Вместо да реши проблема със съдебната власт, НДСВ я игнорира

Решението на управляващото мнозинство да забрани съдебен контрол върху стратегическата приватизация чрез промени в закона, даде основание да се заговори за открита война на кабинета и парламентарното мнозинство със съдебната власт.

ОДС обявиха, че тези промени на практика са безпрецедентно суспендиране на Конституцията и отнемане правата на съдебната власт. БСП казаха, че ще сезират Конституционния съд, ако законопроектът бъде приет.

НДСВ и ДПС обаче са твърдо решени да изпълнят намерението си. Те определиха като политическа атака действията на съда и прокуратурата по сделките за БТК и "Булгартабак".

БТК и Булгартабак - Рубикон за кабинета

Това са емблематични сделки за този кабинет и техният провал би имал само една развръзка - оставка на икономическите министри, които са най-довереният екип на премиера Сакскобургготски. Освен правителствена и политическа криза, подобен провал ще бъде голям удар върху и без това недобрия инвестиционен имидж на България и ще има негативни последици за преговорите с ЕС, НАТО и международните финансови институции.

Другият въпрос е имат ли основания управляващите да смятат, че действията на съда и прокуратурата са политически мотивирани. Това е изключително сериозно обвинение към съдебната власт, но то бе потвърдено и в интервю на премиера пред италианския вестник "Куриере дела сера".

Следващият въпрос е смятат ли управляващите, че техните собствени действия в областта на приватизацията, осъществени по приетия от самите тях и определен пак от тях за "най-добър" закон за приватизацията, са наистина изрядни? Освен опозицията, и депутати от НДСВ имат съмнения, че част от атаките срещу двете сделки са основателни. Това обаче трябва да се докаже. Но според НДСВ и ДПС не съдебната власт, а те самите трябва да отсъдят дали приватизацията е в съответствие със закона или не. Което наистина граничи с правен нихилизъм и произвол, независимо с какви подбуди се прави.

Битката на НДСВ - срещу хора, а не за правила

В момента управляващите предприемат отчаяни ходове за спасяване на двете сделки, потъпквайки и върховенството на закона, и елементарни принципи на правовия демократичен ред, защото не смеят да погледнат истината в очите и да назоват нещата с истинските им имена. А истината е, че нито правителството, нито който и да е друг в държавата може да се закълне, че съдебната власт е безпристрастна и независима.

Проблемът не е в конкретните решения на Върховния административен съд за Булгартабак или на прокуратурата за БТК, а във възможността да се стига до подобни решения.

Министър Станков получи подкрепата на правителството, а после и на парламента за промени в съдебния закон, целящи да реформират системата. Но на практика го оставиха сам срещу атаките на опонентите, оглавявани от главния прокурор Никола Филчев и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров. И сега, когато Филчев и шефът на ВАС Владислав Славов създават сериозни проблеми на управляващите, те избраха да променят правилата, за се справят с определени хора.

Проблемът Филчев

Истината е, и че в момента никой не може да се ангажира с какви мотиви главният прокурор Никола Филчев може да образува дело или проверка.

Може да става дума за шантаж, рекет, обикновено сплашване, демонстрация на сила, а може и наистина да става дума за реални нарушения в закона. От година насам в пресата може да се открият много повече полуистини и полулъжи за образувани дела срещу този или онзи бивш или настоящ министър, но не и официална информация за образувани и приключени с присъди дела. Така или иначе, в момента всички - и опозиция, и управляващи, имат страх от един -единствен човек и това е главният прокурор. Този страх произтича не толкова от реално осъществени действия или понесени наказания, а именно от витаещата опасност да не би срещу някого да бъде скалъпено обвинение, да гръмне скандал в пресата, в резултат на което да бъде дискредитирано името на намесения политик.

Никой от управляващите не обърна внимание на откритото писмо на Едвин Сугарев срещу Никола Филчев и дори не прояви нормален интерес дали изнесените данни за злоупотреба с власт, репресии срещу подчинени, натиск върху медиите и т.н. отговарят на истината. Всички институции и всички политици по пилатовски си измиха ръцете с Висшия съдебен съвет (ВСС), който трябвало да реши дали да се занимава с казуса.

Правителството и президентът отказаха да предоставят на ВСС информация по изнесените от Сугарев факти, а шефът на парламента Огнян Герджиков дори обяви за противоконституционно разследването срещу Филчев.

ВСС обаче реши да изслуша свидетели по обвиненията на Сугарев, след като правосъдният министър Антон Станков внесе откритото писмо и доказателствата по него в съвета. Съвсем неизненадващо, срещу Станков незабавно беше изваден компромат с подслушани телефонни разговори. Произведен от МВР с благословията на министър Петканов, предоставен на ВСС от военната прокуратура и публикуван в цялостен вид от в."Труд".

Правителството и управляващото мнозинство оставиха сам министър Станков и до ден днешен не е ясно какво мисли премиерът по целия казус, освен, че "подслушването е много неприятно".

Вместо да се обърнат към реалния проблем и да го назоват с истинското му име, управляващите решиха да погазят принципи и да влязат в абсолютно ненужна битка и със съдебната власт, и с опозицията, от която няма да спечели никой. С изключение на Никола Филчев и шепа негови съмишленици.

Късогледството на СДС

Липса на различимост за реалните проблеми и отделните действащи лица в тях прояви и СДС. Депутатът от ОДС Йордан Бакалов, бивш шеф на комисията по национална сигурност, излезе със статия срещу министър Петканов и министър Станков. Между тях е сложен знак за равенство, независимо, че в конкретната ситуация са носители на две коренно различни каузи.

СДС и лично лидерът му Надежда Михайлова преди няколко месеца отхвърлиха Едвин Сугарев, който не поиска нищо друго, освен СДС да се извини на българите за двама главни прокурори, назначени по време на сини правителства - Иван Татарчев и Никола Филчев.

В същото време зам.-председателят на СДС Емануил Йорданов нареди Едвин Сугарев до "лидерите на опозицията", за да го използва в атаката си срещу кабинета, за който сините не знаели дали подслушва опозицията.

Настоящото поведение на СДС показва, че за него е по-важно да демонстрира верноподанически чувства към главния прокурор. Освен това очевидно СДС си представя, че като опозиционна сила трябва винаги и при всички случаи да играе срещу кабинета, без разграничаване на конкретните политики, цели и в крайна сметка - морални дилеми.

Пасуването от страна на президента по възникналите конфликти е повече от нормално. С услужливото си поведение и БСП, и СДС, а и самото правителство, ще му предоставят отново ролята на арбитър.

От цялата сага, която за едни е война между институциите, за други - обикновен политически сблъсък, става ясно едно. В България в момента няма нито политически сили, нито държавници, които са в състояние да отстояват принципи и ценности. Всички страхливо и гузно са се оплели в собствените си интереси, битки, комплекси, краткотрайни цели и идейна нищета и ги избиват публично с отчаяни политически жестове и патетични декларации.

Колкото и да е сложно на обикновените хора да вникнат в кълбото от колизии и проблеми, които се забъркаха в последните дни, за тях не може да остане скрит фалшът на целокупния политически хор.