Надграждането на СИГМА: От проверка след фактите към ранно предупреждение

2 коментара
СИГМА

Има един въпрос, който стои зад всяка проведена обществена поръчка: наистина ли е налице конкуренция между участниците, които са подали оферта?

На хартия отговорът може да изглежда очевиден. Има процедура, участници и кандидати, ценови предложения, победител. Но понякога зад тази привидна конкуренция се крие не състезание, а добре режисиран спектакъл – победителят е известен предварително, "конкурентите" играят ролята си, а сметката накрая се плаща от всички нас.

Когато пазарната среда бъде деформирана от картелни споразумения и тръжни манипулации, обществената поръчка престава да бъде реално състезание. Победителят може да е предварително определен, а останалите участници да изпълняват ролята на конкуренти само на хартия. Така публичният ресурс се оказва под натиск още преди да бъде подписан договорът.

Цената на подобна практика може да бъде огромна. Според анализи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия картелните споразумения при обществените поръчки могат да доведат до оскъпяване на публичните договори с до 60% над реалните пазарни нива. Това превръща тръжните манипулации не просто в проблем на конкуренцията, а в пряк риск за ефективното разходване на публичните средства.

СИГМА

В отговор на това предизвикателство през юни 2026 г. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ) пусна в експлоатация Системата за интегриран граждански мониторинг и анализ, която публично е известна като СИГМА. Платформата вече разполага с данни за над 200 882 договора на обща стойност над 53.6 млрд. евро, сключени от 4471 публични възложители с повече от 17 800 компании в периода 2020 – 2026 г.

Един от показателите, който заслужава внимание, е, че 32.2% от общата финансова стойност на тези договори е възложена в процедури с един подаден участник. Това само по себе си не означава нарушение, но е сигнал, който придобива значение, когато се повтаря системно и се комбинира с други необичайни модели.

Още по темата

Днес СИГМА основно показва какво вече се е случило – какви процедури са проведени, кои компании са участвали и какви договори са сключени.

Следващата ѝ стъпка е да започне да разпознава и предупредителните сигнали още в хода на процедурата. Именно тук се очертава необходимостта от нова концепция за надграждане на СИГМА – такава, която да превърне натрупаните данни в инструмент за ранно предупреждение.

В нея трябва да бъдат заложени алгоритмични индикатори, чрез които системата автоматично да разпознава повтарящи се рискови модели още при подаването и оценката на офертите. Така СИГМА може да направи следващата си крачка – от инструмент, който регистрира фактите, към инструмент, който помага на институциите да реагират навреме.

Тръжната манипулация не е просто нарушение на правилата. Тя подменя самия смисъл на конкуренцията – участниците изглеждат като съперници, но зад кулисите могат да действат като партньори в предварително договорена схема.

Именно затова законът и европейските правила третират тези практики като тежко антиконкурентно поведение, за което санкциите могат да достигнат до 10% от годишния оборот на нарушителите.

Схемите

Схемите могат да бъдат различни: един участник е определен да спечели, а останалите подават "оферти за прикритие"; компании се редуват като победители; конкуренти си поделят пазари и региони или се отказват от участие в подходящия момент. Понякога загубилият участник получава своята компенсация като подизпълнител или доставчик на победителя.

На пръв поглед тези действия могат да изглеждат като отделни и несвързани обстоятелства. В електронната среда обаче те оставят следи. Практиката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на Върховния административен съд (ВАС) показва, че зад привидно нормалните процедури могат да останат цифрови и документни отпечатъци – следи, които днес вече могат да бъдат търсени, свързвани и анализирани.

Анализирането на тези казуси позволява идентифицирането на конкретни индикатори за картелиране, които могат да бъдат автоматизирани в аналитичния модул на СИГМА.

Понякога най-малката грешка казва най-много. При обществена поръчка в община Пещера двама уж независими конкуренти подават напълно идентични ценови предложения по 7 позиции. Но още по-показателно е друго – в документите им се появява една и съща правописна грешка: "шестЕдесет" вместо "шестдесет". Трудно е да се приеме за случайност и това не е единственият сигнал. Цените са плътно до прогнозната стойност на поръчката, а сходствата между офертите очертават картина на конкуренция, която изглежда по-скоро привидна, отколкото реална. Казусът показва нещо важно – следите от една манипулирана процедура могат да бъдат не само в цените, но и в самите документи и в начина, по който са създадени, форматирани и дори написани.

Още по темата

В Габрово следите водят още по-далеч. При обществена поръчка за озеленяване офертите на конкуренти са подадени от един и същ IP адрес. В документите се появяват еднакви грешки и разменени ценови обосновки, а зад двете фирми се оказва, че стои и един и същ външен счетоводен консултант – именно той е качил офертите. На пръв поглед това са отделни детайли. Събрани заедно, те очертават съвсем различна картина: конкуренцията може да е само фасада, а зад нея да има общ организатор.

