Условията на руския президент Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна включват искане западните лидери да се ангажират писмено да спрат разширяването на НАТО на Изток и да отменят санкциите срещу Русия. Това твърдят три руски източника, запознати с преговорите пред Ройтерс.

Американският президент Доналд Тръмп многократно заяви, че иска да сложи край на най-смъртоносния европейски конфликт след Втората световна война. През последните дни той показа нарастващо разочарование от действията на Путин. Във вторник Тръмп предупреди, че руският лидер "си играе с огъня", след като отказа да участва в преговори за прекратяване на огъня с Киев, тъй като силите му постигат успехи на бойното поле.

След като говори с Тръмп повече от два часа миналата седмица, Путин заяви, че се е съгласил да работи с Украйна по меморандум, който ще определи контурите на мирно споразумение, включително времето за прекратяване на огъня. Русия твърди, че в момента изготвя своя версия на меморандума и не може да каже колко време ще ѝ отнеме това.

Киев и европейските правителства обвиниха Москва в забавяне на мирните преговори, докато руските войски напредват в Източна Украйна.

"Путин е готов да сключи мир, но не на всяка цена"

"Путин е готов да сключи мир, но не на всяка цена", казва високопоставен руски източник, запознат с мисленето на висшето ръководство в Кремъл, който говори при условие за анонимност.

Трите руски източника заявиха, че Путин иска "писмено" обещание от големите западни сили да не се разширява НАТО на Изток. Това означава официално да бъде обявено, че членството на Украйна, Грузия и Молдова и други бивши съветски републики няма да бъде допуснато до Северноатлантическия блок за сигурност.

Русия иска още Украйна да остане неутрална, някои западни санкции да бъдат отменени, разрешаване на въпроса със замразените руски суверенни активи на Запад и защита на рускоезичното население в Украйна, казват тримата източници пред Ройтерс.

Първият източник заявява, че ако Путин осъзнае, че не е в състояние да постигне мирно споразумение при своите си условия, той ще се стреми да покаже на украинците и европейците чрез военни победи, че "мирът утре ще бъде още по-болезнен".

Кремъл не е отговорил на искането за коментар на Ройтерс.

Путин и руски представители многократно са заявявали, че всяко мирно споразумение трябва да се справи с причините за конфликта, а това според Москва са въпросът с разширяването на НАТО на Изток и западната подкрепа за Украйна.

Киев многократно обяви, че на Русия не трябва да се дава право на вето върху стремежите на Украйна да се присъедини към НАТО. Украинските власти казват, че се нуждаят от Запада, за да има Киев силна гаранция за сигурност, която да възпре всяка бъдеща руска атака.

Администрацията на украинския президент Володимир Зеленски също не е отговорила на въпросите на Ройтерс.

В миналото НАТО е заявявало, че няма да промени политиката си на "отворени врати", само защото Москва го изисква. Говорител на Алианса, в който членуват 32 страни, не отговори на въпросите на Ройтерс.

Путин нареди десетки хиляди войници да влязат в Украйна през февруари 2022 г. след осем години боеве в Източна Украйна между подкрепяни от Русия сепаратисти и украинските войски.

В момента Русия контролира малко под една пета от Украйна. Въпреки че Москва отбеляза успехи на фронта през последната година, войната струва скъпо както на Русия, така и на Украйна по отношение на жертви и военни разходи.

Путин изглежда все по-загрижен за икономиката на Русия на фона на недостиг на работна ръка и високи лихви, наложени за ограничаване на инфлацията. Цената на петрола – основният източник на доходи за Москва, през тази година постоянно пада.

Тръмп, който се гордее с приятелските си отношения с Путин, предупреди, че Вашингтон може да наложи допълнителни санкции, ако Москва забави усилията за намиране на мирно споразумение. В неделя Тръмп заяви в социалните медии, че Путин е "абсолютно полудял", след като Русия предприе мащабна въздушна атака срещу Украйна миналата седмица.

