В излъчено снощи интервю руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че използването на хиперзвукова ракета във войната в Украйна е имало за цел да даде на Запада да разбере, че Москва е готова да използва всякакви средства, за да гарантира, че няма да ѝ бъде нанесено "стратегическо поражение", предаде Ройтерс.
Миналия месец Русия използва хиперзвукова ракета "Орешник" срещу украинския град Днепър (Днипро на украински език – бел. ред.) и руският президент Владимир Путин заяви, че това е било изпитание на ракета, която според него не може да бъде прехваната. Той заяви, че при необходимост Русия може да въведе в действие други подобни ракети в "бойни условия".
"Посланието е, че вие, имам предвид САЩ и съюзниците на САЩ, които също предоставят тези оръжия с голям обсег на киевския режим – те трябва да разберат, че ние бихме били готови да използваме всякакви средства, за да не им позволим да успеят да постигнат това, което те наричат стратегическо поражение на Русия", каза Лавров в интервюто за американския журналист Тъкър Карлсън.
"Те се борят за запазване на хегемонията си над света, над всяка страна, всеки регион, всеки континент. Ние се борим за нашите легитимни интереси в областта на сигурността", посочи той.
Лавров заяви, че Западът е отказал да обсъжда поддържането на гаранции за сигурността на Русия през седмиците и месеците преди пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., наречено в Москва "специална военна операция".
Докато руските войски се струпваха на украинската граница в началото на 2022 г., западните лидери призоваваха Москва да не нахлува в по-малката си съседка, припомня Ройтерс. Френският президент Еманюел Макрон се срещна с Путин три седмици преди инвазията, като заяви, че е получил уверения, че Русия няма да предприеме действия, които да влошат ситуацията.
В коментарите си Лавров заяви, че Украйна е изгубила възможността да запази териториалната си цялост, като на два пъти е отхвърлила предложенията за споразумение – веднъж преди началото на пълномащабната война и след това на преговорите през април 2022 година в Турция.
"Ние не започнахме тази война. Години наред изпращахме предупреждения, че настъпването на НАТО все по-близо до нашите граници ще създаде проблем", посочи той.
Путин изпрати войските си в Украйна от територията на Русия и от тази на нейния съюзник Беларус, като руският президент заяви, че Москва защитава рускоговорящите в Източна Украйна и се стреми да "денацифицира" украинското ръководство в Киев.
В хода на 80-минутното интервю Лавров също така заяви, че Западът трябва да се откаже от представата си, че Русия няма "червени линии", които не би позволила на никого да премине в защита на нейните интереси.
"Ако те следват логиката, която някои западни представители изричат напоследък, че не вярват, че Русия има червени линии, че те обявяват своите червени линии, че тези червени линии се преместват отново и отново – това е много сериозна грешка", каза той.
Лавров нарече "безсмислен" мирния план на украинския президент Володимир Зеленски, представен за първи път в края на 2022 г., както и последвалия план за победа, обявен по-рано тази година.
През юни миналата година Путин заяви, че Русия е готова да проведе преговори с Украйна, при условие че Украйна признае контрола на Москва върху четирите региона на страната, които е анексирала, макар и без да контролира напълно нито един от тях.
Първоначално планът на Зеленски предвиждаше пълно изтегляне на руските сили и признаване на границите на Украйна от 1991 година. Миналия месец обаче той заяви, че Украйна би могла да проведе преговори и да остави Русия на териториите, които тя държи, при условие че контролираните от правителството райони на Украйна бъдат включени под "чадъра" на НАТО.
В излъчено снощи интервю руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че използването на хиперзвукова ракета във войната в Украйна е имало за цел да даде на Запада да разбере, че Москва е готова да използва всякакви средства, за да гарантира, че няма да ѝ бъде нанесено „стратегическо поражение“, предаде Ройтерс. Миналия месец Русия използва хиперзвукова ракета „Орешник“ срещу украинския град Днепър (Днипро на украински език – бел. ред.) и руският президент Владимир Путин заяви, че това е било изпитание на ракета, която според него не може да бъде прехваната. Той заяви, че при необходимост Русия може да въведе в действие други подобни ракети в „бойни условия“.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
35 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
В отговор на #3659293
16 септември 2016
Крим. Пътят към Родината. От документалният филм на Андрей Кондрашов „Крим. Пътят към Родината“ става ясно с какви мотиви Владимир Путин е разпоредил анексията на Крим.
„Заседанието (в нощта на 22 срещу 23 февруари 2014) продължи до 7 часа сутринта. „Когато се разделихме, казах на колегите, че трябва да започнем да работим за връщането на Крим в Русия“. Той обяснява също, че за да се разоръжи армията на Украйна, която в Кр …им наброявала около 20 000 бойци, Путин дал заповед там да се прехвърлят спецчасти от разузнаването, морската пехота и десантчици. В трейлъра, наситен с драматична музика, звучат
думите на Путин, че Крим ще бъде завинаги част от Русия.
21 ноември 2013: Под натиска на Русия украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. По-специално студентите излизат по улиците в Киев.
30 ноември 2013: Полицията бие протестиращи на площада на независимостта (Майдан на независимостта). Суровите репресии от страна на силите за сигурност предизвикват съпротива сред населението. През следващите седмици в столицата се провеждат редовни демонстрации с до 800 000 участн …ици. Те окупират и няколко административни сгради и поискаха оставката на президента. Протестите обаче затихват към края на годината.
16 януари 2014: Украинският парламент ограничава свободата на събранията и изразяването с драконовски закон. В резултат на това демонстрациите избухват отново – и прерастват в насилие. За да не бъде евакуиран Майдан, се издигат барикади със запалени автомобилни гуми
22 февруари 2014: Янукович губи подкрепа в собствените си редици и от силите за сигурност.
Той бяга през нощта в Източна Украйна и по-късно, с руска помощ, от Крим в Русия
3 март 2014: Руският посланик в ООН представя писмо от Янукович до руския президент Владимир Путин в Съвета за сигурност. В него той призовава Путин да използва армията си, за да възстанови „закона и реда“ в Украйна. Руският съвет на федерацията вече одобрил разполагането на войски в Украйна на 1 март. Русия вече беше концентрирала около 40 000 войници на източната граница на Украйна и провежда маневри. Русия окупира Крим!
Април 2014: Координирани от Москва, проруски демонстранти щурмуват регионални администрации в южната и източната част на Украйна. Млади мъже също се извозват през границата с автобуси от Русия за протестите. На 12 април командоси, проникнали от Крим, воден от Игор Гиркин, полковник от запаса в руските тайни служби, окупира град Славянск в Донбас. Това е началото на войната в Източна Украйна.