Друг случай показва как една подобна схема може да се разпростира във времето. При поръчки за специализирано оборудване офертите на уж конкуриращи се компании се движат почти огледално – едни са на 100% от прогнозната стойност, други на 99.8%. Зад тези минимални разлики стоят 271 свързани сделки между самите участници – подизпълнение, финансиране и доставки. Така това, което изглежда като конкуренция на търга, започва да изглежда като добре свързана мрежа извън него.

Три различни случая, но един и същ извод, сигналите често са разпръснати в документите, цените, поведението и връзките между участниците. Въпросът е как тези следи да бъдат разпознавани не след приключването на процедурата, а навреме.

Насоките на КЗК, ЕК и ОИСР

Именно затова следващата стъпка е СИГМА да бъде надградена в съответствие с насоките на КЗК, Европейската комисия и ОИСР. Идеята не е да се създава нова логика за откриване на тръжни манипулации, а утвърдените международни и национални стандарти да бъдат превърнати в работещ аналитичен инструмент.

Това означава в системата да бъдат заложени актуализираните препоръки и насоки на ОИСР за противодействие на тръжните манипулации от 2023 г. и 2025 г., стандартите на Европейската комисия и Насоките на КЗК, приети с Решение № 972/19.11.2020 г.

Така СИГМА ще може не просто да събира данни, а да ги използва по единен и последователен модел за ранно разпознаване на рискови поведения.

От база данни в разпознаваща проблеми система

След като вече знаем какво трябва да търси СИГМА, идва по-трудният въпрос: как да го открива? Отговорът не е в един-единствен алгоритъм. Необходим е интелигентен анализ, който събира на едно място различни сигнали и ги поставя в контекст. Четири групи показатели могат да превърнат СИГМА от база данни в система, която разпознава модели.

Първо – поведението. Кой печели отново и отново? Кои компании неизменно се появяват заедно? Има ли случаи, в които участник се отказва точно в момента, когато конкуренцията би могла да промени резултата? Погледнато през една процедура, това може да не означава нищо. Проследено във времето, може да разкрие модел.

Второ – цените. Понякога именно числата издават уговорката. Оферти с необичайно малки разлики, повтарящи се ценови съотношения или предложения, които системно се движат непосредствено под прогнозната стойност, могат да бъдат сигнал, че конкуренцията не е толкова свободна, колкото изглежда.

Трето – дигиталните следи. В електронната среда почти всяко действие оставя отпечатък. Един и същ IP адрес, общ автор на документи, еднакво форматиране или дори повтарящи се правописни и математически грешки могат да свържат оферти, които на пръв поглед идват от напълно независими компании.

Още по темата

И четвърто – връзките. Фирмите не съществуват изолирано. Собственици, управители, подизпълнители, консорциуми и свързани лица образуват мрежа от отношения. Ако тази мрежа бъде видима, може да се окаже, че двама конкуренти в обществена поръчка всъщност имат много повече общо помежду си, отколкото показват техните оферти.

Истинската сила на СИГМА няма да бъде в това просто да открива отделни подозрителни сигнали. Важното е да може да ги свързва и да показва цялата картина. Еднаква грешка в два документа сама по себе си може да е случайност. Същата грешка, съчетана с необичайно близки цени, общ IP адрес и повтарящо се участие на едни и същи компании, вече е модел, който заслужава внимание.

Затова СИГМА не трябва да казва:"Тук има нарушение". Тя трябва да казва:"Тук има достатъчно сигнали, за да бъде извършена проверка и ето какво поражда риска". Системата трябва да показва не само какъв е рискът, но и на какво се основава той.

Така алгоритъмът не се превръща в съдия, който взема решение вместо институциите, а в инструмент, който им помага да насочат вниманието си там, където има най-много основания за проверка. Резултатът е аналитично досие, което събира сигналите, връзките и контекста на едно място и дава на държавните органи по-ясна отправна точка за последващи действия.

Европейският пример

България не би трябвало да търси решение в изолация. В Европа вече се използват различни дигитални инструменти за ограничаване на риска – от задължително разкриване на крайните собственици в Словакия, през по-голяма прозрачност на офертите в Естония, до автоматизиран избор на изпълнители при малки поръчки в Гърция.

На европейско ниво инструментът ARACHNE показва още една посока – използване на големи масиви от данни за откриване на свързани лица, конфликти на интереси и необичайна концентрация на публичен ресурс.

Европейският опит показва посоката, но следващият въпрос е много по-практичен: как тази идея може да заработи в България? Отговорът е в последователното надграждане на вече съществуващата платформа – от по-добро използване на данните до автоматично разпознаване на рискови модели и навременна реакция на институциите.

