Войната срещу Ирак е неизбежна

Чувството, че си избягнал войната винаги е приятно, както много правилно отбелязва Чембърлейн след завръщането си от Мюнхен през 1938 година. Въпросът е обаче, за колко време? При Чембърлейн това бяха единадесет месеца, сега може да са още по-малко.

Почти невъзможно е 100 или дори 200 инспектори да открият някакво по-голямо количество оръжия за масово поразяване в страна като Ирак, с територия приблизително колкото тази на Германия или Испания плюс Холандия и Белгия. Дори инспекторите да получат достъп и до "дворците" на Саддам, те трудно биха открили нещо друго освен следи от отровни вещества, които са били складирани някога там. И хиляда инспектори не са достатъчни, за да се направи щателна проверка на всичко за два месеца.

След 1990 г. оръжейните инспектори в продължение на пет години направиха няколко стотин проверки в Ирак. От докладите им става ясно, че проверките са били изненадващи само в пет или шест случая. За всички останали иракските власти са били уведомявани предварително, така че са могли да премахнат всичко, което би могло да ги уличи. Говори се освен това, че Ирак е преместил временно някои от своите оръжия за масово поразяване в приятелски държави от Африка и Близкия изток. Но дори да не е така, биха ли могли инспекторите да намерят нещо? Положително днес те са екипирани с по-модерна апаратура за откриване на бойни биологични субстанции или отровни газове. Но с каквито и чудеса на техниката да разполагат, те трябва да ги поставят в близост с това, което търсят. Ако оръжията са скрити под земята или в някоя река инспекторите няма да ги открият никога. Освен това иракците се научиха да крият тайните си. Те са инсталирали много от техните оръжия на подвижни установки за изстрелване и са оборудвали десетки камиони като лаборатории, които непрекъснато са в движение из страната. Но дори да бъдат открити някои оръжия, това няма да промени нещата. Говорители на Саддам биха могли да кажат, че не става дума за истински оръжия, а за средства за граждански цели например метеорологични ракети. С малко повече фантазия Саддам би могъл да изкара, че ракетите му са за мирна космическа програма.

Ако инспекторите се натъкнат случайно на някой склад с ботулинова отрова, от която преди десет години иракците имаха запаси достатъчни, за да изтровят седем пъти цялото човечество, несъмнено някой ще каже, че складът просто е бил пропуснат да бъде деклариран. Ако американците възразят срещу това, от някои европейски правителства ще им се каже, че е безотговорно да се прави театър заради едно малко недоглеждане. Има правителства, които не искат да се намерят никакви оръжия - по простата причина, че това ще доведе до опасни усложнения и може би до военна намеса, а точно това е, което те повече от всичко не искат.

Дългогодишнвият опит показва, че има само един начин да се получи информация за иракските оръжия и той е да се поканят за известно време иракски учени, инженери и конструктори в Баку, Анкара или Техеран и там, далеч от тайната полиция на Саддам, да се разговаря с тях. Има основания да се вярва, че поне някои от тях, са готови да разкажат нещо, но не и ако семействата им ще останат в Багдад. С други думи ще трябва да вземат и тях със себе си. Лесно можем да си представим какъв вой ще нададат Саддам и неговите привърженици против такова недопустимо нарушаване на човешките права.

Но да си представим най-добрият от всички възможни сценарий. Да предположим, че резолюцията на ООН, доведе до нещо повече от само игра на криеница. Да допуснем, че шведът Ханс Бликс издаде на багдадския режим сертификат, че не притежава оръжия за масово поразяване. Дори в този случай никой няма да може да попречи на Саддам Хюсеин и неговите привърженици от партията Баас да въстановят след няколко години всичко онова, което е унищожено от тези оръжия. Защото ноу-хауто както и средствата за изработване на компонентите за оръжия за масово поразяване ще се запазят.

Вярно е, че тук има един универсален, а не специфичен само за Ирак проблем - как да се предотврати разпространението на оръжията за масово поразяване във време, в което за хора, които са готови и жадуват да извършат масово убийство, е станало толкова лесно да го направят. Простият отговор е, че заедно с оръжията, трябва да се премахват и убийците. Това няма да разреши дългосрочно проблемът, но ще дава поне някаква отсрочка на човечеството. Експерти ни поучават, че това ще означава сериозно погазване на международното право. И може би са прави. Затова всичко ще се развива към неизбежната развръзка, както в гръцка трагедия.

* - Авторът е водещ член на Вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания