През живота си съм виждал как общности, организации и цели държави губят усещането си за истина. Тъкмо започвах кариерата си в книгоиздаването в Югославия в средата на 80-те години, когато общите факти, които бяха споявали обществото ни в продължение на 40 години, започнаха да се разпадат – парче по парче, докато хората вече не можеха да се споразумеят какво отстоява страната ни, кои са основните ѝ ценности и накрая – какво всъщност се случва. В крайна сметка стотици хиляди хора загинаха. Милиони бяха разселени. Човешки съдби бяха съсипани. Общности бяха опустошени, а след себе си оставиха отломки от нечовечност и болка, които неизбежно щяха да се възпроизвеждат от поколение на поколение.

Десетилетия по-късно, в Южна Африка, станах част от противоположно движение: група упорити журналисти, които ровеха из руините на завладяната от държавни интереси система, документ по документ, докато кражбата вече не можеше да бъде отричана. Именно тази фундаментална работа се превърна в искрата, която помогна на страната да си върне надеждата и, макар и за кратко, дори оптимизма.

Тези два опита ме научиха на един и същ урок, но от две противоположни посоки. Общество, което губи връзката си с фактите, губи връзката със самото себе си. Общество, което се бори за истината, все още може да намери пътя обратно.

Именно това отстоява Световният ден на новините и затова на 28 септември повече от хиляда редакции от над сто държави ще го отбележат заедно.

Световният ден на новините worldnewsday.org съществува, за да можем ясно да заявим убеждението си, че надеждната информация е инфраструктурата на нашето съвременно информационно общество. Тя е толкова фундаментална за съществуването ни, колкото водата или електричеството, и въпреки това никой не мисли за нея, докато не изчезне или не бъде заменена от нещо, което прилича на новини, но не е.

Това, че споделяме едно и също информационно пространство с пропагандни машини и тролове на дезинформацията, е една от големите структурни слабости на цялата ни система. Нашите репортажи, анализи и разследвания се разпространяват по същите канали, по които се разпространяват и посланията на някои от най-яростните разпалвачи на омраза и безумие, появявали се някога на лицето на Земята. И въпреки това – въпреки всичко – продължаваме. Все още сме тук, защото това е нашата мисия, движещата ни сила: да бъдем на ваша страна, независимо от всичко.

Винаги ще ви помагаме да

Знаете фактите

Те не идват сами. Ние трябва да ги търсим: да прочетем документа, да намерим свидетеля, да проверим твърденията два пъти, да защитим източниците (защото именно те поемат истинския риск), да зададем въпросите, които хората с власт не искат да чуват, а после да ги зададем отново, когато се опитат да ги заобиколят. Ние сме тук, за да заставаме с името си зад това, което публикуваме, и публично да го поправяме, ако сме допуснали грешка. Алгоритмичната бързина не е същото като истината – както и самоувереността не е.

Ще се погрижим да

Разбирате кое е важно

Една-единствена числова стойност сама по себе си ви казва само, че нещо се е случило.

Нивото на водата при наводнение, един ред в бюджета, броят на гласовете. Работата на журналистиката е да обясни защо се е случило нещо, кой е спечелил от него, кой е платил цената и какво вероятно ще последва. Контекстът често е разликата между информацията и журналистиката. Информацията може да изпълни безброй информационни потоци със светкавична скорост. Журналистиката трябва да ни помогне да разберем света.

От решаващо значение е да
Избирате журналистика, на която можете да се доверите.

Това не е призив да се доверявате на всяка редакция или да престанете да ни задавате трудни въпроси. Доверието се печели за цял живот и трябва да бъде доказвано отново с всяка нова история. Казвал съм на хората си в Daily Maverick прекалено много пъти, че сме толкова добри, колкото е последната ни публикация. Но ви приканваме, вас, читателите, да търсите журналистика, която показва откъде идва информацията ѝ, която разграничава новините от мнението, която признава, когато все още не знае нещо, и която се поправя, когато сгреши. Надеждната редакция не е тази, която никога не допуска грешки. Тя е тази, която можете да видите как ги поправя.

Ние ви дължим същия стандарт, който ви призоваваме да прилагате и вие. Затова на този Световен ден на новините през 2026 г. няма просто да ви кажем, че нашата журналистика е важна. Ще ви покажем и ще ви разкажем за самата работа: месеците зад едно разследване, проверките зад една извънредна новина, поправката, която е направила публичния запис по-точен, местния репортаж, който действително е променил живота на една общност.

Поотделно всеки от нас може да бъде пренебрегнат. В много държави ни съдят, за да ни накарат да замълчим, довеждат ни до просешка тояга или просто ни игнорират. И въпреки това, заедно, на десетки езици и в повече от сто държави, сме много по-трудни за пренебрегване. Именно това е смисълът да правим всичко това в един и същи ден. Това не е кампания за набиране на средства. Това е точка на обединение.

И ето го четвъртото нещо – онова, което движи всичко останало:

Ваше право е да знаете

Не е услуга, спусната от правителство или компания, която решава какво ви е позволено да виждате. Това е ваше изконно право.

Световният ден на новините се отбелязва на 28 септември – на същата дата е и Международният ден на ООН за всеобщ достъп до информация. Това не е случайност, която използваме за по-голям ефект. Става дума за една и съща идея, видяна от две различни крайни точки. Правото ви да знаете е истинско само ако някой върши работата информацията да бъде лесна за намиране, проверяване и – преди всичко – да бъде вярна. Това е работата.

Затова, преди да споделите нещо пикантно, спрете за момент. Преди да повярвате на нещо, попитайте се откъде човекът, който ви го казва, знае това. Подкрепяйте журналистиката, която върши тази работа открито, и се противопоставяйте на онази, която не го прави.

Това никога не е било по-важно: Знайте фактите. Разбирайте кое е важно. Избирайте журналистика, на която можете да се доверите. Защото ваше право е да знаете.

И защото свят, който престане да знае, никога няма да бъде свободен – просто ще бъде по-лесен за заблуждаване. До среща на барикадите.

*Авторът Бранко Бъркич е основател на Project Kontinuum https://projectkontinuum.org/ – алианс от хора, които работят за връщането на журналистиката към ролята ѝ на жизненоважна обществена услуга. Той е основател и бивш главен редактор на южноафриканското издание Daily Maverick и един от организаторите на Световния ден на новините.

Този коментар е поръчан като част от кампанията World News Day – инициатива, чиято цел е да покаже значението на журналистиката.