Вярно или не? В България не могат да се направят 11 000 теста за денонощие

От няколко седмици едно и също твърдение с известни вариации обикаля държавата: "В България е невъзможно да се правят "толкова много" PCR тестове". Това от своя страна поставя под съмнение достоверността на официалните данни за процента на потвърдените случаи на коронавирус на базата на брой направени тестове.

Подобни информации се разпространяват основно в социалните мрежи, но вече намират израз и на експертно ниво. През седмицата бившият министър на здравеопазването д-р Радослав Гайдарски също се усъмни, че е възможно да се направят 11 000 теста за денонощие. Въпросното твърдение се тиражира като доверена информация от лаборанти или "един директор на лаборатория ми каза...", но първоизточникът на "данните" никога не се споменава поименно.

Човек обаче остава с впечатлението, че официалните власти представят подвеждащи данни за броя на направените тестове и новозаразените. Внушението е, че у нас е невъзможно да се извършват толкова тестове, колкото всекидневно се обявяват. Например: в някои информации се твърди, че всички лаборатории, които правят PCR, са 36, в други – 65. Изчислява се, че обработката на една проба отнема поне 5 минути, че при 8-часов работен ден лабораториите не могат да направят толкова много тестове. Твърди се още, че една лаборатория не може да прави повече от 130 теста на ден.

Mediapool систематизира наличната официална информация за броя на действащите лаборатории, спецификата на работа и начина, по който се подават данни в информационната система за коронавируса и съпоставя статистиката за броя на тестовете у нас с тази в други европейски държави.

Манипулират ли властите данните?

Многократно в последните месеци официалните власти са обвинявани, че манипулират дневния брой на направените тестове с една или друга цел: да плашат хората, да изкарват много положителни проби и т.н. Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев многократно е казвал, че на практика държавата няма "контрол" над данните, защото само между 1500 и 2000 теста на ден са по линия на държавните лаборатории в болниците и Националния център по заразни и паразитни болести и останалите тестове се правят в частните лаборатории, които също вкарват данни в информационната система за коронавируса.

Колко лаборатории вкарват данни в системата?

Друга критика в тиражираните информации е, че не може "толкова малко лаборатории" (36 или 65) да правят "толкова много тестове" - над 10 000. Д-р Кунчев и директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев обясняват откъде идва разминаването. С най-актуалната заповед на здравния министър са определени 65 лаборатории, извършващи PCR диагностика, резултатите от които се признават в други европейски страни при пътуване, когато е въведено изискване за отрицателен PCR тест за преминаване на границата. Кунчев и Кантарджиев обаче казват, че в информационната система за коронавируса данни за извършените тестове вкарват 185 лаборатории. Според Кунчев капацитетът им е "много над 11 000 теста" и ако работят при пълен капацитет, броят на тестовете може да достигне 30 000-40 000 дневно.

Една лаборатория –много филиали

По-съществен от самия брой на лабораториите обаче е фактът, че една лаборатория може да има няколко филиала и стотици пунктове за набиране на проби в цялата страна. Тоест, зад лаборатория Х не стои един физически адрес, на който се извършва набирането на проби и след това обработката им, за да се правят изчисления колко проби може да обработи за ден една лаборатория. За да се верни подобни сметки, трябва да се знае на колко места лабораторията набира проби, при какво работно време, с колко центъра за обработка на пробите в страната разполага, във всеки един от тях по колко машини за обработката на проби функционират и какво е работното време на всяка от тях. Една от големите частни лаборатории, например, разполага с 200 собствени филиала за вземане на проби и 11 централни лаборатории в страната.

Капацитетът е много над 120 теста на ден

Друго ширещо се твърдение от последната седмица е, че една лаборатория може да прави максимум 130 теста на ден. Проф. Тодор Кантарджиев опровергава тази теза. Той дава пример, че в националната референтна лаборатория в ръководения от него център са правили максимум малко над 600 теста на ден. "Обикновено правим по 350-400 проби на ден. Стигали сме до 600, което е върхът на капацитета", разясни той на един от брифингите в МЗ.

Той обяснява и по колко проби се обработват едновременно в специалните машини в лабораториите: "Работи се на цикли от по 96 проби, от по 48 проби".

Колко време отнема обработкатката?

Времетраенето на един такъв цикъл е между 4 и 5 часа. От отговор на здравния министър на парламентарен въпрос става ясно, че "оптималното време за извършване на тест по метода на полимеразната верижна реакция (PCR) е най-малко 4-5 часа, като включва: приемане, регистриране и преаналитична обработка на пробите, екстракция на вирусната нуклеинова киселина (процес, който отнема 1:30 часа), PCR-амплификация (процес, който отнема 2 часа) със съпътстващите го мануални манипулации. При наличие на по-голям брой проби, времето за извършване на ръчните манипулации се удължава. За да бъде завършен цикълът по извършване на PCR-изследване, следва да бъде взето под внимание и времето за отчитане и съобщаване на резултатите"

Т.е. при 8-часов работен ден и само една единствена машина, лаборатория може да направи близо 200 проби. Но има лаборатории и с 10-12, до 24-часов режим на работа на смени и това позволява по много повече цикли. Тоест, една лаборатория с повече филиали може да обработи и над 1000 проби на ден. Нормално една лаборатория, дори при 8-часов ден и една единствена работеща машина, да може да обработи около 200 теста, което е повече от посочените 120. Когато тези 200 теста се мултиплицират по няколко машини, удължено работно време, няколко филиала и 185 лаборатории, е видно, че в страната могат да се правят и по няколко десетки хиляди теста дневно.

Много тестове ли се правят в България?

Ако се съпоставят данните за броя тестове у нас и в други европейски държави става ясно, че ние сме една от изоставащите страни в това отношение, което е още един аргумент срещу тезата, че в България се правят "нереалистично голям брой тестове". На европейско ниво е приет праг от минимум 300 теста на 100 000 души седмично, а страната ни е сред малкото, които правят под 1000 на 100 000 седмично. За 43-тата седмица сме с около 750 теста на 100 000 души, а в повечето европейски страни тестовете варират между 1000 и 2500 на 100 000 (графика).

Заключение:

Отсъствието на систематизирана и достъпна официална информация за броя и капацитета на лабораториите, които могат да правят PCR-тестове, действително затруднява възможността всеки човек да си направи сметка какъв е постижимият брой тестове на ден. Част от изнесените дотук данни са на компетентни държавни органи и служители, които обаче не подлежат на проверка в достъпни регистри и въпросът е дали гражданите имат доверие на тези институции. От изнесените данни може да се направи извода, че наличните лаборатории у нас имат капацитета да правят много над 11 000 теста на ден, като е реалистично те да достигнат 30-40 000. Не е вярно, че всяка една лаборатория може да прави само по 130 теста на ден, нито че времето за обработката на толкова много тестове е недостатъчно. Следователно твърденията, че у нас не могат да се правят "толкова много тестове", е по-скоро невярно.

Споделяне
Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още от Вярно или не?

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?