Всеки ден е 4-ти август за оцелял от взривовете в Бейрут ливанец

За оцелелия след взривовете в Бейрут Шади Ризк времето е спряло от 4-ти август миналата година, когато на пристанището в ливанската столица, точно срещу офиса му избухна голямо количество складиран амониев нитрат.

"Всеки ден е 4-ти август, всеки ден", казва 36-годишният жител на Бейрут. "Всеки ден си спомням за взривовете и за това, което се случи", допълва той.

Гигантската експлозия уби повече от 200 души, рани хиляди и унищожи големи части от града. Ризк е бил в офиса, в който е работел за интернет доставчик и е успял да заснеме дима, издигащ се от мястото на първоначалната експлозия, когато е последвал и втори взрив. В резултат на него, на Ризк са били направени 350 шева по тялото и по главата, а зрението му днес е частично нарушено.

Като един от оцелелите от взривовете, Ризк смята 4 август за ден, в който повторно се е родил, и сега иска да продължи тази нова глава от живота си далеч от Ливан.

"Не се чувствам в безопасност в моята страна, затова искам да я напусна... Това е най-трудното решение, което съм взимал в живота си", казва Ризк.

Той вече е подал документи за имиграция в Канада и планира да замине за там през октомври тази година. Дотогава той ще продължи да живее със семейството си в семейната си къща в едно от предградията на Бейрут с изглед към пристанището, което всеки ден отново събужда спомена за неговото травмиращо преживяване.

С наближаването на годишнината от взривовете, която се пада днес, Ризк казва, че неговият "вътрешен гняв" нараства, подхранван от боксуването на разследването на взрива. Той е само един от многото ливанци, които са ядосани, че година по-късно не е потърсена отговорност за трагедията. "Все още няма арестувани, никой не е в затвора... Истината все още не е известна", казва Ризк.

Неговият доктор продължава да вади парчета стъкло от тялото му. И макар и повече от раните по тялото му да са вече излекувани, Ризк "все още е в процес на изцеление" - както физически, така и душевно.

"Вътрешните рани са дори по-страшни. Дори и да се излекувам физически, не знам кога ще се възстановя психически", казва той, докато стои на улицата, на която се намира неговият повреден от взривовете офис срещу разрушените силози на пристанището.

Ризк все още не е сигурен как ще прекара днешния ден, когато се пада годишнината от взривовете. Той се страхува, че ще изплуват спомени за "неописуемата болка", но е сигурен, че иска да бъде на улиците близо до пристанището, където да даде воля на гнева си.

По БТА.