Необходимо е европейското финансиране за Украйна да бъде увеличено през идната година, тъй като Киев иска допълнителна помощ за 2027 г., заяви днес в Брюксел германският канцлер Фридрих Мерц, цитиран от Франс прес.

"Ще трябва отново да увеличим финансирането, за да можем наистина да подкрепяме Украйна устойчиво", каза той при пристигането си в белгийската столица за срещата на върха на европейските лидери.

Финансовата и военната подкрепа за Украйна е осигурена за 2026 г., но 2027 г. се очертава да бъде трудна заради значителен недостиг на средства спрямо първоначално предвиденото.

Европейският съюз отпусна заем от 90 млрд. евро за периода 2026 – 2027 г., от които 45 млрд. евро са предвидени за следващата година.

Тази сума обаче вече се оказва недостатъчна и европейските държави търсят нови начини да подкрепят Украйна във войната ѝ срещу Русия.

Първата дискусия по въпроса трябва да се проведе днес и утре между лидерите на 27-те държави членки, но не се очаква да бъде взето решение, заявиха европейски дипломати.

Идеята за използване на замразените в ЕС активи на Руската централна банка отново беше повдигната, но съпротивата на няколко държави, сред които и Белгия, продължава да възпрепятства постигането на споразумение, посочват дипломатическите източници.

Германският канцлер предупреди днес, че не може да става дума за прехвърляне на част от тези активи, чийто общ размер възлиза на около 210 млрд. евро, към САЩ в рамките на евентуален мирен план.

"Това са активи, замразени в Европа, и те трябва да останат замразени в Европа. Това е наша работа и ние ще вземем решението", заяви той.

Американската идея за руските активи

САЩ са предложили на европейските страни да размразят част от руските активи, замразени след началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна, и да ги прехвърлят в структура, контролирана от Вашингтон. Това съобщават четири източника на вестник Financial Times.

Тази инициатива е била предложена от американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър по време на преговорите в Маями на 9 октомври с представители на Украйна, Франция, Германия, Великобритания, ЕС и НАТО.

По информация на събеседниците на изданието въпросът за използването на замразените руски активи е бил обсъждан в рамките на всеобхватно мирно споразумение. Американската страна е предложила няколко възможни варианта за размразяване на активите, включително прехвърлянето им под контрола на структура, контролирана от САЩ.

Европейците са отхвърлили този план, съобщават източници на Financial Times. Европейските представители, присъствали на срещата, са заявили, че се противопоставят както на предаването на контрола върху активите на когото и да било, така и на връщането на каквато и да е част от тях на Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски, който изрази силно разочарование след споразумението между Владимир Путин и Доналд Тръмп за доставки на руско дизелово гориво за САЩ, се очаква да пристигне в Брюксел още днес. Той трябва да участва в срещата на върха на 27-те държави членки утре сутринта, като още днес ще се срещне с няколко високопоставени европейски представители, сред които и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Няколко европейски лидери също защитиха днес правото на Украйна да нанася удари по руски енергийни обекти въпреки многократните призиви на американския президент Доналд Тръмп тези атаки да бъдат прекратени.

"Колкото по-бързо бъдат разбити всички руски петролни рафинерии и намален капацитетът на Русия да продава енергийни ресурси, толкова по-добре", заяви латвийският премиер Андрис Кулбергс.

"Трябва да разгледаме всички варианти без табута"

Трябва да разгледаме всички варианти без табута, заяви нидерландският премиер Роб Йетен по повод използването на руските активи, замразени в ЕС, в подкрепа на Украйна, предаде агенция Белга.

Белгия остава против подобен план, тъй като активите са замразени в брюкселската клирингова къща "Юроклиър", отбелязва агенцията.

Миналата година Европейската комисия предложи да се използват около 200 милиарда евро руски активи, държани главно от "Юроклиър", за да се предостави репарационен заем на Украйна. Белгия беше особено предпазлива относно финансовите и правни рискове и се противопостави на плана. Вместо това тя убеди държавите членки да отпуснат на Украйна 90 милиарда евро, за да ѝ помогнат през 2026 и 2027 г.

Украйна обаче може да се сблъска с нов недостиг на финансиране през следващата година. Затова въпросът за използването на активите отново изглежда е на дневен ред. През август Нидерландия се присъедини към други държави в писмо, с което призова Комисията да представи ново предложение за използване на активите.

"Виждаме, че през следващите години ще е необходимо много допълнително финансиране за подкрепа на Украйна. Така че трябва да разгледаме всичко без табута, като същевременно вземем предвид чувствителността на държавите членки", каза Йетен при пристигането си в Брюксел.

"Мисля, че би било разумно да се очертаят всички технически възможности. Но искам да избегна да се озова в същата безизходица, както преди време, защото това не е от полза за никого", продължи той, визирайки трудните дискусии за финансиране за Украйна в края на миналата година.

На въпроса дали прехвърлянето на парите от "Юроклиър" към европейски инструмент би предложило решение, Йетен отговори: "Ще трябва да очертаем техническите възможности за отнемане на парите на руснаците от тях, за да можем да ги използваме за разумни цели за Украйна и Европа, без да засягаме ненужно никоя от държавите членки"

Засега Белгия запазва непроменена позицията си относно руските активи.