ВСС влиза в решителна схватка с кабинета за следствието

Висшият съдебен съвет предприе пореден опит за спасяване на следствието ден след като се разбра, че Европейският съюз задължава България чрез промяна в конституцията да изведе досъдебното производство от съдебната към изпълнителната власт.

ВСС прие в четвъртък единодушно декларация срещу промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще прехвърлят 95 процента от наказателните дела от следствието към дознателския апарат в МВР.

Бързото и ефективно разследване е ангажимент, поет от правителството при затварянето на преговорна глава "Правосъдие и вътрешен ред" за членството ни в ЕС. Според евростандартите, разследването трябва да е или към криминалната полиция, или към прокуратурата, която обаче също е орган извън независимата съдебна власт.

ВСС: Готви се драстично нарушение на конституцията

ВСС определи като нецелесъобразно стесняването на правомощията на следствието, заложено в правителствения законопроект за изменения на НПК. "От този проект е видно, че за пореден път се прави опит за заобикаляне на Конституцията, като драстично, в нарушение на нейните норми, се стесняват правомощията на следствието като единствен конституционен разследващ орган по наказателни дела", отбелязват висшите магистрати в своята декларация.

В декларацията си ВСС посочва, че проектът за изменения не е съгласуван с нито един орган на съдебната власт.

Според членовете на ВСС, този проект не отговаря на реалните потребности за ефективна борба и реализация на генералната превенция, като "с немотивираното, механичното и противоконституционното прехвърляне на правомощия от съдебната към изпълнителната власт създава противоречие между вече балансирани и конституционно закрепени обществени отношения".

Приемането на този проект ще доведе до влошаване качеството на наказателното правосъдие, усложняване на криминогенната обстановка и влошаване защитата на сигурността, спокойствието и законните права на гражданите в страната, предупреждава ВСС.

Декларацията е адресирана до президента Георги Първанов, до председателя на Народното събрание Огнян Герджиков и до министър-председателя Симеон Сакскобургготски.

Още на 7 април ВСС прие Декларация, в която определи като нецелесъобразно стесняването на правомощията на следствието. Реакцията бе провокирана от редовния шестмесечен доклад на правителството до Брюксел за изпълнение на ангажиментите по предсрочно затворената глава "Правосъдие и вътрешни работи". В него се поемаше ангажимент за силно редуциране на делата, които се разследват от следствието и прехвърлянето им към МВР.

Избухна скандал и правителството бе обвинено, че зад гърба на следствието и съдебната власт се договаря с Брюксел. Бяха организирани помирителни срещи между правосъдния министър Антон Станков и шефа на НСлС Ангел Александров, а кабинетът обеща да не поема ангажимент за орязване правомощията на следователите. Официално изпълнителната власт отрече да планира ликвидиране на следствието. Шефът на ВКС Иван Григоров обаче посочи, че на практика това се прави чрез заобикаляне на конституцията. А по силата на решение на КС изваждането на следствието от съдебната система е казус, който трябва да се реши от Велико Народно събрание.

Убеден от магистратите, че следствието трябва да остане самостоятелно звено в съдебната власт, президентът Георги Първанов обяви,че тези идеи се внушават от наши политици на Брюксел, визирайки дясната опозиция. Затова и той изобщо не постави този въпрос в питането си до КС във връзка с подготвяните промени в основния закон, свързани с бъдещото ни членство в ЕС. От левицата, които заедно с президента са против промяната в статута на следствието, веднага обявиха, че с промяна в конституцията веднага трябва да отпадне възможността за свикване на Велико народно събрание.

Брюксел е категоричен: следствието да излезе от съдебната власт

В сряда обаче се разбра какви са и препоръките по доклада, изпратен в Брюксел. От тях става ясно,че все пак ще се наложи конституционна промяна, свързана със статута на следствието, а оттам и свикване на ВНС.

Експертите от Европейската комисия, които извършват мониторинга по глава "Правосъдие и вътрешен ред", препоръчват следствието да премине към изпълнителната власт. Те подчертават, че за това е необходима промяна в конституцията, защото там е регламентирано съществуването на следствието като част от съдебната система.

Тепърва ще се дискутират вариантите, които се предлагат от Еврокомисията за бъдещето на разследването - или да се слее с полицейското дознание, или да влезе под шапката на прокуратурата. Евроекспертите лансират и идеята в България да заработи криминална полиция по германски модел. В становищата на наблюдателите има критики за хода на съдебната реформа и упрек към МВР и правосъдното министерство, че не са изпълнени предишните им препоръки.

Бележките им ще залегнат в тазгодишния доклад на Еврокомисията, който ще е готов наесен и страната се надява да бъде последен преди подписването на договора за членството ни в съюза догодина. Препоръките в доклада са задължителни за България, ако иска да стане член на ЕС.

Очаква се в петък казуса с препоръките от Брюксел да бъде обсъден на среща между шефа на следствието Ангел Александров, вицепремиера Пламен Панайотов и министрите на правосъдието и вътрешните работи Антон Станков и Георги Петканов по случая.

В множество изявления за медиите вътрешният министър Георги Петканов вече обяви, че дознателите в МВР са в състояние да се справят с по-голяма част от разследванията и изтъкна, че те са квалифицирани, имат юридическо образование, а не са полицаи, както бе преди години. Той отхвърли обвиненията на следствието, че дознателите не биха могли качествено да водят разследванията и събраните от тях доказателства са негодни за съд. Като основен аргумент за прехвърлянето на правомощията от следствените служби към дознателите Петканов посочи като кратките срокове за водене на делата, които съществуват в МВР, за разлика от възможността в следствието те да бъдат удължавани с месеци и години. А точно бързо и ефективно разследване очакват от нас в Брюксел.

Споделяне

Още от България