Руският президент Владимир Путин представи днес пред специалните пратеници на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър предложение на Москва за хуманитарна мисия в град Константиновка в Източна Украйна, предаде Ройтерс. Руският президент предложи петдневно примирие в града, добавят ДПА и Франс прес.

Къшнър и Уиткоф пристигнаха в Москва, след като вчера приключиха двудневните преговори за прекратяване на войната между Украйна и Русия с посредничеството на САЩ в Абу Даби.

Като цяло информациите на осведомителните агенции оставят впечатлението, че руският президент е изнесъл на пратениците на Доналд Тръмп лекция обзор на своите искания, от които не е готов да отстъпи по никакъв начин.

Хуманитарна мисия в Олешки

Пред двамата специални пратеници на американския президент Путин за четвърти път през годината заяви, че Русия контролира град Константиновка в Донецка област, и предложи там да бъде проведена хуманитарна мисия.

Кремъл е съгласен в този донбаски град да бъде проведена хуманитарна мисия по подобие на тази в Олешки (Алешки) в Херсонска област. Ако Киев смята, че все още държи Константиновка, нека осигури безопасността от своя страна, предава РБК думите на руския президент.

Още по темата

След по-малко от 2 часа преговорите в Абу Даби за Украйна приключиха, диалогът щял да продължи

11.11.2026 17:24

"Нека продължим тази съвместна работа. В рамките на стратегическата отбранителна линия на Украйна, както те я определят в Донбас, има едно населено място – Константиновка. Там все още има около 400–500 цивилни жители. Нека направим същото, което направихме в Олешки", заяви Путин.

По думите му руската армия действително контролира изцяло Константиновка и са ѝ необходими пет дни, за да разминира пътищата към града и да осигури безопасността на хуманитарната мисия.

Москва е съгласна в града да бъдат допуснати и чуждестранни журналисти, добави президентът.

Преди това Владимир Путин поне три пъти е заявявал, че руските въоръжени сили са превзели частично или изцяло Константиновка. За "над 50% от града под контрол" той говори по време на годишната си пресконференция на 19 декември 2025 г. За "96% от града в наши ръце" заяви в интервю за пропагандиста Павел Зарубин на 28 юни 2026 г. А за пълното "превземане на Константиновка" съобщи по време на съвещание с руското военно командване на 3 юли 2026 г.

Киев от своя страна отрича, че е загубил изцяло Константиновка, която представлява важен елемент от украинския отбранителен пояс в северозападната част на Донецка област.

Украинските въоръжени сили продължават да държат около 20–25% от територията на града през ноември, а руската армия все още е далеч от пълния контрол над Константиновка, отбелязва Институтът за изследване на войната (ISW).

"Присъствието на украинските сили в града им осигурява повече време за изграждане и укрепване на отбранителните линии зад Константиновка. Руските войски […] оставят южния си фланг открит за евентуални украински контраатаки и рискуват да загубят възможността да снабдяват предните си позиции", подчертават авторите на анализа.

Олешки се намира на източния бряг на Днепър в Херсонска област, по-голямата част от която е окупирана от руските сили. Около 2000 души в Олешки бяха блокирани без достъп до храна и лекарства и не можеха да напуснат района заради мини и атаки с дронове. Русия и Украйна се споразумяха за временно прекратяване на огъня с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп и с допълнителното съдействие на папа Лъв XIV. Споразумението влезе в сила на 27 октомври 2026 г. и приключи по план на 1 ноември.

По-рано Financial Times съобщи, позовавайки се на източници от Кремъл, че руските военни все по-често използват съдържание, генерирано с изкуствен интелект, в докладите си до Путин.

В резултат на това у руския президент и неговото обкръжение се формира изкривена представа за случващото се на фронта и се засилва увереността им в скорошна победа, констатират събеседниците на изданието.

Подобно поведение на руската делегация по време на преговорите в Абу Даби коментира и украинският президент Володимир Зеленски.

По думите му представителите на Кремъл са показвали карти на фронтовата обстановка, на които като контролирани от Русия са били обозначени територии, в които в действителност няма руски войски.

"Путин живее в друга реалност. Разбира се, изхождайки от нея, той ще обяснява на американците, че му трябват един-два месеца, за да окупира напълно източната част на Украйна", заяви Зеленски.

