Украинските власти многократно са заявявали, че Русия трябва да освободи всички окупирани земи. Това предвижда и "формулата за мир" на президента Володимир Зеленски. Но сега, когато Украйна и нейните съюзници са принудени да коригират стратегията си, за да вземат предвид желанието на Доналд Тръмп бързо да сложи край на въоръжения конфликт, Киев започва да придава не по-малко значение на въпроса за получаване на необходимите гаранции за сигурност, отколкото къде в крайна сметка може да минава линията на прекратяване на огъня.

Нужни са гаранции

Ситуацията се усложнява от факта, че руските войски вече шест месеца постепенно изтласкват украинските части в Донбас, макар и с цената на гигантски загуби. При тези условия позицията на Украйна в евентуални преговори ще зависи не толкова от решението на териториалния въпрос, което най-вероятно ще бъде епределено в хода на бойните действия, колкото от това какви гаранции ще получи Киев, за да сметне споразумението за прекратяване на огъня надеждно и осъществимо, обяснили пред The New York Times двама високопоставени представители на украинските власти.

"Преговорите трябва да се основават на гаранции", казва Роман Костенко, председател на комисията по отбрана и разузнаване на Върховната рада. "Няма нищо по-важно за Украйна."

Високопоставен украински служител, пожелал анонимност, е по-прям: "Териториалният въпрос е изключително важен, но все пак е втори въпрос. Първият са гаранциите за сигурност."

Още по темата

Предложението на Тръмп към Украйна: Отказ от НАТО за 20 г. и замразяване на войната по днешната фронтова линия

7 ноември 2024 13:34

В своя "план за победа" Зеленски призова Запада бързо да се съгласи да приеме Украйна в НАТО, но това остава малко вероятно. Украинските власти обаче настояват, че съюзниците трябва най-малкото да осигурят на страната голям арсенал от конвенционални оръжия, които ще служат като мощно възпиращо средство и ще позволят бърз ответен удар, ако агресията все пак се повтори, отбелязва NYT.

Без отказ от територии

Русия окупира около 18% от украинската територия. Ясно е, че дори да се сключи мирно споразумение, Киев никога няма да ги изостави официално, казва Костенко. Зеленски наскоро изрази подобна позиция. "Всеки разбира, че без значение какъв път изберем, юридически никой не признава окупираните територии като принадлежащи на други държави", каза той през октомври, докато обсъждаше прекратяването на огъня.

Връщането на всички окупирани територии, включително Крим, както беше описвана досега победата в Киев, вече е практически нереалистичен изход от конфликта, казва Ричард Хас, почетен президент на Американския съвет за международни отношения. Ясно е, че никой в света не признава тези земи за руски и Киев не е длъжен да го прави, но Съединените щати и техните съюзници трябва да го подтикнат да преговаря с Москва, като същевременно изложат ясна визия за това как да се подходи към тези преговори, пише Хас в статия във Foreign Affairs. Западът трябва да предостави на Украйна надеждни дългосрочни ангажименти за оказване на военна помощ, намаляване на ограниченията върху използването на оръжия с голям обсег, осигуряване на суверенитет и независимост и свободата да влиза във всякакви съюзи, смята Хас.

Европейските съюзници на Украйна също започнаха да обсъждат възможността за прекратяване на войната в резултат на преговори, при които Украйна, след като отстъпи някои територии, ще получи гаранции за сигурност. "Това определено вече не са маргинални разсъждения", казал един от десетимата служители на ЕС и НАТО, с които е разговарял американският Washington Post.

Въпреки изявленията за продължаваща подкрепа, някои от европейските съюзници на Украйна постепенно започнаха да полагат основите за преговори между Украйна и Русия, пише изданието. Неговите източници признават, че разговорите за възможни териториални отстъпки на Украйна вече не предизвикват такова отхвърляне, както преди, отбелязвайки, че дипломатите вече ги формулират не като "земя в замяна на мир", а като "земя в замяна на сигурност".

Още по темата

"Войната върви към края си". Киев започна да се подготвя за преговори след завръщането на Тръмп на власт

11 ноември 2024 17:59

Киев също иска да се увери, че начертаването на линия за прекратяване на огъня няма да попречи на икономическото възстановяване на страната след войната, например като направи индустриалните зони опасни за инвестиции, казва украински служител, интервюиран от NYT. Ключово съображение при преговорите за мирни условия трябва да бъде ширината на демилитаризираната зона – буферната област между двете армии, казаха официални лица в Киев.

Апетитите на Путин

Решаването на териториалния въпрос се усложнява от факта, че украинските войски продължават да държат част от района на Курск и руските власти не искат да започват преговори, докато те са там. Според източници от британското разузнаване и НАТО Владимир Путин е решил да форсира контранастъпление в региона, за да изтласка украинците от района преди встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари 2025 г. и да спечели по-силна позиция в преговорите за прекратяване на войната.

Ако украинските въоръжени сили бъдат изтласкани от района на Курск, Русия може да се съгласи на прекратяване на огъня по линията на фронта, която ще бъде сформирана до пролетта на 2025 г., заяви пред NYT депутатът от "Единна Русия" Константин Затулин, първи заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД, евразийската интеграция и връзките със сънародниците: "Всичко ще се базира на факти. Всичко, което имаме, е наше; всичко, което има Украйна, е украинско."

Но проблемът със сигурността може да се окаже не по-малко труден за намиране на взаимноприемливо решение. Путин многократно е заявявал, че няма да бъде доволен от присъединяването на Украйна към НАТО. Нещо повече, в ултиматум към западните страни в края на 2021 г. той поиска алиансът да бъде върнат в границите от 1997 г. А в проекта за мирно споразумение, който беше обсъждан от делегациите на Русия и Украйна малко след началото на войната, Москва фактически отказа на Украйна правото да има собствена армия (в първия вариант на договора ѝ остави 50 хиляди, а впоследствие – 85 хиляди войници) и искаше да се забрани на западните страни да ѝ доставят оръжие и самостоятелно да решава въпроса за противодействие на нова агресия.

"Путин може да не е против дипломатическите контакти, но това няма непременно да доведе до ограничаване на апетита му", каза бивш американски дипломат в Русия пред The Wall Street Journal. "Той е уверен, че на бойното поле нещата се развиват много добре за него."