Вероятно ще се стигне до политически покани за членство в НАТО

Г-н Саймън, как според Вас трябва да се извърши разширяването на НАТО?

Това, за което сме твърдо убедени е, че разширяване трябва да има. Аргументите са, че чрез първата вълна постигнахме значителен политически успех, макар увеличаването на военната мощ да беше значително по-ограничено. След присъединяването на новите страни имаше и доста разочарования. Това, което бихме искали да постигнем със следващата вълна, е да намалим тези проблеми. Частично тази наша цел се реализира чрез удължаване на предприсъединителния процес и обвързването му с покриване на определени критерии. Трудността за кандидатите произлиза от факта, че кръгът от цели, определен с Плана за действие от 1999 г. (Membership action plan) е важен за планирането на отбраната, но след събитията от 11 септември 2001 г. осъзнахме, че голяма част от силите и способностите, които НАТО изграждаше, не са адекватни на рисковете, на които бяхме изложени. Така че от ваша гледна точка може да изглежда, като че ли получавате разнопосочни сигнали за това, което се изисква да покриете като критерии. От друга страна обаче много от страните срещнаха големи затруднения дори в покриването на някои от основните изисквания за планиране на отбраната, които бяхме начертали още през 1999 г.

В момента НАТО провежда вътрешна дискусия за определяне на това, от което се нуждаем. САЩ, както и съюзниците ни от НАТО осъзнахме, че старата отбранителна схема не заработи, пропастта между нас и европейските ни партньори се увеличи. Пред нас сега стои въпроса как да намерим начин за по-тясно обвързване, с цел изграждане на военни сили, които да са съвместими, взаимодопълващи се и оперативни. Ако не постигнем това и политическото взаимодействие по между ни ще отслабне.

САЩ все още не са изяснили докрай своята позиция на тези въпроси. Това тепърва предстои, след което ще обсъдим нашата гледна точка с нашите съюзници и ще изслушаме и тяхното виждане за преодоляването на проблемите вътре в НАТО. Също така предстои да постигнем и яснота по въпроса за мястото на Русия.

Консенсусното решение по всички тези въпроси ще повлияе върху разширяването, но и върху начинът, по който то ще се извърши.

Според някои НАТО трябва просто да отправи покани, както направихме в Мадрид и e възможно тази позиция да надделее. Аз обаче имам усещането, че факторът, който ще се обърне срещу подобно решение е, че постигането на консенсус в алианса относно това кои кандидати да бъдат избрани, ще бъде много трудно. Това ще ни тласне към разширяване на списъка на избраните. А колкото повече разширяваме списъка, толкова по-остро се повдига въпросът за общата боеспособност на НАТО или отсъствието на такава. По тази причина аз смятам, че макар и политиците, които взимат решенията да не предпочитат този вариант, е възможно да се наложи приемането на някакъв вид компромис. Съюзниците в НАТО са наясно, че алиансът трябва да се разшири, но ако не могат да постигнат консенсус и да определят по-малък брой кандидати, ще трябва да разширят списъка на избраните, което пък ще наложи необходимостта от приемане на модифицирана схема за приемане на кандидатите. Ако това се случи, ще стигнем до някакъв вид политически покани или както и да го назовем, което обаче ще е свързано с определени постижения и критерии. Има и други елементи, които трябва да се имат предвид като например демократичния контрол над въоръжените сили. Също така от изключително значение е наличието на политическа стабилност.

Преди няколко месеца бяхте много критични към хода на реформите в България. Какво ви е впечатлението сега, след като проведохте редица срещи и с представители на правителството, парламента и президента?

Прекалено е рано да се каже. Една от слабостите на България е, че все още няма изградени достатъчно експерти в областта на отбраната на всички нива. Военните министри, които заемаха този пост след промяната, нямаха необходимата компетентност. Изключение правят само двама - Павлов, който разбираше от флотата и Бойко Ноев, който беше преди това постоянен представител на страната към НАТО. Всички останали трябваше тепърва да се запознават с отбраната. Същото може да се каже и за министър Свинаров. Ще отнеме време докато успее да придобие необходимите познания. Това са сложни въпроси и запознаването в дълбочина с тях отнема доста време. Ще измине и доста време докато България успее да развие в парламента и сред политическите партии експерти по отбрана, които, когато не са на власт да са част от комисиите в парламента, а когато дойдат на власт, да станат министри или заместник-министри. В останалите страни-кандидатки съществуват изградени звена от отбранителни експерти вътре в политическите партии. Така е във всички други страни. По този начин която и политическа сила да дойде на власт съществува приемственост между експертите. В България не съществува подобно нещо и това е един от големите недостатъци. Ние се опитваме да помагаме в изграждането на цивилни експерти чрез "Дж. С. Маршал -център", както и изграждането на военни експерти. Затова бях много критичен, защото многото опити за изграждане на експерти за Генералния щаб не бяха оползотворени по най-добрия начин.

Какви са основните предизвикателства пред България сега? Към изпълнение на какви цели трябва да се насочи страната?

България трябва да продължи да прави това, което и по начина, по който действаше след 11 септември и в рамките на операцията в Афганистан. Също така смятам, че трябва решително да се продължи напред с военната реформа. В този аспект сега навлизате в един много тежък период. За България е особено важно да запази и съществуващият широк консенсус по членството в НАТО. Това е основата, върху която трябва да стъпят и всички бъдещи действия на страната ви. Винаги съм казвал, че изразяването на готовност е едно, а действията са съвсем друго и в този контекст мисля, че България е направила доста до този момент.

Как ще оцените усилията на България до този момент за получаване на покана за членство в НАТО?

България имаше доста слаб старт и срещна доста трудности още в самото начало. Мисля, че това беше основната причина България значително да изоставаше от останалите кандидатки. Това обаче се промени със събитията, последвали след 11 септември. Тук визирам действията на правителството и участието на България, както и на Румъния в кампанията. Двете страни не бяха сред водещите в списъка, но поведението и на двете страни като фактически съюзници на НАТО повиши възможностите и засили кандидатурите им.