Надграждането на СИГМА

В рамките на 18 месеца СИГМА може да премине през четири стъпки – от свързването на данните до реалното действие.

Първата стъпка е данните да започнат да се движат. СИГМА трябва да бъде свързана с Централизирана автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП) чрез автоматизиран обмен, така че информацията за процедурите, участниците, офертите и документите да достига до нея своевременно и да може да бъде проследявана през целия жизнен цикъл на поръчката.

Втората е да се види пазарът зад отделната поръчка. Системата трябва да може да сравнява цени, участници и поведение по сектори и категории и да открива необичайна концентрация или отклонения от нормалните пазарни модели.

Третата стъпка е същинското откриване на тръжни манипулации. Тук влизат индикаторите за рисково поведение, анализът на връзките между компаниите и механизмът за оценка на риска. Именно тук отделните следи започват да се събират в цялостна картина.

Четвъртата е системата да свърже анализа с институциите и обществото. При натрупване на достатъчно сигнали СИГМА може да генерира структурирано аналитично досие и да го насочи към компетентните държавни органи.

Следващата стъпка е тази информация да стане по-достъпна и за граждани, журналисти и експерти чрез интелигентен AI асистент. Така за 18 месеца СИГМА може да извърви пътя от платформа, която показва какво се е случило, към система, която помага да бъде предотвратено това, което може да се случи.

Ефектите

Какво ще промени подобна трансформация? Най-вече начина, по който защитаваме публичния ресурс – не само като проверяваме какво се е случило, а като се опитваме да предотвратим риска навреме.

По-малко загубен публичен ресурс. Когато картелите бъдат откривани по-рано, се ограничава и възможността обществените поръчки да бъдат изкуствено оскъпявани. Средствата, които днес могат да се изгубят в неефективно или манипулирано възлагане, могат да останат там, където им е мястото – в по-добри услуги, инфраструктура и публични инвестиции.

Повече шанс за честния бизнес. Реалната конкуренция отваря пазара за компании, които разчитат на качество, цена и иновации, а не на предварително договорени отношения. Това е особено важно за малките и средните предприятия, за които една затворена мрежа от фаворизирани участници може да се превърне в непреодолима бариера.

По-добри обществени услуги и инфраструктура. Когато победителят е избран в истинско състезание, натискът за ефективност и качество е по-силен. Така борбата с тръжните манипулации не е само въпрос на контрол – тя има пряко отражение върху пътищата, строителството, доставките и услугите, които гражданите получават.

Още по темата

Повече доверие в институциите. Прозрачността има смисъл, когато позволява не само да видим какво се е случило, но и да разберем кога нещо заслужава проверка. Когато граждани, медии и институции разполагат с инструменти за независим мониторинг, усещането за безнаказаност отстъпва място на реалната отчетност.

В крайна сметка надграждането на СИГМА не е просто технологичен проект. То е възможност да се промени самата логика на контрола върху публичните средства – от проверка след факта към предупреждение навреме.

Защото най-добрият резултат от една система за противодействие на тръжните манипулации не е да открие повече нарушения. Най-добрият резултат е да направи следващото нарушение по-трудно за извършване.

Ако днес СИГМА показва какво се е случило, утрешната СИГМА може да помогне да видим какво не трябва да се случи. Чрез надграждането ѝ в съответствие с насоките на КЗК, ЕК и ОИСР, България има възможност не просто да дигитализира контрола, а да създаде по-умен модел за защита на конкуренцията – модел, в който данните не просто се съхраняват, а предупреждават, насочват и помагат за навременна реакция.

Именно това би била истинската промяна, не повече проверки след загубата на публичния ресурс, а повече възможности той да бъде защитен навреме.

*Красимир Витанов е бил член на КЗК в периода 2016 – 2025 г. от квотата на Реформаторския блок, сега е адвокат


подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.



  1. m.iliev1978
    #2
    Идеята за надграждане на СИГМА е правилна и необходима, но са необходими и реални резултати. Важно е системата не просто да открива съмнителни модели при обществените поръчки, а да води до своевременни проверки, конкретни действия и реална отговорност. Необходими са ясни правила, независим контрол и публичност на резултатите. Защото и най-добрата технология е безполезна, ако институциите не реагират на сигналите или ако нарушенията остават без последствия. Прозрачността е само първата стъпка — истинската цел трябва да е прекъсване на порочният модел, при който публичните средства се разпределят в полза на предварително избрани участници, а сметката плащат гражданите.
  2. анита.хегерланд
    #1
    Кой проверява, кой наказва и има ли законово основание за това?! Ако няма законова база и агенция, която контролира, всичко се превръща в МРЪСЕН PR, което работи за някой, който играе прикрито, непредсказуемо и още по-мръсно. Така се създаде олигархията.

Бюлетин