Без склонност за отстъпки

В останалата част от изказването си Путин не показа особена склонност към отстъпки, като подчерта, че всяко окончателно споразумение трябва да отразява границите, които Русия смята за свои държавни граници, предават ДПА и Франс прес.

Кремъл ще разглежда всякакви чуждестранни войски, които бъдат разположени на територията на Украйна след очаквания край на войната, като "законна цел", подчерта руският президент в контекста на предложението, лансирано в Европа, за изпращане на миротворчески контингент в Украйна след приключването на бойните действия.

Русия никога не е била против диалога с Европа – самите европейци са прекъснали този диалог, заяви Путин пред двамата специални пратеници на Доналд Тръмп.

"Какво чуваме от европейците относно нормализирането на отношенията? "Не, само след установяването на мир в Украйна". Но след установяването на мира в Украйна те възнамеряват да изпратят войски на нейна територия. Това е продължение на войната. Получава се затворен кръг", заяви руският президент.

Същевременно Путин косвено отхвърли предложението на Украйна и европейските ѝ партньори за сключване на примирие по настоящата фронтова линия, след което да започнат преговори за постигане на траен мир.

"Това винаги, както съм казвал, ще бъде ябълка на раздора. За нас има само една линия на разграничение – линията на държавната граница. Защото тогава ще бъде ясно: тук сме ние, а там сте вие", намекна Путин.

С тези думи той даде да се разбере, че руските власти разглеждат четири украински области в югоизточната част на страната в пълните им административни граници като руска територия съгласно собствената си конституция.

Освен това руският президент призова Уиткоф и Къшнър "да поработят с вашите европейски съюзници".

В началото на ноември Великобритания и Франция потвърдиха готовността си да бъдат ядрото на многонационален миротворчески корпус в Украйна.

В Полша от 9 до 22 ноември вече се провеждат военни учения с участието на 2800 военнослужещи от 10 държави, които са заявили готовност да се включат в коалицията под егидата на Лондон и Париж.

Според западни представители, ако контингентът бъде разположен в Украйна и руските въоръжени сили нападнат европейски военнослужещи, те ще имат право да открият ответен огън.

"Това не е хипотетичен план, а реални сили, готови да помогнат на Украйна", подчерта британският министър на отбраната Уес Стрийтинг.

В Киев отбелязват, че за ефективното възпиране на евентуална нова агресия от страна на Кремъл може да са необходими значителни военни сили – не хиляди, а десетки хиляди военнослужещи.

В Москва, от своя страна, последователно определят идеята за разполагане на какъвто и да било чуждестранен военен контингент в Украйна като "разполагане на сили на НАТО близо до руските граници", а участниците в него – като законна цел за руските въоръжени сили.

Очаква се след преговорите в Москва Уиткоф и Къшнър да заминат за Дъблин, където ще се състои деветата среща на върха на Европейската политическа общност с участието на около 50 европейски лидери.

Според Джаред Къшнър тази среща с Путин има за цел да бъде "направена равносметка на обсъденото" в Абу Даби и да "се направи опит за постигане на напредък". След това той трябва да се срещне с Володимир Зеленски в Дъблин, придружен от Стив Уиткоф, за "разбор" на преговорите.

"Остават съществени разногласия"

Тристранните преговори между Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби, подготвяни в продължение на няколко месеца и проведени след неуспеха на предишния кръг от срещи през февруари, вчера приключиха без съществени резултати.

"Остават съществени разногласия", заяви специалният пратеник на САЩ Джаред Къшнър. По думите му най-труден остава териториалният въпрос. Владимир Путин продължава да настоява Украйна да предаде Донбас в административните му граници. Освен това той иска от Киев допълнителни териториални отстъпки като условие за постигането на окончателно споразумение с гаранции за сигурност.

"Но прилагането на следвоенното споразумение за сигурност е невъзможно, докато няма договореност по териториалните въпроси", добави Къшнър.

На срещата в Абу Даби за първи път от началото на войната е била обсъдена нова "архитектура" на европейската сигурност. Според източници на "РБК-Украйна" руската делегация е представила същите искания, които Москва отправяше и преди нахлуването в Украйна: връщане на инфраструктурата на НАТО към границите от 1997 г. и ограничаване на военното сътрудничество на алианса с Украйна и други постсъветски държави.

