Представители на страни от ЕС предупреждават отдавна, че Русия извършва саботажи, кибератаки и други хибридни дейности из цяла Европа, за да подкопае подкрепата за Украйна. Примерите са десетки.

България в това отношение досега съвсем не беше изключение. Покушение срещу оръжеен производител, взривове и пожари във военни заводи, два търговски кораба, ударени (единият потопен, а моряците загинали) в изключителната икономическа зона на страната в Черно море, подпален секретен обект близо до София (след като българската държава е била предупредена от чужди разузнавания, но не е предприела нищо и сега дни наред си мълчи)…

По всичко това България не се отличава от Европа. Отличава се по реакцията си на руската агресия (както военна, така и хибридна). Нашите управляващи начело с президента и министър-председателя не смеят лоша дума да кажат за Русия, че дори и да споменават името ѝ, да не би да попадне в неподходящ контекст. Българската позиция към Русия е най-меката и сговорчивата в Европа (достоен заместник на орбановата).

България спря всякаква помощ за Украйна. Намерихме начин да се отличим и по отношение на санкциите срещу Русия. Под път и над път управляващите начело с президента и министър-председателя повтарят преговори, преговори и пак преговори… Сякаш не е очевидно, че единственият, който на практика отказва всякакви преговори, докато не постигне всичките си военни цели (засягащи територията и суверенитета на Украйна), е Владимир Путин.

Не е ясно, като им се иска толкова, защо досега не са започнали преговори с него и дори не са му се обадили по телефона поне веднъж. Вместо това не спират да сипят упреци срещу "военнолюбците" в България и ЕС. А сега искат помощ от тях.

За тази си позиция Радев дочака и похвала от Кремъл: "Проявата на такава политическа воля за диалог е несъмнено много положително явление" (Дмитрий Песков).

Но всичко това не помогна. Липсата на позиция не умилостиви агресора. Той с право я отчита като слабост и става още по-агресивен. И ето че нощес само на три мили от българските териториални води бяха ударени още два търговски кораба (единият потопен заедно с екипажа му).

Този път Радев реши да покани руската посланичка в София "на разговор". Тук само да вметнем, че тя отдавна не трябваше да бъде посланичка заради грубостите ѝ срещу България. Иначе днешният "разговор" с нея не е нищо повече от имитация на позиция. Първо, защото придава на Митрофанова излишна значимост – тя не е на нивото на министър-председателя. Трябваше да бъде привикана във външното министерство, където с твърд тон и съответната нота да ѝ бъде обяснено, че страната ѝ не може да прави това, което направи.

И второ, заради съдържанието на "разговора". Ето как може да се преведе на човешки език официалното съобщение за него:

"Другарко Митрофанова, как сте? Ми защо така с тия кораби? – Кои кораби? О, ама ние нямаме нищо общо и с тия кораби, те не са били наша цел. – А, така ли? И ние така си викаме, щото нямаме никакви категорични доказателства… Ама все пак, нали – логиката… – Е, разбирам тази логика, но има и друга – може да е провокация от трета страна…"

И така цял час.

С тази абсолютно неадекватна политика утре ще ударят и териториалните ни води, или направо Варна като през 1915 година. А нашите управляващи пак ще се чудят откъде е дошъл ударът. Като си безгръбначен, никой не те зачита и уважава – нито приятели, нито врагове.