Вярно или не? Иван Гешев: Недосегаемостта на главния прокурор е политически мит

"Определен политически кръг успя да изгради донякъде мита, че българският главен прокурор е всевластна, безконтролна и каквато искате още фигура. Категорично заявявам на българските граждани, че това не е вярно". Това обяви бъдещият главен прокурор Иван Гешев във вторник, след като президентът подписа указа за назначаването му.

Поводът за това твърдение бе изказването на Румен Радев, че ще инициира широк обществен дебат за промени в конституцията. "Отчетността на главния прокурор приключва с неговия избор", каза президентът.

Mediapool ще провери твърдението на прокурор Гешев, дали недосегаемостта на главния прокурор е мит, както и дали този мит е изграден от "определен политически кръг".

През 2009 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург произнася прословутото решение по делото "Колеви срещу България". По това дело близките на убития прокурор Николай Колев осъждат държавата да им плати 30 000 евро заради липсата на ефективно и независимо разследване на убийството

Ето какво пише в решението си съдът: "Съдът приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизираната структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Филчев е главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него".

От десет години държавата не спори с това решение на съда в Страсбург, но и категорично отказва да го изпълни. От думите на бъдещия главен прокурор излиза, че това решение на съда е "мит", създаден от "определен политически кръг". Решението е достъпно за Иван Гешев на страницата на Министерството на правосъдието. Без съмнение под "определен политически кръг" прокурор Гешев има предвид коалицията "Демократична България", но към момента на постановяването на това решение тя не съществува. "Демократична България" е създадена близо осем години по-късно.

Още през 2015 година Венецианската комисия написа в своята експертен доклад (в прикачения файл, страница 4-5, т. 11) за предстоящите поправки в конституцията, че "решителният компонент" при предстоящата съдебна реформа трябва да е прокуратурата. Комисията обяви, че държавното обвинение трябва да се "трансформира" в "ефективна и отчетна институция", както и да се даде "функционална автономия" на отделните прокурори.

Четири години по-късно това не се е случило. Законът за съдебната власт дава право на главният прокурор да "отменя или изменя прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол". Той може да "спира, отменя или изменя актовете" на всички прокурори. Това е заложено в чл. 139 и чл. 143 от Закона за съдебна власт.

През 2015 година тогавашният председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обеща партията изцяло да се съобрази с Венецианската комисия за подготвяните промени в конституцията, но това не се случи.

Само година по-късно председателят на Венецианската комисия Джани Букикио обяви следното за българската прокуратура:

"Съветският модел на прокуратурата трябва решително да бъде отхвърлен. Той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели". Букикио направи този коментар по време на престижната конференция на правосъдните министри на всички държави-членки на Съвета на Европа, която се проведе в София. Тогава министър на правосъдието и организатор на срещата бе Екатерина Захариева (ГЕРБ). Сега тя е вицепремиер с ресор за съдебната реформа в третия кабинет "Борисов."

В края на 2016 година бе публикуван и Независимият анализ на дейността на прокуратурата в изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Той бе направен от петима прокурори от четири държави от ЕС. Те също достигат до извода, че няма кой да разследва главния прокурор.

"Предлагаме в случаите, когато има достоверни доказателства за такива деяния от страна на главния прокурор, в работата по казуса да участва независим и уважаван висш служител от системата на наказателното правосъдие. Поради това нашето предложение е отговорността за упражняването на надзор върху разследването на твърдения за тежки престъпни деяния, извършени от главния прокурор, да се възлага на независимо лице, заемащо висша длъжност в съдебната система, извън системата на прокуратурата, което да се подпомага от служители на НСлС (предоставени от ръководещия НСлС заместник главен прокурор) или от старши полицейски служители от МВР", написаха чуждите прокурори в препоръките си.

Те също не бяха изпълнени. Тогава "Демократична България" все още не съществуваше, а правосъден министър бе Екатерина Захариева (ГЕРБ).

През 2017 година Венецианската комисия изпрати на българските власти доклад (в прикачения файл, страница 9, т. 37), с който отново препоръчва независима фигура да може да разследва главния прокурор, но управляващата партия ГЕРБ отново игнорира експертния орган по конституционно право на Съвета на Европа. Тогава комисията написа следното:

"В сегашната българска система има слаба структура по отношение на отчетността на главния прокурор, който е на практика имунизиран срещу криминално преследване и няма как да бъде подложен на импийчмънт за някакво друго нарушение. Това само по себе си е проблематично за съдебната власт, защото разклаща баланса на правомощията (във Висшия съдебен съвет – б.р.). Силният главен прокурор е член по право на ВСС, където той е поставен в по-висока йерархична позиция спрямо поне петима от другите членове (а може би и повече, ако се броят тези, които имат някаква връзка с прокуратурата)".

По това време "Демократична България" все още не е създадена.

Извод

Твърдението на прокурор Иван Гешев, че "определен политически кръг" е изградил "мита, че българският главен прокурор е всевластна и безконтролна фигура", е абсолютно невярно.

  

Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?