Дванадесет северни страни ще започнат да контролират работата на танкери, превозващи руски петрол в Балтийско море. Плавателните съдове от т.нар. "сенчест флот", много от които отдавна би трябвало да бъдат предадени за скрап, ще бъдат проверявани за наличие и адекватност на застраховките. Нарушителите на санкциите и застрахователните условия са изправени пред наказания.

"Ако корабите не сътрудничат, ще бъдат предприети следните стъпки: те ще бъдат добавени към забранения списък или ще бъдат задържани в определени зони", каза естонският премиер Кристен Михал, цитиран от Ройтерс. "Основното е да се прави това систематично, за да се наруши работата на руския флот в сянка", добави той, говорейки в Талин в края на срещата на лидерите на Съвместните експедиционни сили – военна асоциация на десет от 12-те страни, които се съгласиха да участват в програма за наблюдение на руски кораби в Балтийско море и Ламанша.

12-те страни – Обединеното кралство, Германия, Полша, Холандия, петте скандинавски държави и трите балтийски държави – се договориха за мерки за "потискане и сдържане" на работата на флота в сянка, с цел предотвратяване на нарушения на санкциите, подкопаване на приходите на Русия, която води агресия срещу Украйна, и предотвратяване на екологични щети. Шест от тези страни – Великобритания, Дания, Швеция, Полша, Финландия и Естония – ще започнат да проверяват застрахователните документи на кораби в Ламанша, Датските проливи, Финския залив и протока между Швеция и Дания.

Датски официални лица изразиха особена загриженост относно нарастващото използване на стари танкери, които през последната година са започнали да се отказват от услугите на местни лоцмани за насочването им през тесните и криволичещи датски проливи. Междувременно по този маршрут през 2024 г. е превозен руски петрол за около 33 милиарда долара. Това е около 42% от общата стойност на руския морски износ на петрол, според данни за проследяване на кораби, събрани от Bloomberg, и цени, получени от Argus Media.

През изминалата седмица четири руски танкера претърпяха аварии, а потъването на два от тях в Керченския проток доведе до екологична катастрофа: десетки километри от бреговата ивица на Черно море в Краснодарския край бяха покрити с мазут. И двата танкера са били в експлоатация повече от 50 години.

Във вторник Великобритания наложи санкции срещу 20 кораба, превозващи руски петрол, като ги обвини в заобикаляне на въведените по-рано ограничителни мерки. ЕС наложи санкции срещу 52 кораба от сенчестия флот, като общият им брой стана 79.

Международното право гарантира свободата на корабоплаването, така че възможностите на европейските държави да се борят с руските кораби са ограничени. Първоначално те ще изискват застраховка и ще съставят списък на отказалите да я предоставят, както и ще проверяват условията на застраховката – по-специално дали тя включва покритие за рискове от петролни разливи. Но като претекст за качване на борда на съмнителни кораби и тяхната проверка може да се използва и т.нар. "право на подозрение" (когато властите имат информация за заплаха за околната среда, например), каза норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре.

"Има правила и те трябва да се спазват, но мисля, че трябва да работим заедно, за да разберем как можем да затегнем тези правила и разпоредби, за да ограничим това много опасно явление", каза той пред репортери, имайки предвид транспортирането на руски петрол с танкери на сенчестия флот.