Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп не подкрепя плановете на Европейския съюз за конфискация на руски активи. Това съобщава The Times, позовавайки се на информирани източници.

Един от събеседниците на изданието подчертал, че въпросът за активите е един от ключовите елементи на мирния план на Тръмп и ако те бъдат оттеглени, "европейците ще трябва да ги върнат". Според The Times Вашингтон се опасява, че конфискацията може да доведе до удължаване на войната в Украйна и да лиши Запада от инструменти за влияние върху Москва.

Друг източник казал за изданието, че редица европейски държави, включително Италия, "тихо молят САЩ да се намесят", защото не искат публично да се противопоставят на инициативата. Според него тези държави са загрижени за възможните щети върху техния инвестиционен климат, които може да причини конфискацията на руски активи, както и за възможната ерозия на доверието в техните финансови и правни институции.

В същото време заместник-прессекретарят на Белия дом Анна Кели в коментар за The Times призова да не се придава голямо значение на изявленията на анонимни източници. Тя подчерта, че и Украйна, и Русия са очертали ясно позициите си по отношение на замразените активи и задачата на САЩ е само да улеснят диалога, който потенциално може да доведе до споразумения.

След избухването на пълномащабна война страните от Г-7 замразиха активи на Банката на Русия в размер на около 300 милиарда евро, от които приблизително 190 милиарда са в белгийския депозитар Euroclear. В началото на декември Европейската комисия предложи да отпусне 210 милиарда евро на Украйна през 2026-2027 г., от които 165 милиарда трябва да бъдат "репарационен заем" от руски активи.

За тази цел на 12 декември страните от ЕС се съгласиха да ги замразят за неопределено време.

В рамките на Европейския съюз обаче няма единство по този въпрос. Както съобщи порталът Euractiv на 15 декември, седем страни от ЕС се противопоставят на инициативата. Освен Белгия, където са концентрирани по-голямата част от замразените средства, както и Унгария и Словакия, към тази позиция се присъединиха Италия, България, Малта и Чехия. Изданието отбелязва, че тези държави настояват за намиране на алтернативни механизми за подкрепа на Киев, включително издаване на общи дългови задължения.

Европейската комисия се опита да предложи на Белгия финансови гаранции срещу съдебни действия от Русия, но Брюксел отхвърли предложенията като недостатъчни за защита срещу "непропорционални рискове". В същото време служител на ЕС каза, че на практика няма алтернатива на използването на руски активи за подпомагане на Украйна. "Ще постигнем това. Въпрос на време е", подчерта събеседникът на изданието.

Руското разузнаване е заплашвало лидерите на Белгия и Euroclear

Кампания за сплашване, организирана от руското разузнаване, се води срещу белгийски политици и мениджъри на депозитара Euroclear, където са замразени руските валутни резерви, пише The Guardian, позовавайки се на европейските разузнавателни служби. По-рано премиерът Барт де Вевер каза, че Москва е заплашила да го преследва "завинаги", ако парите бъдат изтеглени за отпускане на репарационен заем на Украйна.

Изглежда, че кампанията се ръководи от военното разузнаване, ГРУ, което е насочено срещу топ мениджърите на Euroclear, включително главния изпълнителен директор Валери Юрбен, и белгийските лидери, казаха представители на европейското разузнаване пред The Guardian. Те оценяват степента на заплахите по различен начин, но според един европейски служител "със сигурност се използват тактики за сплашване".

Юрбен публично се противопостави на плана на Комисията да премахне 185 милиарда евро в парични наличности от Euroclear на няколко пъти; те се предлага да бъдат включени в пакет от 210 милиарда евро, който ще позволи финансирането на военните и бюджетни нужди на Украйна за около две години. Де Вевер е и основният противник на този план в ЕС, като настоява партньорите на блока да споделят финансови и правни рискове с Белгия. Гаранциите, предложени от Европейската комисия и редица лидери на страни от ЕС, все още не са го убедили. В началото на декември Де Вевер каза на католическа конференция: "Москва ни даде да се разбере, че в случай на конфискация Белгия и аз лично ще чувстваме последствията завинаги. Изглежда доста дълго време.4

Според разследване на EUobserver Юрбен е получавала заплахи през 2024 г. и 2025 г. Тя е потърсила защита от белгийската полиция, но е получила отказ. Така тя и други ръководители на компанията наели първо белгийска, а след това френска охранителна фирма.

Лидерите на ЕС ще проведат среща на върха в четвъртък и петък, като основният въпрос на нея ще бъде намирането на средства за подкрепа на Украйна. Първоначално се планира да бъдат отделени 90 милиарда евро от замразените руски резерви. За да смекчи опасенията на Белгия, че ще трябва неочаквано да върне средствата, ЕС наскоро реши да наложи замразяване на активи за неопределено време. Според плана на Европейската комисия парите могат да бъдат върнати на Русия само ако тя плати репарации на Украйна.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща обеща, че лидерите "никога няма да напуснат" срещата на върха, докато не бъде постигнато споразумение. Де Вевер каза пред репортери в четвъртък сутринта, че не може да се съгласи с предложения текст, докато не бъдат премахнати определени "пречки пред споразумението":

"В противен случай ще трябва да ме изнесат оттам. Не може да има гъвкавост по въпроси, които застрашават финансовата сигурност на Euroclear и Белгия. Това трябва да е напълно ясно. Все още не съм видял текст, който да ме убеди да променя позицията на Белгия. Надявам се днес да го видя, но още го няма."