж обаче Симеон Сакскобургготски не е продумвал в подкрепа на тази теза. А неговото мълчание е красноречиво. Той няма нужда от партия, идеологически определена и организационно изградена. Това би означавало политически ангажимент и отговорност за управлението на България. А царят е надпартиен и не спира да го повтаря.

Царят-обединител

Това е образът, който Симеон Втори гради в родината си.

По тази логика съвсем естествено е, че НДСВ няма да стане пария. Без значение са декларациите на царските депутати, че паритийната регистрация ще стане факт през септември. Може и да е така, но това в никакъв случай не означава партия в оня смисъл, в който се пораждат и съществуват партиите у нас след 1989 година. Регистрацията е нужна на Симеон, не за да изгради легитимна партийна формация. Тя е необходима на Симеон Втори, за да може НДСВ да участва законно в президентските избори- независимо дали със своя кандидат-президентска двойка, или в подкрепа на друг избраник или независим претендент, за какъвто се самообяви Петър Стоянов.

В крайно безсилие и празно откъм идеи изчакване са и всички останали партии. Правят хаотични ходове и опитват да изкарат царя-премиер от мълчанието. И като не идва отговор, те започнаха да се състезават за царското благоволение.
Социалистите сами си решиха и се изказаха, че ще излъчват обща кандидатура с НДСВ за президент.

По тоя повод Георги Първанов не пропусна да каже, че Петър Стоянов не е консенсусната фигура. Лидерът на политическото движение "Социалдемократи" Николай Камов обаче оспори този вариант и предложи новата левица изобщо да не участва в президентските избори. Но пък се съгласи със странната оферта на соцлидера БСП да търси обединителна фигура за бъдещ президент на България.

И въпреки обрата в отношението към монарха, левицата си е все същата - напълно обезличена.

Доскоро управляващата сила СДС, за пръв път от създаването си, е сведена до незапомнен минимум на доверие. Без истинския си лидер сините са и

без никакви шансове

да спечелят каквито и да е избори в близките няколко години. Дори предсрочните парламентарни, за каквито се гласеше до скоро и след които се канеше да отнеме властта на Симеон Втори.

Смятаният за единствен печеливш от сегашната ситуация Ахмед Доган е на път пък да загуби партията си. Той даде електорална подкрепа на Симеон Втори, после му дари депутатските си гласове. А получи в замяна две мижави министерски места в кабинета. Като никога досега най-близките до Доган се групират срещу непростимите компромиси, които направи лидерът, за да влезе във властта. Той не успя да осребри нито една от добрините, които направи на новия премиер. Не получи дори благодарствен жест, че всъщност легитимира пред света коалиционния характер на правителството на Симеон Сакскобургготски. За Доган дори президентските избори не носят надежда за реабилитация. Симеон Втори едва ли ще склони в кандидат-президентската двойка, койта ще бъде излъчена от управляващите, да има представител на ДПС. Етническата партия вече получи, каквото ѝ се полагаше и не оспори разпределението на властта.

Ситуацията, в която се намира шефът на детронираната Евролевица Александър Томов, съвършено приляга на всеки друг управляващ партия в момента в България.

Томов съобщи че Евролевицата, БЕСДП и БСДП на Йордан Нихризов ще се обединяват и ще върнат социалдемокрацията в активната политика. Като закана трябваше да прозвучат и думите на Томов, че тези обединени социалдемократи щели "внимателно да наблюдават програмата на управляващите". Все едно че някой се интересува вече от това кого ще наблюдава Александър Томов Социалдемокрацията щяла да бъде единна и независима. Поне в това Томов е прав - наистина са независими. Защото от тях нищо не зависи.

А премиерът продължава да мълчи

И защо да говори, като не само той е наясно, че рече ли - ще спечели и президентските избори. Те са толкова скоро, че за два месеца едва ли задаващите се тежки финансови времена за редовия българин ще помрачат ореола на царя-обединител.

Затова съвсем спокойно Симеон Сакскобургготски катери чукарите по Витоша, а пресслужбата на Министерския съвет съобщава, че премиерът няма да присъства на първата сериозна сбирка на правителството. Била работна. Той на такива вероятно не смята да ходи. Царят не работи, той изслушва и нарежда. Пък и едва ли някой си е представял как Негово Величество ще се настани зад правостоящата масичка на Костов и ще започне да изчислява държавния дълг, примерно.

Затова и министрите са експерти - за да изпълняват тясноспециализирани задачи, без да носят политическа отговорност за управлението на държавата. И докато вече втори месец няма дори ясна програма за действие на кабинета, цялата българска политическа система странно защо продължава да се държи като безработна домакиня. От нея нищо не зависи, защото съпругът ѝ носи парите и определя правилата. Тя обаче му осигурява имиджа на улегнал мъж с добро семейство.

А за забавление на "публиката" - както царят нарича медиите, избирателите и всички, населяващи България - току някой държавен мъж с лабилна политическа ориентация, вземе, че се кандидатира за царски фаворит. Но от "Врана" реакция няма. А само там се знае какво пише на билета с дестинация "Дондуков" 2.

*Верижна моногамия ще рече, че си верен на партньора си и не му изневеряваш. Но верността трае, докато не си харесаш нов другар в живота. На него също си му верен, на следващия - също…

© Copyright Mediapool