"Европейският съюз е създаден за да прецака САЩ, това беше целта и те си свършиха добре работата". Вече за никого няма съмнение, че зад тези думи на Доналд Тръмп от началото на неговия мандат не се крие някаква зла шега или преговорен трик, за да оправдае налагането на митата. Агресивната риторика и заплахи срещу Европа кулминираха напоследък в новата му Стратегия за национална сигурност и в открити
призиви за разцепването на Европейския съюз.

Сега вече за всички е ясно, че зад нарцистичния устрем на Тръмп към мир в Украйна не стои загриженост за бъдещето на тази нападната страна, или за стотиците хиляди жертви, паднали за да защитят семействата и домовете си от агресора. Стои брокерско виждане за пренареждането на света и разделянето му на сфери на влияние, където той и неговото обкръжение ще царува заедно с това на Путин и вероятно и на Си.

Вече малцина се съмненяват, че водещ мотив е и жаждата за материално облагодетелстване, което е добре дошло и за флагманите на световната корупция.

Дали Тръмп гледа на Европа като на геополитически конкурент, или просто като на препятствие пред визията си за света и "продажбата" на Украйна на Путин, в частност, няма особено значение.

Важното е, че действията му разклащат трансатлантическата общност, която вече 80 години гарантира мира и сигурността. Това няма да разруши създадената система, в която търговските връзки бледнеят пред дълбоките исторически, културни, човешки и ценностни корени, защитени с отбранителни способности.

В ход е ребалансирането на тази система.

Преместването на трансатлантическия баланс към една по-силна Европа няма да се случи като даденост. То ще зависи и от изхода на преговорите за бъдещето на Украйна, от това дали тя ще бъде принудена да капитулира пред агресора, или ще запази своя суверенитет и държавност, като остане част от Европа и стена срещу бъдещи попълзновения на Кремъл.

Как да се употребят 210 млрд. евро

Ключов елемент в тези преговори е как да продължи подкрепата за Украйна и в частност- как да бъдат използвани за тази цел авоарите на агресора, депозирани в чужди банки. Във фокуса са около 210 млрдл евро в белгийския депозитар Юроклиър, които Европейската комисия и активните поддръжници на Украйна настояват да бъдат замразени безсрочно и използвани като гаранция за репарационен заем. С този заем трябва да се осигури военната и бюджетна подкрепа за Украйна в идните две години.

Предложението на тандема Тръмп-Путин е тези средства да се използват за съвместни руско-американски проекти на територията на Русия и Украйна, от които обкръжението на Тръмп ще извлече гарантирани значителни печалби. Предполага се, че това са част от "компенсациите" които той ще получи за съюзяването си с Путин.

Очаква се решението на ЕС в Брюксел и тъй като е твърде вероятно то да бъде  гласувано не с единодушие, а с квалифицирано мнозинство, ще бъде важен гласът на всяка държава членка, без изключение.

Правителството на Желязков и неговите кукловоди Борисов и Пеевски мълчат, но според достоверни източници те подгъват крак пред Вашингтон. България се споменава сред единици държави, които се различават от останалите от ЕС по този въпрос и е напът да застане срещу мнозинството свои съюзници от ЕС.

Напът са да се сблъскат и с Европейската народна партия, която досега бе за Борисов пътеводна звезда и с нейния лидер Манфред Вебер, който заяви преди дни:"САЩ очевидно вече не са лидер на свободния свят. Администрацията на Тръмп се дистанцира от нас".

За Борисов, който далеч на е Мелони, е очевидно, че вече е хвърлил кърпата в очакване на политическата си съдба, само и само да оцелее лично.

Гражданите на България, които десетилетия наред гледаха към свободния свят иззад бодливата тел на съветския лагер, в който попаднаха по чужда воля, успяха да върнат европейската си принадлежност. Тя ще бъде още по-категорична след влизането в еврозоната след броени дни.

Ползите за нас отиват далеч отвъд получените след 2007 г. над 32 милиарда лева и многобройните други преимущества, израз на солидарността на останалите членки на ЕС. Тази солидарност към нас стои в основата на одобрението на членството ни в ЕС от огромното мнозинство в страната. Но солидарността не е еднопосочна улица.

Двете стратегически цели пред България

Сега пред българското общество стоят две стратегически цели.

• Първо, връщането на завладяната държава на гражданите
• Второ, запазването и укрепванетона Европейския съюз

За корпулентното мафиотско управление е важно собственото му оцеляване и обогатяване, а не геополитическата принадлежност и солидарността с нашите съграждани от Европейския съюз, която дава сигурност и благосъстояние на всички хора.

Именно с това се обясняват безпринципните люшкания на Борисов и Пеевски между
Москва, Брюксел и Вашингтон, именно това е концептуалната основа на Банкянската
стратегия за национална сигурност. И ако тези люшкания бяха просто нарцистични
етюди, като разиграваните пред партийните активисти, то користната игра с интересите на България нанася щета на държавата и на всички нас. Помним умилкването и полягането пред Владимир Владимирович, пред Реджеб Таиб, козируването на фрау Меркел, увъртането пред "детето" на "чичо" от Америка, само и само да отърват кожата и да бъдат оставени свободно да се разпореждат със съдбите на хората в кочината, в която са ги набутали.

А "чичо" от Америка и Владимир Владимирович именно такива търсят, за да изкорубят изотвътре омразния им Европейски съюз.

Позицията, която ще заеме Росен Желязков на срещата на Съвета на ЕС по
решението за осигуряване на финансовата подкрепа за Украйна, ще има значение за
сигурността на цяла Европа. Решението ще бъде важен индикатор за готовността на Съюза да поеме новата си стратегическа роля в променените баланси на силите, в т.ч. за едно ново трансатлантическо съгласие. Защото в днешните преломни времена юридическите и тесните национални въпроси бледнеят на фона на големия въпрос- този за солидарността на целия съюз и неговото място на глобалната сцена. Този дебат и решения ще бъде своеобразен час на истината за всяка отделна държава членка. Именно поради това, при гласуване с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, всеки глас ще бъде критично важен.

Като едно възможно решение се очертава държавите членки да гарантират т.нар.
"репарационен заем", като всяка от тях да поеме тежест, равна на дела ѝ в бюджета на ЕС.

Примерно за България това би било около 1.2 млрд. евро, а за Германия- около 50 млрд.
При това средствата не са незабавно изискуеми, а само в случай, че се наложи да се
подкрепи депозитарът "Юроклиър" при евентуална загуба на съдебни дела след години….

За България, чиято тежест в процесите на взимане на решения на Съюза тежко
пострада от печата на Банкянската "стратегия" и от международните етикети за корупция, ще бъде много важно да се бори за ново, достойно място.

И ако идва час на истината за мястото на страната в ЕС, не по-малко важен е часът на
истината за българските политици. Защото онези, които парадират със "защита на националните интереси", трябва да отговорят дали ще търсим солидарност от страна на ЕС, когато трябва да бъдат защитени наистина важни наши интереси.

А онези, които не пропускат да се снимат с флага на ЕС, трябва да докажат дали това е истинско, или бутафорно, дали отново ще се скрият страхливо, както сме виждали нееднократно в миналото.

Както видяхме на многохилядните протести гласът на свободните граждани мощно
подкрепи европейското бъдеще на България.