Този текст е част от бюлетина "Денят с Mediapool". Абонирайте се безплатно, за да получавате всеки делничен ден коментар на най-важното от деня.

Да ви е честита новата предизборна кампания. 27 двойки мераклии са се впуснали на юруш за президентския пост. Някои биха го нарекли тържество на демокрацията. Други – на глупостта. Във всеки случай да се чудиш за какво им е (с най-много 3-4 изключения) да стават за смях. Сигурно има някаква далавера.

Така или иначе кампанията започна и "далаверата" поне на най-видните кандидати (тези, които малко или повече имат някакви шансове за поста) е ясна. Та именно един от тях още в първия ѝ ден заби гвоздея на предизборната кампания.

В четвъртък в специална декларация, огласена в централата на ООН в Ню Йорк, около 50 държави (между които целият ЕС) заявиха, че са солидарни с Украйна "докато тя продължава да се изправя срещу водената от Русия агресивна война". "От март 2025 г. Украйна се е съгласила на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Призоваваме Русия най-сетне да направи същото като необходима стъпка към дипломация по същество и преговори, които да доведат до мир", се посочва в текста.

Под него стои и името на България, чието правителство в лицето на Румен Радев вече спря военната и финансовата помощ за Украйна, а освен това обяви резерви към поредния пакет европейски санкции срещу Русия. Но този път, както обясниха от Министерството на външните работи, страната ни поддържа европейското единство и затова се е присъединила към декларацията. Изявлението съдържа принципни позиции в защита на международното право и призив за мир, които България последователно подкрепя, заяви министерството.

Така човек можеше да си отдъхне – поне на декларативно ниво България застава на страната на правото и справедливостта, без да отстъпва от позицията си за необходимостта от прекратяване на огъня и преговори, които да доведат до мир.

Но успокоението се оказа прибързано. Не минаха няколко часа и от Ню Йорк решително се включи действащият президент и кандидат за преизбиране на поста Илияна Йотова, за да се разграничи от декларацията, да обясни, че тя не отговаря на българската позиция, че не я е подписвала, че съзнателно не е отишла на заседанието на подкрепящите я страни и, съответно, не присъства и на общата им снимка.

Сакън, някой да не си помисли нещо!

Защо Йотова направи това? Особено като се има предвид, че става дума за един изцяло словесно-декларативен жест, който не води никакви последствия и не поражда никакви ангажименти.

Някои казват, че това е само поредният пример за характерната напоследък за българската външна политика двойнственост (срамна сама по себе си) – хем ни има – хем ни няма, хем присъстваме – хем не, хем сме за – хем против. Иначе се правим, че сме съюзници.

Всъщност, не сме съюзници в истинския смисъл на думата. А в случая с войната на Русия срещу Украйна дори не сме и неутрални. И причината за станалото е друга.

Действащият президент и кандидат за нов мандат Йотова, също като своя предшественик и днешен премиер Радев, се страхува от самото назоваване на агресора и на жертвата в тази война. Страх я е дори да изрази "солидарност с Украйна", защото така ще признае, че тя е жертва. Но най-вече я е страх от самото произнасяне на израза "водената от Русия агресивна война". От нея (както и от предшественика й), всъщност, никога няма да чуете лоша или критична дума нито за Русия, нито за Путин.

В този конфликт те са на страната на агресора. С нетърпение чакат капитулацията на Украйна, за да настъпи руският мир и пак да си дружат на воля с масовия убиец в Москва и неговия режим.

Но освен че ги влече отвътре натам, така разчитат да спечелят и повече гласове на изборите от своя безкритично русофилски и соцносталгичен електорат.

Всъщност, при всичките ни вътрешни проблеми най-чувствителният морален лакмус за това кой кой е в тази предизборна кампания е именно войната срещу Украйна.