Не се стигна до включването на европейските представители в преговорите. Франция, Германия и Великобритания бяха изпратили в Абу Даби свои съветници по дипломатическите въпроси и сигурността, но те не са участвали в срещите, съобщи ръководителят на руската делегация Владимир Медински.

По думите на Къшнър не е било постигнато съгласие и за среща между Путин и Володимир Зеленски.

"Предполагам, че руснаците са заявили желанието си да видят по-голям напредък, преди това да може да се случи", каза Къшнър.

Русия ще бъде удовлетворена едва когато победи и сключи мир при собствените си условия, заяви ръководителят на руската делегация Владимир Медински при напускането на Абу Даби.

"Що се отнася до териториалните въпроси, всяка педя от нашата земя ще бъде върната на Русия. По един или друг начин", подчерта той.

По думите му Москва е насочила усилията си към завладяването на нови украински територии в близост до руските граници.

"След нахлуването на Украйна в Курска област беше взето решение – президентът неведнъж е говорил за това – да бъде създадена зона за сигурност по границата с Руската федерация. В момента тази зона е доста значителна, тя се разширява и ще продължи да се разширява", обясни Медински.

"Там, където е стъпил кракът на нашия руски войник, е наше", добави той.

В момента нито една от воюващите страни не вижда вариант за мирно уреждане на конфликта, който да гарантира основните ѝ интереси с по-малко загуби, отколкото продължаването на военните действия. Това констатира професорът по международни отношения в Колежа на Европа в Натолин Славомир Дембски.

Според него Путин се стреми не просто към Донбас, а към отслабване на НАТО, изтласкване на американците от Европа и получаване на право на вето върху суверенния избор на съседните държави.

"Москва се стреми към такъв мир, който би превърнал агресията в още по-мащабна стратегическа победа. На Украйна пък е необходим мир, който да ѝ позволи да оцелее. Европа не може да се съгласи Русия да контролира европейската сигурност, а Америка няма никакви разумни стратегически основания да съдейства за това", смята той.

Докато тези сметки не се променят, войната най-вероятно ще продължи, предупреждава Дембски, а дипломатическите маневри ще напомнят на "нелеп цирк".

Axios: Тръмп предложил на Путин да подготви ново споразумение за сигурност с Европа

САЩ са поискали от Русия да разработи ново споразумение за сигурност с Европа, съобщават пред Axios два запознати с въпроса източника. По думите им този въпрос е бил сред основните теми на преговорите в Абу Даби.

По време на срещата руските представители заявили, че мащабната война в Украйна е започнала заради това, че бившият президент на САЩ Джо Байдън не е отговорил на писмо на Владимир Путин, в което руският президент излагал опасенията си относно сигурността.

В отговор специалните пратеници на американския президент Доналд Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър – предложили на руската страна да подготви нов проект, който да отчита опасенията и исканията на Москва в тази област.

В документа трябва да бъде посочено и на какви "симетрични стъпки" е готова да се съгласи Русия, за да намали напрежението в отношенията си с европейските държави.

Уиткоф и Къшнър добавили, че за сериозното обсъждане на подобни въпроси в преговорите трябва да участват и представители на Европа.

"[Украинският президент Володимир] Зеленски няма да се съгласи на сделка, докато не знае какво ще се случи по-нататък с гаранциите за сигурност. Путин също иска да знае това. Именно затова въпросът за сигурността е толкова важен", обяснил източникът.

По-рано помощникът на руския президент и ръководител на руската делегация в преговорите с Украйна Владимир Медински определи като основна задача създаването на нова система за всеобхватна сигурност в Европа.

По думите му тя трябва да бъде "нова съвременна Ялта и Потсдам", да бъде пропита с духа на Хелзинки от 1975 г. и да отговаря на новите реалности, като същевременно бъде справедлива.

Според Медински изграждането на подобна система за сигурност би позволило да се гарантира "мир в Европа за десетилетия, а може би и за векове".

Ден по-рано руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия разполага с "позиционен документ", в който е изложена визията ѝ за това как трябва да изглежда новата архитектура на сигурността в Евразия.

Той изрази надежда, че САЩ ще имат "достатъчно решимост да продължат диалога с цел постигане на честен баланс на интересите, при който сигурността на никого няма да бъде накърнявана".

Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че Европа ще започне обсъждането на нова архитектура на сигурността едва след края на войната в Украйна.