Водещите индустриални страни затварят вратата пред Русия

Тази седмица водещите европейски страни ще поискат Русия да направи стъпки по посока на обещаната енергийна сигурност, която тя посочи като приоритетен въпрос на председателстваната от нея среща на върха на Г-8. На Москва ще ѝ бъдат предложени стимули за либерализиране на газовата индустрия, с цел сигурност на европейските доставки, пише в четвъртък британският вестник Файненшъл таймс.

В условията на нарастваща загриженост за надеждността на Русия като доставчик на газ за Западна Европа, Франция възнамерява да използва насрочената за този уикенд среща на финансовите министри от Г-8, за да предложи бъдеща финансова подкрепа на Москва,  ако тя се съгласи да приеме правила за енергийните доставки.

Френският план – желаното се приема за действително

Великобритания, Италия и Европейската комисия подкрепят плана, според който Франция се задължава да сключи с Русия дългосрочен договор за енергийни доставки и да помогне за осигуряване финансирането на строителството на допълнителни газопроводи от страна на Световната банка и други организации.

В замяна на това, от Москва се иска да намали контрола си над нефтения и газовия сектор и да предприеме мерки за оказване на помощ на бедните страни, страдащи от непосилните цени на нефта.

Министърът на финансите на Франция Тиери Бретон ще отправи предложения, с които да убеди Москва да ратифицира Енергийната харта, което ще създаде юридическа база за енергийния сектор.

Русия е подписала хартата, но не бърза да я ратифицира.

Преговорите с другите 50 участника, ратифицирали хартата, за нормите на транзит на нефта, газа и другите енергоносители през границите, продължават. Представител на Европейската комисия каза, че вече е готова новата версия на Транзитния Протокол, който, както се надява Еврокомисията, ще е приемлив както за Русия, така и за другите участници в Енергийната харта.

Представител на Франция е заявил, че такова споразумение би отворило руските газопроводи за други руски компании, които добиват природен газ, като по този начин ще се наруши монопола на контролирания от държавата “Газпром”, пише Файненшъл таймс.

По-рано тази година в хода на споровете заради цените на газа Русия прекрати доставките на газ за Украйна, Молдова и Грузия. Същевременно през Украйна минава основният транзитен маршрут за газ към Европа, която е основен пазар на руския газ. Европейският съюз може да стане още по-зависим от Русия, опитвайки се да задоволи растящия си апетит за нефт и газ.

Западен дипломат характеризира френското предложение като “опит да се представи желанието за действителност”. Правените през последните две години от “голямата осмица” опити да се успокоят енергийните пазари не са довели до нищо.

Ако обаче Москва се откаже от заявената за времето на своето председателстване на Г-8 цел, тя ще се озове в неловко положение.

По думите на официалния представител на една от страните на Г-7 в Лондон трябва са се проведе предварителна среща на заместник-министрите на финансите на “седморката” без участието на Русия.

“Тази доста странна договореност за среща в Лондон, а не в Москва, е предизвикана от това, че някои представители на Г-7 все още възразяват срещу пълноценното участие на Русия в срещата на министрите на финансите от “голямата осмица”,  е казал той.

Набелязаното включване на Русия в групата на крупните индустриални държави зацикли, пише от своя страна германското издание на Файненшъл таймс.

След срещата в Лондон, в петък министрите на финансите на страните от Г-7 ще отидат в Москва за срещата на Г-8. По този начин руското правителство и по време на първото си председателство на “осмицата” не взема участие в главните съвещания на формата Г-7.

Първоначално се предполагаше, че Русия ще влезе в групата на седемте водещи индустриални държави (САЩ, Канада, Япония, Германия, Великобритания, Франция и Италия) тази година. Разгромът на петролния концерн Юкос и арестът на бившия му собственик Михаил Ходорковски обаче предизвикаха съмнение в правилността на икономико-политическия курс на руското правителство. Заради това интегрирането на Русия в клуба на индустриалните държави зацикли.

От Г-7 завиха, че на равнище министри на финансите между Г-7 и Русия все още няма истинско сътрудничество. Беше обявено, че “министрите от “седмицата” не искат да включват Русия в обсъждането на истински важните финансови и валутни въпроси, а руснаците нямат план как могат да вземат по-активно участие в дискусията”.

Маловажна среща

Срещата на министрите от Г-8 през предстоящите почивни дни не е особено значима от икономико-политическа гледна точка, смятат от “седмицата”. След Юкос и руско-украинския газов конфликт Москва иска да се възползва от възможността да се представи като надежден партньор на международната арена.

Затова централна тема на обсъждането ще бъде политиката на развитие. Руската страна ще информира партньорите си как трябва да бъде засилена ролята ѝ в политиката на развитие, казват от федералното министерство на финансите на Германия. В дневния ред е и енергийната сигурност в света: например, трябва е да се облекчи положението на развиващите се страни, които изнемогват от растящите цени на нефта. Освен това, ще става дума за възможния принос на Световната банка в плана за финансиране на проекти за разработване на алтернативни източници на енергия и икономия на ресурси. Трябва да се повдигне въпросът и за освобождаване от задължения на бедните държави по дългове, натрупани към Международния валутен фонд, Световната банка и Африканската банка за развитие.

Изненаданите правителства

Заявлението на Москва, че възнамерява да направи енергийната сигурност една от главните теми на своето председателство на “голямата осмица”, предизвика в правителствата на Г-7 “изненада”. В крайна сметка, въпросът за енергийната сигурност на Запада беше включен в дневния ред и заради действията на руския газов концерн “Газпром” към Украйна, казват представители на “седмицата”.

Сложните въпроси за валутната и икономическа политика няма да се обсъждат в Москва.

Предварителните прогнози на групата водещи индустриални страни за относителното развитие на световната икономика са положителни. Международният валутен фонд даже поправи своята и без това обнадеждаваща прогноза за ръста на световната икономика за 2006 година, като малко увеличи числата.

За сега се очаква прираст от 4.3%. В Германия МВФ разчита на увеличение на БВП с 1.5%, неговите оценки съвпадат с оценките на Федералното правителство. Европейската централна банка препоръчва МВФ да изчака с повишаването на процентните ставки, докато не се стабилизира вътрешния пазар. Индустриалните страни обаче са разтревожени от високите цени на нефта и увеличаващите се инфлационни рискове, особено в САЩ.

На заседанието на министрите на финансите в четвъртък, освен всичко останало, трябва да се дискутира и въпроса за обсъжданото реформиране на Международния валутен фонд.