Война срещу Терора: Глобална или Локална?

Първоначалният шок от терористичните атаки срещу САЩ вече отмина. Дистанцирани от събитието, днес ние се питаме: Какво всъщност се случи на 11 септември 2001? Коя е печелившата стратегия в борбата с политико-криминогенните явления в международните отношения? Каква стратегия подхожда на държава като България в борбата със световния тероризъм? Атаките със самолети на гражданската авиация срещу Световния Търговски Център в Ню Йорк, и Пентагона във Вашингтон, бяха квалифицирани като терористичен акт срещу Съединените Щати. Паралелно с това се заговори и за необявена война срещу прогресивното човечество. Какво наистина се случи на 11 септември? Тероризъм в САЩ ли бе това, или необявена световна война? Събитията от 11 септември показват че може би вече е дошъл моментът да заговорим за "конфликти от нов порядък" в международните отношения. 11 септември бе тероризъм в САЩ, защото държавни и граждански институции бяха уязвени посредством еднократен акт на насилие, който никой не очакваше да се повтори на следващия ден.

Но 11 септември бе също така и война, и то не насочена единствено срещу САЩ. Според настоящи данни, зад този единичен акт стоят дългосрочни политически и идеологически цели. Те включват: удар срещу САЩ в частност, и срещу Западната цивилизация като цяло; опит за ограничаване на граждански права и свободи; ограничаване движението на хора, стоки, идеи. 11 септември следователно се оказа война срещу прогреса и глобализацията, която засяга цялото човечество.

Да се открие печелившата стратегия в борбата с този нов тип конфликти е истинско предизвикателство. Конвенционалните военни действия са само част от нея. Те са планирани в рамките на започналата вече операция "Безгранична справедливост", понастоящем целяща изпращането на Американски изтребители и бомбардировачи в Персийския Залив и дислокация на Американски сухопътни сили. Тези военни действия са организирани от САЩ и са насочени срещу Афганистан - държавата, спечелила си репутацията на център на световния тероризъм.

Действително, Афганистан обучи и подслони множество ислямски терористи, муджахидини, взели участие във войните в Чечня, Дагестан, Осетия, Грузия, Таджикистан. През 1998 Афганистан привлече гнева на Вашингтон с това че пребиваващият в страната терорист Осама бин Ладен инспирира атаките срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания. Днес Афганистан е отново в мишената на Вашингтон, защото следите от терористичните атаки срещу Световния Търговски Център и Пентагона от миналата седмица пак водят към бин Ладен. Конвенционалните военни действия срещу Афганистан са началото на борбата със световния тероризъм. Но борбата с новия тип конфликти не се изчерпва единствено с осъществяване на военни удари срещу една страна. Причината: макар със сериозни заслуги към световния тероризъм, Афганистан не представлява единственият източник на тероризъм. Потенциални генератори на терористични атентати са радикални ислямски терористични групировки, намерили убежище в множество държави по света, при това, не единствено с ислямска ориентация. За тяхното обезвредяване ще бъде необходима продължителна и координирана работа на множество национални правителства, а също и на множество национални разузнавателни служби.

Тази неконвенционална борба с тероризма вече започна със създаването на международна държавна антитерористична коалиция. Съветът за Сигурност и Общото Събрание на ООН приеха резолюция категорично осъждаща терористичния акт. Европейският Съюз на свой ред започна дискусии по предложенията за борба срещу тероризма.

Великобритания, Франция, Германия и Русия, както и останалите страни от Г-8 еднозначно осъдиха терористичните атаки и призоваха всички страни да предприемат мерки срещу тероризма според изискванията на дванайсетте конвенции на ООН. Европейските съюзници на Вашингтон предлагат на САЩ безрезервна политическа, дипломатическа и морална помощ в борбата с тероризма. Съюзниците не отказват и военна помощ но предлагат военното сътрудничество да се обмисли внимателно. Какъв трябва да бъде българският принос в световната война срещу тероризма? Каква е адекватната стратегия която би направила България достоен член на международната общност и същевременно не би изисквала от нея да плати цена несъобразена със собствените и сили?

Интересно е, че България заяви волята си за участие в борбата със световния тероризъм предлагайки неограничена помощ за страните от антитерористичната коалиция. Тази обща формулировка даде основание за тревога на някои български политици, както и на много българи, разпознали зад нея намек за участие на български военни сили в предстоящите военни удари срещу тероризма в Персийския залив.

На мен ми се струва обаче че отпращането на България в посоката на Персийския залив е погрешна. Ангажиментите на България в борбата срещу тероризма са по-различни. Те безспорно започват с политическо, дипломатическо и организационно приобщаване на страната ни към международните инициативи насочени срещу тероризма. Същевременно обаче същинските ангажименти на България би трябвало да са регионално мотивирани. Те трябва да са насочени не толкова към тероризма, генериран в Афганистан, колкото към неговите Балкански мрежи. Следователно, в този момент от страната ни се очаква да бъде особено чувствителна към регионални антитерористични инициативи. Такава регионална антитерористична инициатива бе предложена от македонския премиер Любчо Георгиевски. По специално, по време на среща с българския президент Стоянов, Любчо Георгиевски предложи Балканските страни да подпишат споразумение за обща борба срещу тероризма.

Смущаващо е обстоятелството, че на този етап македонската инициатива не привлече достатъчно внимание в България. Смущаващо е също така, че президентът Стоянов окачестви инициативата като "капсулиране на региона".

Безчувствеността на България към проблемите на регионалния тероризъм показва, че страната ни все още не си дава сметка какво всъщност се случи на 11 септември и каква е ролята на България в борбата с терора. Подготвяйки нова концепция за националната сигурност на България на 25 септември, Консултативният съвет към Президентството би трябвало да има предвид, че същинският принос на България в борбата със световния тероризъм не е в изпращането на жива сила в Персийския залив. Не такъв актив очакват от България западните съюзници. По-скоро България има шанс да предизвика позитивни оценки в Западния алианс, заемайки се с непосредствените си задачи произтичащи от географското и местоположение. Казано направо, от България се очаква най-вече да спомогне за създаване на политически климат на Балканите нетърпим към проявите на регионалния тероризъм.