Внезапният десен завой на Нетаняху

Бенямин Нетаняху
Израелският премиер Бенямин Нетаняху е изправен пред нещо, което той възприема като сериозна дипломатическа заплаха - западните сили, включително САЩ, скоро ще предприемат многостранни действия за формулиране на план за палестинска държавност. Франция свиква среща на равнище министри на външните работи тази седмица, на която да бъде обсъдена евентуална мирна конференция за Близкия изток. Президентът Обама изглежда обмисля дали да подкрепи резолюция на ООН, която да бъде приета по-късно през годината и която да очертае условията за решаване на конфликта чрез две държави. Израел отдавна се противопоставя на всякакви международни инициативи от този род, тъй като се безпокои, че възможните резултати от тях ще се окажат неприемливи за него.
 
Преди няколко месеца Нетаняху се впусна в политически проект, който изглеждаше достатъчно твърд, за да осуети намеса отвън. Но след като в хода на събитията настъпиха неочаквани обрата, резултатът от този проект бе, че външната намеса стана още по-вероятна. Нетаняху опита да укрепи и да направи по-умерена крехката си дясна коалиция, като сключи споразумение с лидера на лявата Партия на труда. По силата на този пазарлък правителството трябваше да спре подкрепата за разширяване на селищата в по-голямата част от Западния бряг и да приеме предложението на Египет за посредничество в преговори с палестинците.
 
После изведнъж премиерът смени курса. Преговорите с Партията на труда бяха прекъснати, а в понеделник парламентът утвърди за министър на отбраната Авигдор Либерман, твърдолинеен националист с лоша международна репутация. Неговата партия ще се включи в управляващата коалиция, а в опозиция ще остане Партията на труда, чийто председател Исак Херцог отправи остро обвинение към Нетаняху, че е загубил самообладание "в момента на истината".
 
Това обаче може и да не е съвсем справедливо. Херцог срещна сериозна вътрешнопартийна съпротива за предложеното влизане в управлението, а Нетаняху беше изправен пред бунт отдясно. Както отбелязаха Дейвид Маковски и Денис Рос от Вашингтонския институт за близкоизточни изследвания, това развитие показва "колко дълбоко се е поляризирал Израел".
 
Израелски представители твърдят, че новата коалиция е по-гъвкава по въпроса за палестинска държава и че Нетаняху все още има интерес да привлече Херцог в управлението. Но негативните международни реакции последваха бързо, както се очакваше. Либерман е добре известен с войнствената реторика и радикалните си предложения. Наскоро той се конфронтира с ръководството на армията, след като то подведе под съдебна отговорност войник, застрелял ранен и обезоръжен палестински боец. Моше Яалон, министърът на отбраната, когото Либерман измести от поста, заяви при оттеглянето си, че "екстремистки и опасни сили превземат Израел".
Изглежда в опит да смекчат щетите в дипломатически план, Нетаняху и Либерман се изказаха тази седмица в подкрепа на палестинска държава. Те намекнаха, че проявяват интерес към съживяване на арабската инициатива за мир от 2002 г., по силата на която десетки арабски и мюсюлмански страни обещаха да установят пълни дипломатически отношения с Израел, ако той постигне всеобхватно мирно споразумение с палестинците.
 
Подобни риторични жестове едва ли ще намалят международния натиск, освен ако не бъдат придружени от действия. Нетаняху може да възрази - и то с известно основание, че палестинското ръководство е неотстъпчиво. Но за да спре "интернационализацията" на мирния процес, неговото правителство ще трябва да покаже, че е готово да съдейства, а не да пречи на бъдеща палестинска държава. Частичното замразяване на строителството на (еврейски) селища, което Нетаняху обсъждаше с Херцог, би било добро начало.
 
По БТА.
Споделяне
Още от Свят