Военните в Турция - непоколебимите в блатото на турската политика

В непредсказуемия свят на турската политика има един играч, който остава непоколебим и протяга пътеводна ръка, гарантирайки принципите на светската държава, които се е зарекъл да брани на всяка цена.

От 1960 г. насам военните са направили три преврата, а през 1997 г. принудително свалиха ислямистко правителство под предлог, че е заплаха за пламтящия факел на светското държавно устройство в мюсюлманска Турция.

Нямаме правителство. Премиерът е болен, всички са в очакване на изборите. Остана ни единствено армията, каза Атила Яйла, професор по политология в университета Хаджеттепе.

През изминалия месец министър-председателят Бюлент Еджевит води губеща битка в опит да предотврати предсрочните избори, вече насрочени за 3 ноември. В продължение на няколко месеца неговата трипартийна коалиция се разпада, като разделенията се задълбочават допълнително и от дискусиите около присъединяването на страната към ЕС. В началото на май Еджевит се разболя и близо два месеца отсъстваше от своя пост.

На армията се гледа като на пазител на светската демокрация в Турция и тя винаги е връщала властта след своите преврати. Според проучванията това е институцията, която се ползва с най-голямо доверие в Турция.

Упоритото влияние на военните в цивилния живот обаче противоречи на стремежа на Турция за присъединяване към ЕС -цел, публично подкрепена от армията. По думите на Яйла през следващите няколко месеца армията ще изиграе съществена роля както във вътрешната политика, така и на международната сцена.

Изборите в Турция идват в момент на нарастващи спекулации, че Вашингтон се подготвя за военни действия в Ирак за свалянето на режима на президента Саддам Хюсеин. САЩ разчитат на силната подкрепа на Турция, техен съюзник от НАТО, в операцията.

Армията ще реши какво да направи по тези въпроси, което е добре за САЩ, каза Яйла, като допълни, че военните предпочитат да участват в която и да било операция на САЩ, но открито ще се пазарят, за да защитят интересите на Турция.

Турция се безпокои, че една война в Ирак би навредила на и без друго крехката ѝ икономика, която в момента се съвзема от миналогодишната тежка икономическа криза, и че би могла да доведе до създаването на кюрдска държава в Северен Ирак, за което Анкара се опасява, че би насърчило сепаратизма сред собственото ѝ непокорно кюрдско население.

Под ръководството на военните Анкара ще се опита да получи конкретни гаранции преди да се реши да подкрепи САЩ в операцията.

Позицията на военните ще бъде съществена и за друг външнополитически проблем - намирането на решение за разделения остров Кипър, където мирните преговори, започнали още през януари, не са отбелязали сериозен напредък досега. Кипър бе разделен през 1974 г., когато турските сили нахлуха на острова в отговор на военен преврат на кипърските гърци, подкрепен от Атина. Самообявилата се Севернокипърска турска република е призната единствено от Анкара и много турци са на мнение, че проблемът е бил разрешен с "освобождението" през 1974 г.

Мирните преговори са още по-неотложни поради факта, че Кипър е на път да приключи преговорите за членство в ЕС, в който островът се очаква да бъде приет през 2004 или 2005 г. Анкара заплашва да анексира северната част на Кипър, ако островът стане член на евросъюза без да бъде намерено разрешение, а това от своя страна би могло да предизвика сериозна криза в отношенията на Турция с ЕС.

Новоназначеният началник на генералния щаб на турската армия генерал Хилми Йозкьок има богат опит по отношение на Кипър. В качеството си на началник на сухопътните войски до назначаването му на сегашния пост в края на миналата седмица, той е посещавал често острова и е обявявал явно подкрепата си за твърдата политика на лидера на кипърските турци Рауф Денкташ. При посещение в Кипър през януари Йозкок бе казал, че единственият начин да се предотврати криза в региона е решение на основата на две суверенни държави. Подобна идея обаче е анатема за кипърските гърци. Йозкьок предупреди за възможни проблеми, ако ЕС приеме Кипър без да е намерено разрешение. Смятаме, че подобен развой ще причини продължителна кризисна атмосфера в източното Средиземноморие, каза той.

Някои предупреждават за мержелееща се криза и във вътрешен план. Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, създадена от забранената миналата година ислямистка Партия на добродетелта, през последните няколко месеца заема челното място в социологическите проучвания за предстоящите избори. Няма да има голямо значение кой ще отговаря за военните, ако победител в изборите стане ПСР, каза проф. Хасан Юнал от университета Билкент. Това със сигурност ще създаде в страната огромен хаос и сегашното ръководство на армията ще има трудна работа, допълва

още той. Юнал предрече също, че Йозкьок ще бъде толкова твърд с ПСР, колкото и неговите предшественици са били с Неджметтин Ербакан, първия турски ислямистки министър-председател, чието правителство бе свалено от власт през 1997 г.

Западни дипломати обаче посочват, че лидерът на ПСР Реджеп Тайип Ердоган е направил усилия да се разграничи от ислямистките си корени и по политиката си сега прилича на други консервативни партии.

Военният аналитик Мехмет Али Къшлалъ твърди, че военните едва ли ще действат прибързано, дори и в случай че ПСР дойде на власт. Разбира се, те ще бъдат обезпокоени и ще следят много внимателно развитието на нещата, а ако решат, че основните принципи на държавата са застрашени, може и да направят нещо, заяви Къшлалъ.

Никой не бива да си прави погрешни сметки. Сигурен съм, че Ердоган е научил много неща през последните няколко години, така че не очаквам те /ПСР/ да допуснат същите глупави грешки като Ербакан, каза аналитикът.

По БТА