Досега войната, която Владимир Путин започна в Украйна, най-често беше сравнявана с Първата световна война заради повторението на "окопната", позиционна война, при която двете страни, въпреки огромните загуби, почти не успяват да променят фронтовата линия за дълъг период от време. Но сега се появи и нов важен повод за сравнение: така наречената от Путин "специална военна операция" вече продължава по-дълго от войната отпреди повече от век.

Четвъртък, 11 юни, стана 1569-ият ден от войната в Украйна. Блицкригът на Путин "Киев за три дни" в крайна сметка, както отбелязва The New York Times, надмина по продължителност Първата световна война. След като украинските въоръжени сили през есента на 2022 г. изтласкаха руските войски от Харковска област и част от Херсонска област, конфликтът се превърна във война на изтощение. "Мислех, че може би след две-три години политиците ще стигнат до някакъв консенсус", казва пред NYT украински войник с позивна "Франция", служил преди това във Френския чуждестранен легион.

Продължителните войни се развиват по собствена логика и са много по-трудни за прекратяване от кратките конфликти, отбелязва германският историк Йорн Леонхард, професор във Фрайбургския университет. Огромните човешки загуби и колосалните разходи на ресурси правят компромисите много по-трудни: колкото повече са жертвите, толкова по-трудно е страните да правят отстъпки, които могат да изглеждат като обезценяване на тези жертви. В очите на обществото подобни отстъпки могат да се възприемат като предателство към загиналите, отбелязва Леонхард. Това е затруднило края на Първата световна война и подобна ситуация може да се повтори и сега – както за Украйна, така и за Русия.

По време на Първата световна война за повече от четири години загиват между 9 и 11 милиона души. В Украйна руската армия е загубила до половин милион убити, заяви в края на май Ан Кийст-Бътлър, директор на Центъра за правителствени комуникации – една от разузнавателните служби на Великобритания. Украйна пази в тайна собствените си загуби, но те също може да възлизат на стотици хиляди души.

Леонхард напомня също, че преди евентуални преговори страните се стремят да демонстрират способност да продължат борбата. Краят на Първата световна война е бил не по-малко кървав от нейното начало, а историкът смята подобен сценарий за вероятен и в настоящия конфликт.

Още една причина за сравнение е, че дългите войни пораждат нови технологии и нови форми на водене на бойни действия. Ако през Първата световна война се появяват или започват да играят важна роля подводниците, химическото оръжие, танковете и самолетите, днес това са дроновете и роботизираните системи. Безпилотниците, от една страна, създадоха "зона на поразяване" с дълбочина около 20 км по фронтовата линия, където оцеляването е почти невъзможно. От друга страна, те позволяват нанасяне на далекобойни удари: Русия бомбардира украински градове и електроцентрали, а украинските въоръжени сили унищожават снабдителните линии на руската армия, прекъсват "сухопътния мост" към анексирания Крим и атакуват руски рафинерии, пристанища и военни обекти на разстояние до 2000 км от границите си.

Конфликтът в Украйна в много отношения напомня войната от началото на XX век, казва Мишел Гоя, френски военен историк и полковник от резерва:

"Като цяло, когато фронтът застине, сякаш се връщате към Първата световна война."

И в двете войни именно интензивността на огневата мощ е принуждавала армиите да се окопават. "Заравяш се в земята, за да се защитиш", казва Гоя. Преди сто години тази мощ е била осигурявана основно от артилерията, а днес – от дроновете.

В резултат от използването на безпилотници нивото на смъртност сега е достигнало показатели, съпоставими с тези от Първата световна война, отбеляза през пролетта след посещение в Украйна адмирал Пиер Вандие, върховен командващ по трансформацията на НАТО.

Войната, започната от Путин, вече премина и една друга важна историческа граница: от 12 януари 2026 г. тя продължава по-дълго от Великата отечествена война, която е траяла 1418 дни.