Първият източник каза, че ако Путин види тактическа възможност на бойното поле, ще навлезе още по-навътре в Украйна, както и че Кремъл вярва, че Русия може да продължи да се бори с години, независимо какви санкции и икономически щети ще наложи Западът.

Вторият източник заявява пред агенцията, че Путин сега е по-малко склонен да прави компромиси по отношение на територията и се придържа към публичната си позиция, че иска цялата територия на четирите региона в Източна Украйна, за които Русия претендира.

"Путин е затегнал позицията си", казва вторият източник по въпроса за територията на Украйна пред Ройтерс.

Разширяването на НАТО

Докато Тръмп и Путин публично говорят за възможностите за мир в Украйна, Ройтерс не може да определи дали ще се стигне до постигане на сделка или до провал на преговорите.

През юни 2024 г. Путин представи първите си условия за незабавно прекратяване на войната. Те бяха Украйна да се откаже от амбициите си за членство в НАТО и да изтегли войските си от окупираните от Русия четири украински региона. В допълнение да се признае руската окупация на Крим, който беше анексиран през 2014 г.

Към момента Русия контролира почти цялата Луганска област, повече от 70% от Донецка област, както и Запорожка и Херсонска области. През последната година Москва окупира още част от Харковска и Сумска области и заплашва да превземи и Днепропетровск.

Бившият американски президент Джо Байдън, западноевропейските лидери и Украйна определиха инвазията на Русия като заграбване на земя в имперски стил и многократно се заклеха да победят руските сили.

Путин определя войната като повратен момент в отношенията на Москва със Запада, който според него е унижил Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., като е разширил НАТО и е посегнал на това, което Путин смята за сфера на влияние на Москва.

На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. лидерите на НАТО се съгласиха, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове.

През 2019 г. Украйна измени конституцията си, ангажирайки се с пътя на пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз.

Тръмп е казвал, че предишната подкрепа на САЩ за кандидатурата на Украйна за членство в НАТО е била причина за войната и посочи, че Украйна няма да получи членство. Държавният департамент на САЩ не отговори на искане за коментар по този въпрос на Ройтерс.

Путин, който се издигна до най-високия пост в Кремъл през 1999 г., многократно се е връщал към въпроса за разширяването на НАТО, включително и при преговорите за евентуален мир през 2024 г.

През 2021 г., само два месеца преди руската инвазия, Москва предложи проект на споразумение с членовете на НАТО, което съгласно член 6 би задължило НАТО да "се въздържа от по-нататъшно разширяване на Алианса, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави". Дипломати от САЩ и НАТО заявиха по това време, че Русия не може да има право на вето върху разширяването на Северноатлантическия пакт за сигурност.

Днес Русия иска писмено обещание от НАТО, защото Путин смята, че Москва е била подведена от Съединените щати след падането на Берлинската стена през 1989 г. Тогава, през 1990 г., държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър уверил съветския лидер Михаил Горбачов, че НАТО няма да се разширява на Изток, казват двама от източниците на Ройтерс.

Имало е такова устно обещание, казва в мемоарите си и бившият директор на Централното разузнавателно управление Уилям Дж. Бърнс, но то никога не е било формализирано, и е било направено във време, когато разпадът на Съветския съюз все още не е настъпил.

Организацията НАТО е основана през 1949 г., за да гарантира сигурността на Запада срещу Съветския съюз. Алиансът твърди, че не представлява предизвикателство за Русия, въпреки че оценката ѝ за мира и сигурността в евроатлантическата зона от 2022 г. определя Москва като "най-значителната и пряка заплаха".

Руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. накара Финландия да се присъедини към НАТО през 2023 г., последвана от Швеция през 2024 г.

Западноевропейските лидери многократно са заявявали, че ако Русия спечели войната в Украйна, един ден може да атакува страните от НАТО – стъпка, която би предизвикала световна война. Русия отхвърля подобни твърдения като безпочвено всяване на паника, но също така предупреди, че войната в Украйна може да ескалира в по-широк конфликт.